— Не съм толкова глупав да не мога да позная един тъмнолик тетон14! — каза траперът с хладнокръвие, което правеше чест на нервите му. — Стига! От тъмнината не виждаш, че косата ми е побеляла!
Индианецът очевидно разбра, че си е послужил с твърде плитка лъжа, която не може да заблуди опитен човек като събеседника му, и си заблъска главата каква още хитрост да измисли, за да постигне истинската си цел, когато някакво леко раздвижване сред отряда изведнъж обърка плановете му. Той се огледа, сякаш се страхуваше да не му попречат внезапно, и каза с по-естествен от преди глас:
— Дай на Уюча от млякото на Дългите ножове15 и той ще възхвали името ти в ушите на великите хора от своето племе.
— Стига! — повтори траперът, пропъждайки го с жест на дълбоко отвращение. — Вашите млади войни споменават името Матори. Моите думи са за ушите на вожд.
Червенокожият му хвърли поглед, който въпреки мъждивата светлина издаваше непримиримата му ненавист. После тихомълком се мушна между своите другари, бързайки да скрие безуспешната си измама и безчестния си опит да си присвои незаконно част от плячката от тоя, чието име, назовано от трапера, се носеше из тълпата — а това показваше, че той се приближава. Едва изчезна Уюча и пред пленниците, отделяйки се от тъмния кръг, застана воин с могъщо телосложение; гордото му и величаво държане явно говореше, че е знатен индиански вожд. Подире му се приближи и целият отряд и го заобиколи в дълбоко и почтително мълчание.
— Земята е широка — подзе вождът, като помълча с онова непресторено достойнство, което напразно се бе мъчил да наподоби жалкият му подражател. — Защо децата на моя велик бял баща все не могат да си намерят място на нея?
— Някои от тях са чули, че приятелите им из прериите се нуждаят от много неща — отговори траперът, — затова са дошли да видят вярно ли е. Други пък се нуждаят от неща, които червенокожите желаят да им продадат, и идват да снабдят обилно приятелите си с барут и одеяла.
— Нима търговците прекосяват Голямата река с празни ръце?
— Ръцете ни са празни, понеже твоите млади воини помислиха, че сме изморени, и ни освободиха от товара ни. Те обаче грешат: аз съм стар, но още силен.
— Не може да бъде! Вие сте изтървали товара си сред прерията. Покажи на моите воини мястото и те ще го приберат, преди пеоните да са го намерили.
— Пътеката до това място много криволичи, а сега е нощ. Време е за сън — рече траперът с пълно спокойствие. — Заповядай на воините си да отидат хей зад оня хълм, там има вода и дърва, да си запалят огън и да спят на топло. Когато слънцето изгрее отново, пак ще говорим.
Тих, но несъмнено гневен шепот премина сред внимателно слушащите и старецът разбра, че бе постъпил непредпазливо, предлагайки нещо, с което искаше да предупреди пътниците в горичката за присъствието на опасни съседи. Обаче Матори, без да прояви ни най-малък признак на раздразнение, така открито изразено от другарите му, продължи разговора със същия високомерен тон.
— Зная, че моят приятел е богат — каза той, — че недалеч оттук има много воини и че конете му са по-многобройни от кучетата на червенокожите.
— Ти виждаш моите воини и моите коне!
— Как?! Нима жената има краката на дакотите, та може да върви из равнината тридесет нощи, без да падне? Зная, червенокожите от горите изминават голям път пеша, ала ние, които живеем в край, където от една колиба окото не може да види друга, обичаме конете си.
Сега траперът на свой ред се поколеба. Той отлично съзнаваше, че всяка измама, ако се разкрие, може да се окаже пагубна, а поради присъщото си правдолюбие, не винаги удобно за човек с неговия занаят и начин на живот, не обичаше лъжата. Но като си спомни, че сега от него зависи не само собствената му съдба, но и съдбата на други, той реши да остави нещата да се развиват сами и да позволи на дакотския вожд сам себе си да измами, щом желае.
— Жените на сиуксите и жените на белите не са от един и същи вигвам — отвърна той уклончиво. — Би ли поставил един тетонски воин жена си по-високо от себе си? Зная, че няма, ала ушите ми са чували, че има страни, където в съветите скуоу16 решават всичко.
Ново леко раздвижване в тъмния кръг показа на трапера, че думите му са приети, ако не с недоверие, то с голямо учудване. Само вождът остана невъзмутим — или просто не искаше да урони величавото си достойнство.
— Моите бели бащи, които живеят край Големите езера, разправяха — каза той, — че техните братя в страната, където изгрява слънцето, не били мъже; и сега разбирам, че не са ме излъгали! Пфу, що за народ е тоя, чийто вожд е скуоу? Ти мъж ли си на тази жена, или си нейно куче?
— Нито мъж, нито куче. Никога до тоя ден не съм виждал лицето й. Тя е дошла в прерията, понеже й казали, че тук живее велик и благороден народ — дакотите, и пожелала да види мъжете им. Жените на бледоликите, както жените на сиуксите, обичат да отварят очите си за всичко ново. Но тя е бедна като мен и ще изпитва недостиг на зърно и месо, ако отнемете малкото, което тя и приятелят й още имат.
— Ушите ми са чували много нагли лъжи! — провикна се тетонският воин с такъв гневен глас, че дори червенокожите му слушатели се сепнаха. — Да не би да съм жена? Или дакотите нямат очи? Кажи ми, бели ловецо, кои са ония хора с твоя цвят на кожата, които спят сред повалените дървета?
С тези думи разгневеният вожд посочи към лагера на Ишмаел и не остави повече никакво съмнение у трапера: вождът, по-настойчив и проницателен от воините си, бе успял да открие сам това, което бе отбягнало от вниманието на разузнавачите му. Но колкото и да се плашеше, че това откритие може да се окаже гибелно за спящите, колкото и да беше огорчен, че са го надхитрили в току-що описания разговор, външно старецът запази непоколебимо спокойствие.
— Може и наистина в прерията да нощуват бели — отвърна той. — Щом моят брат казва това, значи, е вярно, но какви хора са се доверили на великодушието на тетоните, не ми е известно. Ако там спят чуждоземци, пратете младите си войни да ги събудят и нека пришълците кажат защо са тук, всеки бледолик има език.
Вождът поклати глава с дива, жестока усмивка и като извърна лице в знак, че разговорът е приключен, отговори рязко:
— Дакотите са мъдър народ и Матори е техен вожд! Той няма да вика на чужденците, та да станат и да му заговорят с карабините си. Той ще им шепне тихо на ухото. А после нека хората със същия цвят на кожата дойдат да ги събудят!
След като произнесе тези думи и се обърна кръгом, тих одобрителен смях, пробяга по тъмния кръг, който тутакси се разчупи. Индианците последваха своя вожд, който се отдръпна от пленниците и се спря наблизо, където ония, които имаха право да разменят мнения с такъв велик воин, отново се събраха на съвет около него. Уюча се възползва от случая и пак дойде да дотяга на пленниците с увещанията си, но траперът, който се бе убедил, че има пред себе си измамник, отегчено му махна да си върви. Ала подлият червенокож прекрати досадните си задевки едва когато бе заповядано целият отряд да яхне конете и да премине на ново място. Придвижването ставаше в мъртво мълчание и в ред, който би направил чест дори на войници от редовна армия. Скоро обаче дойде заповед за спиране и когато пленниците успяха да се огледат, видяха недалеч тъмните очертания на горичката, до която спеше семейството на Ишмаел.
Тук вождовете се съвещаваха още веднъж — кратко, но сериозно и деловито.
Конете, явно обучени за такива прикрити и безшумни нападения, отново бяха предоставени на грижите на стражата, на която както преди бе възложено да пази също и пленниците. Тревогата на трапера нарасна още повече, когато видя, че Уюча стои до него и че той, както личеше от тържествуващия му и горд вид, възглавява и стражата. Но червенокожият, несъмнено изпълнявайки тайна заповед, засега се задоволи да замахне многозначително с томахавката си към Елен — явна смъртна заплаха. След като показа с този изразителен жест на пленниците мъже каква съдба ще сполети мигновено девойката, ако някой от тримата се опита да вдигне тревога, той потъна в студено мълчание. Тази неочаквана сдържаност на Уюча даде възможност на трапера и на младата двойка да насочат цялото си внимание, доколкото им позволяваше тъмнината, към необикновените неща, които ставаха пред очите им.
Матори се разпореждаше за всичко. Съобразно личните качества на хората си той посочи на всеки един точното му място в тази операция и всички му се подчиниха с почтителност и готовност, с каквито воинът индианец винаги приема заповедите на вожда в моменти на изпитание. Едни изпрати надясно, други —
