Робин Кук

Хромозома 6

ПРОЛОГ

Кого, Екваториална Гвинея, З март 1997 г. 15.30 часа

Защитил докторска дисертация по молекулярна биология в МИТ в тясно сътрудничество с масачузетската болница „Дженерал“, Кевин Маршал си даваше ясна сметка, че страхът му от обикновените медицински процедури е нещо смешно и неуместно. Не беше споделял този страх с никого, но душата му тръпнеше от ужас при всяка ваксинация или вземане на рутинна кръвна проба. Най-много се страхуваше от иглите. В момента, в който спреше поглед на някоя от тях, краката му омекваха, а по широкото му чело избиваха ситни капчици пот. Веднъж дори припадна, но това беше още в гимназията, по време на ваксинация против заушка.

Днес, тридесет и четиригодишен, след дълги години научноизследователска дейност в областта на молекулярната биология (включваща и редовни експерименти с опитни животни) той продължаваше да е в плен на своята фобия. Именно по тази причина в момента не се намираше в операционните зали 1-А или 1- Б, а се бавеше в намиращото се между тях помещение за стерилизация. Беше се облегнал на един от умивалниците и от тази позиция можеше да вижда какво става в двете операционни зали. Смело гледаше натам, но в един момент изпита непреодолимото желание да отмести очи. Двамата пациенти бяха в процес на пред оперативна подготовка, а хирурзите в стерилните си халати кротко разговаряха, готови да започнат всеки момент. Технически разговори почти нямаше. Реплики се разменяха единствено между анестезиолога и двамата му асистенти, които подаваха упойката към пациентите. Човекът непрекъснато сновеше между двете зали, контролирайки процедурите.

Проблеми нямаше. Все още не. Въпреки това Кевин беше обзет от напрежение. В душата му липсваше радостната възбуда, която беше изпитал при предишните три сравнителни процедури. Нямаше го чувството на триумф и благоговение пред силата на науката и личните си качества… Притеснението му нарастваше. Беше се появило още преди седмица, но сега, наблюдавайки пациентите на масите и пресмятайки механично шансовете им, Кевин усети цялата тежест на отговорността. Чувството беше сходно със страха, който изпитваше от иглите: по челото му избиха ситни капчици пот, краката му започнаха да треперят. Наложи се да стисне здраво ръба на умивалника, за да запази равновесие. Вратата към зала 1-А рязко се отвори. Пред Кевин застана висока жена със стоманено сиви очи, които светеха с напрегнат блясък над хирургическата маска. Беше Кендис Брикман, една от оперативните сестри.

— Системите са включени, пациентите са под упойка — съобщи му тя. — Сигурен ли сте, че не желаете да влезете? Вътре ще виждате много по-добре…

— Благодаря — отказа Кевин. — Тук ми е достатъчно удобно…

— Както желаете — сви рамене Кендис.

Вратата се затвори зад гърба й. Кевин проследи с очи приближаването й към групичката на хирурзите, които размениха няколко думи с нея, после се извърнаха към стъклото и вдигнаха палци. Той механично отвърна на жеста, в душата му внезапно нахлу чувство на вина. Пусна умивалника и направи крачка назад. На мястото на притеснението се появи страх. Господи, какво правя?!

Завъртя се на пети и побърза да напусне умивалните. Прекоси коридора и влезе в блестящата си лаборатория, усещайки инстинктивно разликата в налягането между асептичната атмосфера на операционния блок и нормалната работна среда. Дишането му беше ускорено, сякаш се беше занимавал с тежка физическа работа.

В друг ден моментално би усетил радостната възбуда, която го обземаше при всяко влизане в малкото царство на личните си владения. Тук се чувстваше спокоен, тук се чувстваше вдъхновен в очакване на нови магически открития. Тук, в многобройните помещения на лабораторията, бяха монтирани онези фантастични машини и ултрамодерна апаратура, за които беше мечтал цял живот. И които бяха изцяло на негово разположение, по всяко време на денонощието. Насочи се към кабинета си, пръстите му несъзнателно докосваха никелираната повърхност на апаратурата, различните бутони и дигитални дисплеи: ДНК- анализатор за сто и петдесет хиляди долара, апарат за хемоглобинов анализ за половин милион с разпрострени като пипала разноцветни кабели, мигащ с червените си очи секвенсер за сравнителен ДНК- тест… Всичко това беше изпълвало душата му с възбуда, надежда и нетърпеливо очакване. Но не и днес… Днес лабораторията излъчваше някаква скрита заплаха. Дори микро-центрофугите и подредените около тях епруветки проблясваха с непонятна обреченост, сякаш за да му напомнят за опасността…

Кевин се приближи до бюрото и хвърли поглед към необичайно кратката генна карта, характеризираща Хромозома 6. С червено бяха защриховани зоните, които представляваха интерес за него, а именно комплексите на хистологическа съвместимост, наричани накратко КХС. Проблемът беше там, че тези КХС заемат прекалено малка част от късото разклонение на Хромозома 6, а между тях съществуват огромни празни пространства, населени от милиони базисни чифтове. Което, естествено, предполагаше наличието на стотици други гени. Кевин нямаше представа каква точно е тяхната функция.

Съвсем наскоро бе направил запитване за ролята на тези гени, използвайки специализираните страници в Интернет. Получените отговори обаче бяха малко и прекалено общи. Няколко научни работници бяха на мнение, че късото разклонение на Хромозома 6 съдържа гени, които участват в мускулно-скелетния строеж. Толкоз, без никакви подробности.

Кевин неволно потръпна и вдигна очи към панорамния прозорец срещу бюрото. Както обикновено, двойно изолираното стъкло беше обляно от струите на проливния тропически дъжд, който се сипеше навън. Капчиците бавно се търкаляха надолу, уголемяваха се и се спускаха надолу под формата на криволичещи вадички.

Кевин фокусира поглед в далечината. Контрастът между блестящата от чистота климатизирана лаборатория и околната среда винаги го шокираше. По небето бягаха тежки, оловно сиви облаци, въпреки твърденията на синоптиците, че сухият сезон е започнал преди цели три седмици. Сочни тъмнозелени растения покриваха околността, а току зад чертите на града се издигаше тъмната и някак заплашителна стена на джунглата.

Лабораторията на Кевин се намираше в болничния комплекс на Кого — една от малкото нови сгради в запустяващото градче — център на някогашната испанска колония Екваториална Гвинея. Сградата беше на три етажа, а лабораторията на Кевин заемаше част от последния и гледаше на югоизток. От прозорците й се виждаше почти цялото хаотично застроено градче, чиито къщи бяха струпани от двете страни на река Естуарио дел Муни и потоците, които се вливаха в нея.

Няколко от съседните сгради бяха основно ремонтирани, на други се работеше. Но повечето къщи не бяха пипани от десетки години. Половин дузина приятни някога хасиенди бяха почти скрити под листата на отдавна подивели лози, въздухът над града беше изключително влажен и тежък за дишане.

Точно под прозорците на лабораторията се издигаше сградата на кметството с извити арки и подпорни колони от потъмняло дърво. Под сводовете се виждаха неколцина мъже в униформи на гвинейската армия, небрежно преметнали през рамо автомати „Калашников“, с цигари в уста и кутийки камерунска бира в ръце.

Очите на Кевин се вдигнаха и обхванаха хоризонта отвъд града. Обикновено избягваше да прави това, но сега се подчини на някакво непонятно желание. На юг се виждаха гористи хълмове, зад които се намираше границата с Габон. На изток имаше поредица от малки островчета, които се простираха по посока на континента. На хоризонта се издигаше тъмната грамада на най-големият от тях — Изла Франческа, получил името си от португалските колонизатори още в началото на XV век. За разлика от останалите островчета, Изла Франческа представляваше една обрасла с тропическа растителност скала, чиито назъбени каменисти върхове светлееха на фона на джунглата като скелет на някакъв митичен динозавър.

Сърцето на Кевин пропусна един такт. Видя това, което се страхуваше, че ще види, въпреки дъжда и облаците пара, които се издигаха над джунглата. Струята дим се издигаше право нагоре, към оловните облаци — точно както преди една седмица…

Отпусна се на стола и хвана главата си с ръце. Отново се запита какво е сторил. Беше завършил класическа гимназия и знаеше доста за гръцката митология. Запита се дали не е допуснал грешката на Прометей. Няма дим без огън… А огънят, който гореше далеч на хоризонта, можеше да се окаже именно

Вы читаете Хромозома 6
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату