— Какво е официалното становище? Калвин и Бингъм на същото мнение ли са?
— Едва ли. Всъщност, научих, че Лори е била притисната от Калвин, който на свой ред бил притиснат от Бингъм, да подпише, че става въпрос за естествена смърт. Натискът идва от някой от офиса на кмета.
— Започва да звучи прекалено политически, което означава, че ръцете ни са вързани.
— Е, поне те предупредих.
15.
Джак натисна здраво педалите и велосипедът му отговори. В момента препускаше покрай сградата на Обединените нации северно от Първо авеню. Макар трафикът в пет и трийсет да бе в пълната си сила, Джак не се спречка с нито един шофьор. Бе успял да потисне агресивността си в значителна степен, имайки предвид изпратения наскоро в моргата градски куриер — един от многото, които се придвижваха с велосипеди. Бедният колега бе влязъл в надпревара с камион от фирмите за чистота, за което бе платил прескъпо. Когато Джак го беше видял, главата му беше направо разплескана.
Напред се показа масивният, с огромни колони виадукт на моста Куинсбъроу. Джак мина на по-висока скорост, когато пътят започна да се спуска в плавен наклон. Носеше се с трафика и вятърът свиреше през каската му. Както обикновено, бодростта му даваше чувство за отделеност и за няколко минути всичките му грижи, тревоги и лоши спомени се изпариха в еуфорията от ендорфина.
По-рано следобеда Джак бе изключил светлината на микроскопа и бе минал през офиса на Лори с идеята да обсъдят как да отидат в ресторанта. Но завари бюрото й празно, както многото пъти същата сутрин. Този път Рива му обясни, че Лори се прибрала вкъщи, за да се преоблече. Дрехите й според него си бяха напълно подходящи за вечеря в ресторант и не виждаше защо й е да се преоблича.
След Куинсбъроу трафикът се сгъсти. Джак беше намалил, за да се движи на слалом между спрените автомобили, автобуси и камиони, докато бе в състояние да се провре през затворената с решетки пресечка на 63-а улица. Отделяйки се от моторизираната глутница, той настъпи здраво педалите и увеличи скоростта.
Оттук нататък вече нямаше проблеми. На ъгъла на 82-а и Второ авеню се качи на тротоара и заключи велосипеда и каската на знака „Не паркирай“. Когато влезе в „Елиъс“ беше закъснял само с три минути.
Застана до махагоновия бар и огледа помещението. Келнерите, облечени в искрящо бели униформи, разнасяха уверено препълнените с чаши и чинии подноси. Виждаха се няколко клиенти, разпръснати в тясната, но дълбока вътрешност. Отдясно, около голяма кръгла маса, седеше шумна компания, сред членовете, на която Джак разпозна няколко телевизионни звезди, макар да нямаше собствен телевизор. Не забеляза Лори, затова си помисли, че е пристигнал пръв.
Собственичката, висока елегантна жена, се приближи до него, пое коженото му яке и го подаде на един от свободните келнери, след което направи знак на Джак да я последва. След малко забеляза Лори, потънала в разговор с един мустакат сервитьор. Срещу нея на масата стоеше бутилка газирана италианска вода, но вино не се виждаше. Знаеше, че Лори обича вино и преди често пийваха по чашка вечер след работа. Защо не бе поръчала сега нямаше представа.
Той се приближи и я целуна по бузата, преди да е помислил дали да го прави или не, след което седна на стола. Келнерът се усмихна и го попита дали ще иска вино.
— Да, разбира се — отвърна той и погледна към Лори.
— Давай, давай — каза тя и посочи чашата си с вода — Аз ще се задоволя с това.
— Нима? — вдигна вежди Джак. Какво ли трябваше да очаква от тази среща? Той се замисли за миг, след което си поръча една бира. Щом Лори не искаше да пие вино, и той нямаше да пие.
— Радвам се да те видя тук здрав и читав — каза тя. — Надявах се след случая с онзи нещастен куриер да преосмислиш целесъобразността да ухажваш смъртта всеки ден.
Той кимна, но не отговори. Лори изглеждаше блестяща. Беше облякла един от костюмите, които той харесваше особено много и неволно се запита дали го бе направила нарочно. Беше измила и нагласила и косата си. В службата обикновено я носеше вдигната нагоре или на френска плитка, но тази вечер беше спусната и падаше покрай лицето и по раменете й на меки вълни.
— Изглеждаш страхотно! — не се сдържа той.
— Благодаря. Ти също.
— О, няма съмнение — усмихна се той невярващо. Погледна омачканата си риза, тъмносинята плетена вратовръзка и леко захабените дънки. Покрай блясъка, който струеше от Лори, се чувстваше като беден роднина.
Докато келнерът отиде да донесе бирата на Джак, те започнаха да си спомнят за безбройните вечери, прекарани тук. Лори му припомни как навремето бе довела в „Елиъс“ Пол Съдърленд за изненадваща среща с Джак и Лу, когато мислеше да се женят.
— Е, това не беше най-любимата ми вечер тук — призна Джак.
— Нито пък моята — съгласи се Лори. — Сетих се за това, когато вчера Лу спомена случайно, че и той, и ти сте ревнували.
— Сериозно? Какво знае Лу наистина?
— Не съм предполагала, че ти можеш да ревнуваш. Келнерът пристигна точно в този момент с бирата и панерче хляб.
— Извикайте ме, когато сте готови с избора — усмихна им се той и безшумно се отдалечи към кухнята.
— Съжалявам за следобедното си изказване, че да вечерям с теб ще е саможертва — каза Джак, когато очите им се срещнаха. — Не исках да нараня чувствата ти. Предполагах, че ще излезе смешно.
— Не се притеснявай. При нормални обстоятелства и аз не бих реагирала по начина, по който го направих. Боя се, че в последно време не понасям много хумор.
— Нямах възможност да ти кажа, че този Мълхаузън е чист, както ти предполагаше. Отново никаква патология. В разговора с Лу му споменах идеята ти за сериен убиец, както и това, че е добре да помисли над нея.
— Наистина ли? И какво каза той?
— Попита ме каква е официалната позиция на Патологическия център.
— И?
— Поради факта, че нито Патологическият, нито болницата излизат със становище, както и поради намесата на кметския офис, ръцете им са вързани.
— Имам намерение да променя всичко това с появата на един списък от заподозрени.
— Действителни заподозрени? О! Това определено ще промени пейзажа. Странното е, че ти го казваш. И аз имам новина в тази насока.
— Очертава се интересно.
— Въпреки, че смъртните случаи от серията ти изглеждат противоположни на интересите на чиновниците от управлението на здравеопазването, те могат да бъдат отнесени към феномена здравеопазване.
— Слушам те.
— Застраховането в областта на здравеопазването е агресивно, поглъща лекарски практики и болници по един често враждебен начин. Твоят сериен убиец може да е някой, който е бесен на „АмериКеър“ както аз съм им бесен. Трябва да призная, че питая към тях смъртна омраза след като ми глътнаха практиката. Ако не бяха „АмериКеър“ още щях да съм консервативен офталмолог някъде в Средния изток, да се разхождам в кариран костюм и да се боря да вкарам дъщерите си в колеж.
— Независимо, че толкова пъти си ми разказвал историята на предишния си живот, признавам, че не мога да си те представя в онзи ти образ.
— Аз самият не мога да го направя.
— Но позицията ти ми е ясна. Лекар, допуснат до „Манхатън Дженерал“ и „Свети Франциск“ е един от профилите, който трябва да се обмисли. Каква е другата ти идея?
— Състезание между фирмите в здравното застраховане. Това е свят на хищници, които се самоизяждат. Както навремето, когато двата гиганта „Нешънъл Хелт“ и „АмериКеър“ сблъскаха глави, толкова задкулисни машинации излязоха на бял свят. Знам, че „Нешънъл Хелт“ са отстъпили в по-голямата
