Вождът помълча за малко, сякаш смяташе под достойнството си да настоява повече за нещо, в което беше напълно убеден. После, като показваше отпечатъците по земята, изведнъж заговори с по-мек тон и по-кротък поглед:
— Моят баща се е учил много зими на мъдрост; може ли да ми каже чий мокасин е оставил тая следа?
— Из прерията бродят вълци и биволи, може да е имало и кугуари.
Матори погледна към горичката, сякаш прие последното предположение като напълно възможно. Сочейки храстите, той заповяда на младите си воини да ги огледат по-внимателно, но като измери трапера със суров поглед, не пропусна да им напомни да се пазят от коварството на Големите ножове. Като изслушаха заповедта, трима-четирима полуголи млади сиукси, по-нетърпеливи от другите, шибнаха конете си и се втурнаха да я изпълняват. Виждайки това, старецът потрепера при мисълта, че Пол може да се издаде. Тетоните обиколиха два-три пъти мястото, като все повече стесняваха кръга, след което препуснаха обратно да доложат на вожда си, че в храстите очевидно няма никого. Траперът гледаше Матори в очите, мъчейки се да отгатне неговите мисли, за да отклони подозренията му. Но въпреки проницателността си и отдавнашния си опит, който бе научил стареца да прониква зад хладната маска на индианеца, нито едно потрепване, никаква промяна в изражението па Матори не му разкри повярвал ли е той на това донесение. Вождът не отговори нищо на сведението на разузнавачите, само каза нещо ласкаво на коня си и като даде знак на един от младите воини да поеме юздите — по-право ремъка с примка, с помощта на който управляваше животното, улови трапера за ръката и го дръпна малко настрана от останалите.
— Бил ли е моят брат воин? — попита хитрият тетон уж е най-миролюбив тон.
— Покриват ли се дърветата с листа в сезона на плодовете? Дакотите не са виждали толкова живи воини, колкото аз съм видял окървавени! Ала колко струват празните спомени — додаде той на английски, — когато ръцете и краката се схванат, а зрението отслабне!
Вождът го изгледа за миг строго, сякаш искаше да го уличи в лъжа; но като видя твърдия поглед и спокойното лице на трапера, които потвърждаваха истинността на думите му, улови ръката на стареца и я сложи полека на главата си в знак на уважение към годините и опитността му.
— Защо тогава Големите ножове казват на червенокожите си братя да заровят томахавката — рече той, — когато собствените им млади хора никога не забравят, че са храбри воини, и често се срещат с окървавени ръце?
— Хората от моето племе са по-многобройни от биволите в прериите и гълъбите във въздуха. Често между тях стават свади, ала воините им са малко. По пътеката на войната излизат само надарените с качества на храбреци и такива виждат много битки.
— Това не е вярно… моят баща се лъже — възрази Матори и се усмихна самодоволно, зарадван от своята проницателност; но от уважение към годините и заслугите на такъв стар човек побърза да заглади резкостта на думите си: — Големите ножове са много мъдри и са мъже, всеки от тях желае да бъде воин. И искат червенокожите да събират корени и да окопават царевица. Ала дакота не е роден да живее като жена; той трябва да бие пеоните и омахите, иначе ще опетни името на дедите си.
— Повелителят на живота гледа с отворени очи чедата си, които умират в бой за правдата, но той е сляп и ушите му са глухи за воплите на индианците, убити, когато са ограбвали ближния си или са му причинявали друго зло.
— Моят баща е стар — рече Матори и измери престарелия си събеседник е насмешлив поглед, с който искаше да покаже, че е от ония, които си позволяват да престъпят притеснителните правила на благоприличието и са склонни да злоупотребяват с придобитата по тоя начин свобода на съжденията. — Той е много стар; може би е пътувал вече до далечната страна и си е направил труда да се върне оттам, за да разкаже на младите какво е видял?
— Тетоне — отговори траперът, като тупна с неочаквана разгорещеност приклада на пушката си в земята и впери в събеседника си твърд и ясен поглед, — чувал съм, че между моя народ има хора, които изучават лечителското изкуство, докато си въобразят, че са божества, и се присмиват на всяко друго вярване освен на собственото си самомнение. Може и да е така. Да, така е, защото съм виждал такива хора. Когато човек е затворен в градовете и училищата сам със своите безумства, лесно си въобразява, че е по-велик от Повелителя на живота. Ала воин, който живее в дом, чийто покрив са облаците и откъдето по всяко време може да погледне небето и земята, и всеки ден вижда всемогъществото на Великия дух, такъв човек се научава на смирение. Вождът на дакотите трябва да е много мъдър и не му прилича да се присмива на това, което е право.
Виждайки, че свободомислието му едва ли ще направи благоприятно впечатление на стареца, лукавият Матори побърза да измени тактиката, като премина към непосредствения предмет на разговора. Той сложи добродушно ръка върху рамото на трапера и го поведе напред, докато застанаха на петдесетина стъпки от края на горичката. Тук той впи проницателните си очи в честното лице на стареца и поде наново:
— Ако моят баща е скрил младите си хора в храсталака, нека им каже да излязат. Виждаш, че дакотът не знае що е страх. Матори е велик вожд! Когато воинът е с побеляла глава и е готов да потегли за Страната на духовете, езикът му не може да бъде раздвоен като на змия.
— Дакоте, аз не те излъгах. Откакто Великият дух ме е направил мъж, аз живея из дивите гори или в тия голи равнини и не съм имал нито жилище, нито семейство. Аз съм ловец и вървя по пътеката си.
— Моят баща има хубава карабина. Нека я насочи към храстите и стреля.
Старецът се поколеба за миг, после бавно се приготви да даде това опасно потвърждение за истинността на думите си; ясно виждаше, че иначе не може да приспи подозренията на лукавия си събеседник. Докато насочваше пушката си, очите му, макар и силно замъглени и отслабнали от годините, пробягваха из неясния безпорядък зад пъстрите листа на шубраците и най-после успяха да различат кафявото стъбло на тънко дръвце. Като го избра за мишена, той се прицели и стреля. Едва когато куршумът излетя от дулото, ръцете на трапера почнаха да треперят; ако се бе случило само миг преди това, не би посмял да извърши толкова рискован експеримент. След изстрела настъпи зловеща тишина. Стрелецът чакаше всеки момент да чуе писъците на жените. После, когато вятърът разпръсна дима, старецът видя обелената кора и се увери, че не беше загубил съвсем някогашната си сръчност. Като спусна приклада на земята, той пак се обърна с невъзмутим вид към събеседника си и запита:
— Доволен ли е моят брат?
— Матори е вожд на дакотите — отвърна хитрият тетон, като сложи ръка на гърдите си в знак, че е повярвал в искреността на трапера. — Той знае, че воин, който е пушил лула край огньовете на толкова много съвети, докато главата му е побеляла, не би дружил с лоши хора. Но не е ли яздил моят баща едно време кон като богат вожд на бледоликите, вместо да скита пеш като гладен кон?
— Никога! Уаконда ми е дал крака и способност да си служа с тях. Шестдесет лета и зими съм бродил из лесовете на Америка, десет дълги години съм живял из тия открити степи и не е ставало нужда да прибягвам до силите на други твари господни, за да ме носят от място на място.
— Щом моят баща е живял толкова дълго в сянката на лесовете, защо е излязъл в прерията? Слънцето ще го опърли.
Старецът огледа тъжно наоколо и като се обърна отново към индианеца, заговори доверително:
— И пролетта, и лятото, и есента на живота си съм прекарал сред дърветата. Дойде зимата на моите дни и ме завари там, където ми беше приятно да живея в тишина и усамотение — да, в моите непокварени гори! Тетоне, тогава спях щастливо: там моят взор проникваше през боровите и буковите клони нависоко, до самото жилище на Великия дух на моето племе. Ако пожелаех да му открия сърцето си, докато огньовете му горяха над главата ми, пред очите си имах отворена врата. Но ме събудиха брадвите на секачите. Дълго време ушите ми не чуваха нищо друго освен трясък на падащи дървета. Търпях това като воин и мъж, имаше причина, която ми налагаше да търпя; ала когато тази причина изчезна, реших да отида там, където не стига проклетият тропот на брадвите. Нужна беше голяма смелост, за да се отърся от навиците си, но бях чувал за тия просторни и пусти поля и ето че дойдох тук, за да избягам от любовта на моя народ към опустошението. Кажи ми, дакоте, не съм ли постъпил правилно?
Траперът млъкна, сложи дългите си, мършави пръсти върху голото рамо на индианеца и с бледа усмивка, в която тържеството странно се примесваше със съжаление за загубеното, зачака да го похвалят за решителността, с която бе превъзмогнал изпитанията. Събеседникът му го изслуша внимателно и отговори по типичния надменно-нравоучителен маниер на индианците:
