принцип нямам нищо против да излизаме с Уорън и Лу.
Джак отклони очи и стисна зъби да не избухне. Знаеше, че ако се изпусне, вечерта щеше да е неспасяема. Той си пое дълбоко дъх, реши да преглътне и впери очи в Лори.
— Съжалявам — каза той с цялото чувство, което можа да вложи. — Не се сетих, че може да приемеш като обида идването си на вечерно парти. Не трябваше да съм толкова потаен. Да си призная, поканих другите за подкрепа.
Лори вдигна вежди явно объркана.
— Каква подкрепа? Не разбирам.
— В момента ще ми бъде трудно да ти обясня — каза Джак. — Ще ми дадеш ли половин час да успокоя топката?
— Разбира се. Но не разбирам какво имаш предвид под „подкрепа“. Така или иначе вече приех извинението ти.
— Благодаря. — Джак издиша силно и насочи поглед към вътрешността на ресторанта. — Къде е управителят на салона и къде се намира масата ни?
Изминаха още двайсет минути, преди групата да се настани. Междувременно Лори явно бе забравила за обидата си и се смееше и разговаряше оживено, макар Джак да забеляза, че тя избягва да среща погледа му. Беше седнала непосредствено до него, така че можеше да вижда единствено изваяния й профил.
За облекчение и на двамата пред масата застана същият мустакат келнер, който ги бе обслужвал най- често при предишните им посещения. Последното им идване тук бе миналата година и бе отбелязало упадъка в техните отношения, когато се бяха разделили в продължение на месеци. Тогава Лори му бе съобщила, че е бременна, а той бе попитал безцеремонно кой е бащата. Макар в последствие двамата да бяха уредили отношенията си, бременността се оказа извънматочна и се наложи скоро да бъде прекратена, за да спасят живота на Лори.
Изглежда по собствена инициатива келнерът подреди тесни чаши с високи столчета и отвори бутилка шампанско. Групата нададе одобрителен възглас при измъкването на тапата и пенливата течност бързо бе разпределена по чашите.
— Наздраве, човече — каза Уорън и вдигна шампанското си. — За приятелството!
Всички го последваха, с изключение на Джак, който вдигна ръка.
— Ако не възразявате, искам да кажа няколко думи. Сигурно всички се питате защо съм ви поканил тази вечер, особено Лори. Фактът е, че имах нужда от подкрепата ви, за да направя нещо, което възнамерявам от известно време, но все не събирам смелост. С това наум искам да вдигна тост, който е до голяма степен егоистичен.
Той пъхна ръката си в джоба на сакото и след миг извади малка квадратна кутийка, направена от характерна лъскава синя като яйце на червеношийка хартия и превързана със сребърна панделка. Сложи я на масата пред Лори и след това вдигна чашата си.
— Искам да вдигна тост за Лори и мен.
— Това е добре — произнесе Лу щастливо, като наблягаше на думите. — За вас, приятели! — Той вдигна чаша. Останалите направиха същото, с изключение на Лори.
— За вас двамата! — повтори Уорън.
— За вас! — усмихна се Натали.
Всички отпиха без Лори, която бе вперила очи в кутийката пред себе си. Смяташе, че разбираше какво се случва, но не можеше да повярва и се бореше с напиращите да избият навън емоции.
— Няма ли да се присъединиш към тоста? — попита я Джак. Неподвижността й го накара да си помисли, че не е предизвикал очакваната реакции у нея. Запита се какво щеше да каже и да направи, ако тя му откаже.
Лори с усилие откъсна очи от грижливо опакованата кутийка и ги впери в Джак. Страхуваше се дали в кутийката наистина е онова, което си мислеше. Беше се заблуждавала толкова пъти преди. Добре знаеше за психологическите прегради пред Джак, които бяха оставили в душата му дълбока травма още преди да се запознаят и почти се бе примирила, че той никога няма да я преодолее.
— Хайде, отвори я! — настоя Лу. — Какво, по дяволите, има вътре?
— Хайде, Лори — обади се и Уорън.
— Трябва ли да я отворя сега? — попита тя. Очите й продължаваха да гледат Джак.
— Това беше идеята — отвърна той. — Разбира се, ако предпочиташ, може да изчакаш още няколко години. Не смятам да те притискам.
Тя се усмихна. Понякога сарказмът на Джак я развеселяваше. С треперещи пръсти развърза първата връзка и свали опаковката. Всички, с изключение на Джак, се наведоха напред с любопитство. Кутийката бе обвита с черно, набръчкано кадифе. Опасявайки се, че Джак може би й погажда добре обмислена лоша шега, тя рязко я отвори. Срещу нея блестеше прекрасен диамант от „Тифани“. Той искреше, сякаш огрян от вътрешна светлина.
Лори обърна кутийката, така че и останалите да го видят, и стисна очи, за да задържи сълзите. Двамата с Джак се срещаха повече от десетилетие и се събираха и разделяха от години. Беше й се искало да се оженят и бе убедена, че и той се чувства по подобен начин.
Чу се охкане и ахкане.
— Е? — погледна я Джак въпросително.
Тя се опита да се съвземе и побърза да изтрие крадешком ъгълчетата на очите си. За миг изпита непреодолимо желание да обърне масата и да се престори, че не разбира за какво става дума. Беше нещо, което Джак бе изиграл много добре. След всичките тези години й се искаше той да й каже какво означава годежният пръстен.
— Какво „е“? — попита тя.
— Това е годежен пръстен! — произнесе той с къс, смутен смях.
— Знам какво е. Но какво означава? — Беше доволна. Притискането на Джак й помагаше да възстанови емоционалното си равновесие. Лека усмивка се появи в ъгълчетата на устните й, когато забеляза смущението му.
— Бъди по-конкретен, дявол да те вземе! — излая Лу към Джак. — Задай въпроса!
Джак осъзна какво бе направила Лори и се ухили.
— Добре, добре — успокои той Лу. — Лори, любов моя, въпреки страха ми, че онези, които обичам и са ми скъпи, ги сполетява беда и че това би могло да застигне и теб, ще се омъжиш ли за мен?
— Това е повече, отколкото съм очаквал! — каза Лу и вдигна чашата си. — Предлагам да пием за предложението на Джак.
Този път всички пиха.
— Е? — повтори Джак и се обърна отново към Лори.
Тя помълча за миг, преди да отвърне:
— Знам за страховете ти и разбирам причината. Но не ги споделям. Но дори и да беше така, изцяло поемам риска, независимо дали е реален или въображаем. Ако ми се случи нещо, то ще е напълно по моя вина. Така че, да, искам да се оженя за теб.
Двамата си размениха целувки, след това Лори взе пръстена от кутийката, сложи си го и протегна ръка.
— Стои идеално, прелестен е!
— Взех един от пръстените ти, за да съм сигурен за размера — усмихна се Джак.
— Не е най-едрият камък на света — обади се Лу. — Не върви ли с лупа?
Джак запрати салфетката си към него, но той успя да я улови, преди да се е залепила за лицето му.
— Най-добрите ти приятели са винаги откровени — засмя се лейтенантът и я върна обратно.
— Пасва ми съвсем точно. Не обичам бижутата да са пищни.
— Е, желанието ти се изпълни — добави Лу. — Никой не би нарекъл пръстена пищен.
— И кога ще е големият ден? — поинтересува се Натали.
Джак погледна към Лори.
— Всъщност, изобщо не сме говорили, но смятам да оставя на Лори да го реши.
— Наистина ли? — попита Лори.
— Наистина.
