три още при първите стотина ярда. Но следваше завой след завой и лодката беше изминала вече значително разстояние по течението, когато Хари се залови за един храст и спря движението й толкова внезапно и тихо, сякаш имаше някаква необикновена причина за тая постъпка.
Щом забеляза това, Ловецът тутакси сложи ръка на приклада на своята пушка по-скоро поради ловджийски навик, отколкото от уплаха.
— Ето го стареца! — прошепна Хари, като посочи с пръст и се засмя сърдечно, при все че грижливо се стараеше да не вдига никакъв шум. — Затънал, точно както предполагах, до колене в тиня и вода, преглежда капаните и стръвта им. Но да пукна още сега, ако виждам някъде „ковчега“; макар че бих заложил всички кожи, които ми паднат през този сезон, че Джуд не ще се реши да стъпи с хубавите си крачка сред тази черна тиня. Момичето по-скоро сресва косите си край някой извор, дето може да се оглежда и да набира в душата си презрение към нас, мъжете.
— Ти съдиш прекалено строго за младите девойки — да, Хари, наистина… Ти, който толкова често се сещаш за техните недостатъци, колкото те — за добрите си качества. Сигурен съм, че тази Джудит не е чак дотам влюбена в себе си и не се отнася с такова презрение към нашия пол, както ти, изглежда, мислиш, и че навярно сега тя работи за баща си в „ковчега“ — където и да се намира той — както баща й се труди заради нея при капаните.
— Какво удоволствие е за едно момиче да чуе истината от устата на мъж, пък макар и само веднъж в живота си! — прозвуча приятен, звънлив и нежен момински глас толкова близо до лодката, че и двамата горски скитници неволно потръпнаха. — А пък що се отнася до вас, мистър Хари, искрените думи така засядат в гърлото ви, че и без това вече не очаквам да чуя подобно нещо от вашите уста. Последните правдиви думи, произнесени от вас, ви задавиха едва ли не до смърт. Но радвам се, че ви виждам в по- добро общество отпреди и че хора, които знаят как да уважават и да се отнасях с жените, не се срамуват да ходят с вас.
Веднага след това сред листата се подаде едно необикновено красиво и младо женско лице — толкова близо до лодката, че Ловецът можеше да го достигне с веслото си. Момичето се усмихна ласкаво на младия човек, а сърдитият поглед, който хвърли към Хари, макар и престорен и само насмешлив, подчерта още по- поразително красотата й, защото показа промяната в чертите на изразително, но капризно лице — което с лекота и безразличие променяше изражението й от благо до строго и от весело до укорно.
Още един поглед беше достатъчен, за да обясни тази необикновена изненада. Без да подозират нищо, двамата мъже бяха спрели край самия „ковчег“, скрит под храсти, насечени и наредени върху него. И Джудит Хътър чисто и просто беше дръпнала настрана листата пред един прозорец, за да покаже лицето си и да им се обади.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Как учудено гледа сърнето към мен,
щом до малката хижа пристъпя;
теменужки ухаят сред губер зелен
и към ручея бавно вървя уморен —
и лъчи във водата се къпят.
Устройството на „ковчега“, както всички наричаха плаващото жилище на Хътърови, бе много просто. Широка плоскодънна лодка или сал образуваше плаващата му част, посред нея, обхванала цялата ширина и около две трети от дължината, се намираше ниска постройка, прилична по направа на замъка, но изградена от по-лек материал. Здравината на този материал стигаше едва колкото да издържи на куршуми. Тъй като страните на плоскодънната лодка бяха малко по-високи от обикновено, а вътрешността на каютата не се издигаше повече от необходимото, тази необичайна добавка не дразнеше много с вида си и не изглеждаше особено недодялана. Накратко, салът не се отличаваше много от днешните плоскодънни лодки, използвани по каналите, но бе по-грубо построен, значително по-широк, отколкото е прието, а покритите с кори от дървета стени и покрив поставяха върху него белега на дивите гори. Все пак той бе построен доста изкусно — бе сравнително лек за здравината си и достатъчно повратлив.
Кабината бе разделена на две части, едната от тях служеше за дневна и спалня на бащата, а другата беше определена за дъщерите. Извънредно просто устроената кухня се намираше в единия край на сала, извън кабината. Тя не беше покрита, тъй като „ковчегът“ се използваше предимно през лятото.
Също тъй лесно може да се обясни и „скривалището“, както Хари нарече мястото, гдето се намираше в този миг салът. На много места край езерото и реката, където бреговете бяха стръмни и високи, по-малките дръвчета и по-едрите храсти, както вече споменахме, буквално надвисваха над реката и много често клоните им се къпеха в нейните води. На места те стърчаха почти хоризонтално на десетина-дванадесет стъпки. И тъй като обикновено водата е най-дълбока край високи и стръмни брегове, Хътър лесно беше успял да вмъкне „ковчега“ под една от тия „завеси“. Там той бе пуснал котва с намерение да скрие местонахождението си, тъй като смяташе, че сега са необходими такива предпазни мерки.
Щом се бе озовал под храстите и дърветата, Хътър беше навел техните клони достатъчно да прикрият сала. За целта беше вързал за тях камъни. А няколкото отсечени и изкусно поставени храсти довършваха маскировката. Читателят сам се увери — беше толкова съвършена, че заблуди дори двама мъже, свикнали с живота в горите. При това двамата търсеха скрития „ковчег“. Всеки запознат с пищния и див разкош на девствения американски лес, особено върху по-силна почва, лесно би разбрал последното обстоятелство.
Откриването на „ковчега“ оказа съвсем различно въздействие върху нашите двама скитници. Щом лодката намери удобна пролука сред клоните, Хари скочи през борда и само след минута потъна във весел и до известна степен язвителен разговор с Джудит, явно забравяйки за съществуването на всичко друго на света.
Съвсем иначе се държеше Ловецът. Той стъпи на „ковчега“ бавно и внимателно, като разглеждаше всяка подробност на клонестата маскировка любопитно и изпитателно. Наистина той хвърли към Джудит поглед, изпълнен с възхищение от ослепителната й и несравнима хубост, но това го отклони само за миг от удовлетворяването на силния му интерес към изобретателността на стария Хътър.
Стъпка по стъпка той разгледа устройството на чудноватото жилище, като изпитваше здравината и устойчивостта му, проверяваше средствата за защита и си задаваше множество въпроси, които биха хрумнали на човек, чиито мисли се занимават предимно с такива неща. Не пренебрегна и маскировката. Изследва я подробно и на няколко пъти не можа да сдържи гласната си похвала.
Понеже граничните обичаи допускаха подобна волност, той мина през стаите, както бе сторил и преди в „замъка“, като отвори една врата, намери се на другия край на сала — противоположен на онзи, гдето бяха останали Джудит и Хари. Там видя втората сестра, седнала под листата на клонестата завеса и заета с някакво грубо ръкоделие.
Понеже с това изследванията на Ловеца привършваха, той опря приклада на пушката си на пода и като се облегна с две ръце на дулото, отправи към девойката поглед, изпълнен с интерес, какъвто не бе възбудила дори необикновената хубост на сестра й. От подмятанията на Хари беше схванал, че на Хети гледат като на същество, изостанало в умствено отношение, а индианското му възпитание го беше научило да се отнася с необичайна мекота към онеправданите от природата.
Освен това, за разлика от повечето случаи, във външността на Хети Хътър нямаше нищо, което да отслаби интереса, възбуждан от положението й. Съвсем не можеше да бъде наречена идиот. Умът й, лишен само от ония характерни черти, които са развити у лукавите натури, бе съхранял прямотата и любовта към истината.
Малцината, които бяха виждали тая девойка и които все пак бяха в състояние да съдят за тия неща, често бяха казвали, че нейният усет към правдата е почти инстинктивен, а отвращението й от неправдите — толкова отличително за характера й, че сякаш я заобикаля с ореол на чиста нравственост. Тия особености
