евентуални роднини. Искат да спасят вътрешните органи.
Лу погледна към Джак.
— Каква ирония — поклати глава той. — Тя може да спаси няколко души.
— „Ирония“ не е достатъчно силна дума — въздъхна Джак. — По-скоро убийствена сатира.
За изненада на д-р Спрингър детективът плесна патолога по главата, обвини го, че е надут задник и двамата излязоха смеейки се.
Епилог.
Детектив лейтенант Лу Солдано паркира служебния шевролет на бордюра близо до пожарния кран и извади ла-минираната карта, която удостоверяваше кой е той и чия собственост е превозното средство. След това се протегна, извади от жабката спрея за подобряване на дъха и си пръсна няколко пъти в устата, за да прикрие миризмата на Марлборото, което бе пушил по пътя за насам. Наведе малко огледалото за обратно виждане и се вгледа в отражението си. Е, брадата му беше набола, но така беше винаги след осем вечерта. Понеже не можеше да направи нищо друго, той прокара пръсти през косата си. Доволен от вида си, отвори вратата и излезе на улицата.
Въздухът бе мек и копринен, с дъх на пролет. Небето имаше бледорозов цвят, който преминаваше в сребърно виолетово на изток. Той тръгна към Второ авеню с пружинираща походка. Беше се обадил на Джак и Лори този следобед с надеждата да се видят и да им разкаже новините и те го бяха поканили на вечеря в любимия си ресторант „Елиъс“.
Беше му се случвало да хапва и друг път тук с Джак и Лори — понякога добре, друг път — не чак толкова. Спомняше си последния път, когато Лори обяви, че ще се омъжва за онзи подлец, с когото се влачеше по едно време. За щастие, тревогата се оказа фалшива и споменът за онази вечер го накара да се усмихне.
Той спря навън. Точно срещу вратата се виждаше паркиран велосипедът на Джак, заключен с верига. Лу поклати глава. Нито той, нито Лори можеха да убедят Джак да се откаже от това проклето нещо. Лу се усмихна отново, като се сети, че Джак постоянно го хока, че пуши и си разваля здравето, сякаш карането на колело в този луд град не беше сто пъти по-опасно.
Вътре в ресторанта веселието се вихреше с пълна сила.
След като си проправи път през тълпата край бара, той се озова срещу салона с масите. С облекчение забеляза, че Джак и Лори са на маса в далечния десен ъгъл.
Отне му известно време да се добере до тях през натъпканата до отказ с маси и столове зала.
— Извинявайте, че закъснях — каза той и целуна Лори, след което се здрависа с Джак през масата.
— Не се притеснявай — усмихна му се Лори и напълни чашата му с шампанско.
Той се опита да преметне шлифера си през облегалката на стола, но усилията му бързо привлякоха вниманието на келнера, който се появи сякаш от нищото. Чувстваше се така, сякаш в ресторанта температурата бе най-малко четиридесет градуса. Разкопча горното копче на ризата си, разхлаби възела на вратовръзката и извади кърпичка, за да попие изпотеното си чело.
— Следващия път ще се срещнем в Малката Италия, при моите хора — изпъшка той.
След няколко шеги Джак не се сдържа:
— Наистина съм любопитен за разследването на „АмериКеър“. Какво ново?
Лу ги изгледа. Когато си помислеше за приятелството им, винаги се дивеше. Не беше толкова близък нито със собствения си лекар, нито с лекаря на децата си. Повечето от приятелите му бяха полицаи, въпреки че имаше и пожарникари, с които редовно играеше карти. Но Джак и Лори бяха различни от другите лекари, които беше срещал. Те не гледаха на него отвисоко заради образованието или заради работата му. Всъщност тъкмо напротив.
— Работата преди удоволствието, правилно. Откъде да започна? Първо трябва да кажа, че онова, което Джак ми каза онази сутрин, когато застреляха Джасмин Ракоци, се оказа пророческо. Джак, приятелю, печелиш.
Джак се усмихна и вдигна палец.
— Както и да е — продължи лейтенантът. — Лъвският пай от поздравленията отива при Лори, която продължаваше да упорства въпреки всеобщото игнориране на проблема от всички — включително и Джак.
— Пия за това — вдигна тя чашата си и се чукна с останалите.
— Балистичните резултати са готови и ясно показват, че с пистолета на Ракоци са убити както завеждащата на сестринското отделение, така и Роджър Русо. — Лу се пресегна и стисна рамото на Лори. — Съжалявам, че засягам болезнена тема.
Тя кимна разбиращо.
— Стана ясно също така, че Ракоци е убита с пистолета на Дейвид Розенкранц, което означава, че Джак отърва бесилката.
— Много смешно — изсумтя Джак.
— Знам, че сте осведомени, че главата и ръцете на д-р Русо са открити в хладилника на Джасмин Ракоци, тъй като са били занесени в Патологическия център, затова няма да се спирам на това.
— Наистина недей — прошепна Лори.
— Понеже се оказа, че Дейвид Розенкранц не е от щата, ФБР разшириха кръга и о, чудо! Оказа се, че има много подобни смъртни случаи в болниците на „АмериКеър“ из цялата страна. Така че навсякъде се извършват разследвания за откриване на извършителя.
— Когато казах, че има заговор, имах предвид един или двама над Ракоци и самата Ракоци. Но не говорех за заговор в национален мащаб.
— Оставете ме да стигна до най-интересната част — каза Лу. Той премести стола си по-плътно до масата и се наведе напред: — Това, че спасихме онзи задник, Розенкранц, се оказа ключово. Започна да се оправдава много убедително, а и помогна на делото, като разкри намесата на непосредствения си шеф, Робърт Хоторн. Излезе, че този Хоторн е интересна птица и е в основата на цялата операция. Пенсиониран офицер от специалните военни части, поддържа контакти с военните чрез мрежа от приятели. Проявявал интерес към недоволстващ военномедицински персонал. Дали е бил вербуван или умно е създал подходяща ниша за себе си, не знаем. Това което знаем обаче е, че е действал като независим предприемач в състава на голяма адвокатска фирма в Сейнт Луис, специализирана във водене на дела срещу лекарски грешки. Тази фирма е изключително активна и поема случаи от цялата страна. Доколкото може да се каже на този етап, Хоторн е вербувал и ръководел група от предимно недоволни медицински сестри, някои от които са били в армията и на които е плащано, за да съобщават за епизоди с неблагоприятен изход в съответните болници и които са получавали допълнителен бонус, ако случаят влезе в съда.
— Чувал съм за това — каза Джак.
— И аз — кимна Лори. — Това са предимно гинекологични и анестезиологични случаи.
— Е, не съм запознат с тези подробности — каза Лу. — Но тук стигаме до най-интересната част. През последните няколко години има стремеж контролиращите компании в здравеопазването да отговарят за злоупотребите и лекарските грешки, което на мен, като страничен човек, ми се вижда резонно.
— Резонно или не, има малко общо с решенията за здравеопазването в тази страна — прекъсна го Джак. — Всичко се решава в зависимост от интересите.
— По странен обрат на съдбата — продължи Лу, — тези компании и адвокатите на ищците по делата за лекарски грешки внезапно се оказват в един и същ кюп в желанието си да попречат на реформата в здравното законодателство да се състои. Искам да кажа, че целите им леко се разминават в това, че контролиращите здравеопазването компании не искат нещата да се променят така, че те да могат да бъдат давани под съд, а адвокатите пък не искат промени, които биха орязали наказанията за понесените от ищците болки и страдания или биха елиминирали хонорарите им. И двете групи са наели лобисти, за да са сигурни, че законът няма да се промени, което ги обединява. Така че по същество са свързани в един фатален „брак“. Как е станало, човек може само да предполага, но някой в „АмериКеър“ сигурно е осъзнал, че могат да използват долнопробните услуги на Робърт Хоторн, тъй като е имал контакти с… как да го кажем? Психари или социопати, способни на убийство, без да ги гризе съвестта.
