— О, да, да.
Те се обърнаха и погледнаха Стивън.
— Има ли някой друг в къщата?
— Пеги. Но тя спи.
— Да спи при това положение? Заведи ни при нея!
Стивън имаше нужда от помощ, за да изкачи второто стълбище; когато разтърсиха Пеги, която спеше дълбоко и тя видя двамата полицаи надвесени над нея, се чу силен писък. Единият от тях каза:
— Спокойно, мис, спокойно.
— К… какв… о искате?
— Искаме да станеш. Слез долу да видиш какво се е случило, докато си спала.
— О, господи! — Тя погледна Стивън и окървавеното му тяло и извика:
— Какво си направил?
— Мама го направи, не съм аз.
— Добре, приятелю, добре. — Полицаят потупваше Стивън по рамото.
Пеги погледна полицая и каза:
— Не е възможно да е тя, тя… тя е в лудницата.
— Явно е избягала оттам, мис. Сега ще се облечете ли, за да слезете долу, но се подгответе; има една-две ужасни гледки.
— О, боже!
Те си тръгваха, когато единият попита:
— Има ли някой друг, с когото да се свържем?
— Лили и Бил живеят в пристройката. Но — тя отмести главата си назад — те са в Ню Касъл. Отидоха да гледат едно шоу, понеже е петък и това е свободната им вечер. И Джон… Диксън, той се занимава с градината и върши други работи, но не живее тук.
— Семейството няма ли приятели?
— Ами — тя премигна — мистър Джо е в Лондон на сватбата на мисис Джексън, а младата мисис Коулсън съвсем скоро роди; още е в болницата. Това са всички.
— Добре, облечи се и слез!
Те вървяха към вратата, когато Стивън се обърна и изкрещя:
— Ти си помисли, че съм аз, Пеги. Това е ужасно! Ще кажа на Маги.
— Успокой се, момчето ми, успокой се!
Полицаите го изведоха навън.
Няколко минути по-късно, когато Пеги влезе в стаята на Маги, тя изпищя, сложи ръка върху устата си, затвори очи и едва не припадна.
— Хайде, хайде. — Високият полицай я изведе от стаята, помогна й да седне на един стол в кухнята и каза:
— Така, кажи ми сега как да се свържа с другия член на семейството, този, който е заминал в Лондон?
Тя дишаше тежко и не успя да отговори веднага:
— Мисис Джексън, ще я намерите в указателя. Той ще бъде у тях. Но тя ще се жени утре.
— Мисля, че ще се наложи той да отсъства от сватбата. Нали тя няма да се жени за него?
— О, не, не! Тя му е леля. Ще се жени за чернокож. Но независимо от това е свестен.
Каквото и да се канеше да каже полицаят, той беше прекъснат от другия полицай:
— Линейката идва. Между другото, как се казва лекарят им? Този, който лекува момчето.
— Доктор Питърс.
— Добре, тогава, ще му позвъниш ли? Не; размислих, дай ми номера му. По-добре аз да говоря с него.
Сега се намеси другият полицай:
— Не мислиш ли, че е най-добре той да дойде на място и да види какво е станало преди да са ги откарали?
Когато доктор Питърс свали покривалото от Даниъл, той скръцна със зъби преди да вдигне окървавената ръка, за да провери пулса. После се приближи към Маги, която също бяха покрили, и след като напипа пулса й погледна към санитарите и каза:
— Бързо ги качете!
— Ами младия мъж; инвалида?
— Ще ти кажа когато го видя. Но преди всичко тия двамата.
— А момчето?
— О, Стивън ли? Ще го видя и ако ми потрябваш, ще ти звънна.
Когато докторът видя Дон, за секунда си помисли, както и полицаят преди него, че той вече е мъртъв. Но бледите клепачи трепнаха, той се наведе съвсем близо до лицето му и каза:
— Дон, хайде! Хайде, всичко е наред!
Той повдигна главата му, огледа се наоколо, видя хапчетата на земята и като се обърна към полицая, каза:
— Ще ми подадете ли тези хапчета, а после да ми помогнете да го повдигна съвсем малко. Хайде, Дон! Изпий това!
Очите трепнаха, след това се отвориха и главата леко се изви. След като забеляза присъствието на полицая, погледът му се спря върху доктора, устните му направиха няколко движения, преди да успее да проговори:
— Майка. Майка…
— Да, да, знаем. Не се безпокой.
— Стивън?
— Стивън е добре. Добре е. Хайде, изпий това, а после и хапчетата си.
Дон отпи от водата и с голяма мъка глътна хапчетата. Отново се отпусна назад и каза:
— Майка — после добави — луда.
— Да, Дон. Знаем. Сега почивай. Опитай се да заспиш; утре сутринта ще се почувстваш по-добре.
Дон задържа погледа си за малко върху доктора, после въздъхна и затвори очи.
В хола докторът каза на полицая:
— Виж какво е направила. Трябва да я открием, преди да е направила още нещо, въпреки че според мен тя няма да се върне повече тук. Но, остават още двама души от семейството…
— Свързахме се със сина в Лондон. Ще се върне с нощния влак. Стори ми се доста объркан, разбира се. Но той е единственият, който се е отървал невредим.
— О, боже! — Докторът се хвана за главата. — Ако тя научи за бебето, ще тръгне към болницата и е достатъчно луда, за да знае какво да прави.
Той грабна телефона и се свърза с болницата, като обясняваше каква е ситуацията на дежурния лекар, който го увери, че ще бъдат нащрек и ще изпратят сестра, която да се грижи за мисис Коулсън и бебето.
След това се свърза с управителя на лудницата и направо му каза, че трябва да изпрати хората си да я търсят, защото е опустошила къщата си и той не е съвсем сигурен дали две от жертвите й ще оживеят през нощта, за да научат, че вече я търсят.
След като приключи разговора, се обърна към Стивън, който през цялото време стоеше около него и каза:
— Стивън, качи се горе, за да те измие Пеги. Когато си готов ще те прегледам, защото в момента не мога да преценя какво ти е направила. Ти си добро момче.
Пеги го хвана за ръката, а той се обърна, погледна доктора и полицая и попита:
— Тя ще се върне ли?
— Не, никога няма да се върне.
— Наистина ли, докторе?
— Да, наистина.
Въпреки, че го каза, доктор Питърс не беше съвсем сигурен, защото като че ли отдавна очакваше това
