продължителен вой, който, макар и пресилен, беше почти искрен.
След това изхвръкна от стаята и префуча край подслушващите лели, които се спогледаха и кимнаха със задоволство. Счу му се да казват:
— Не допусках, че клетата Констанс е способна на това.
Изтича по главното стълбище в стаята си и престоя там почти цял ден.
Когато след това се видя пак с майка си на четири очи, узна, че леля Хилда държи следващата учебна година непременно да го пратят в мъжки пансион. Марми също трябваше да си отиде.
А като се качи да си легне в самотната мансарда, леля Хилда отново му забрани да ползува главното стълбище. Тая нощ той сънува индийския крокодил на Марми, ала жената, която падаше от скалата в устата на влечугото, не беше жената на слугата, а леля Хилда. А когато се събуди, трепереше от някаква странна възбуда. Ако леля Хилда изчезне, животът пак ще стане прекрасен. Случват се нещастия. Защо да не се случи нещастие и на леля Хилда?
Щом разсъдъкът му прескочи това страшно препятствие, тази мисъл вече не излизаше от главата му Той я лелееше като тайна радост. Случило се нещастие с жената на слугата на Мармиевия баща и нищо не му направили. Така бе казал Марми. Силното влияние на Марми върху него започваше да се проявява. На плахия, нерешителен Брени никога не би му дошло на ум това, което мислеше сега, ако другарят му не бе го научил, че човек може да надвие дори най-силния си враг.
Отначало мечтите му бяха вълнуващи, но неясни. Спомняше си синьото шише с йод в стаята на леля Хилда, с червения череп, отбелязано с думата „ОТРОВНО“, и се питаше какво ще стане, ако случайно попадне малко от него в нейния коняк. Йодът има лош вкус. Брени знаеше това, защото бе близнал малко веднъж, когато си мажеше порязания пръст. Сигурно леля Хилда ще усети йода и няма да пие коняка. Не, нещастието не става така.
Брени мислеше непрекъснато и с умиление за разказа на Марми за нежеланата жена, скалата и крокодила. И денем, и нощем със злорадство си представяше как леля Хилда пада от някакво високо място, а долу, със зинала уста, готова да приеме плячката си, я причаква чудовищен крокодил-съучастник. В тайния, изпълнен с мечти свят на Брени леля Хилда постепенно престана да бъде човешко същество. Тя се превърна в символ на Неправдата. Ако й се случеше нещо, то нямаше да се случи на действителна личност от плът и кръв.
Той се отдаваше все повече и повече на бляновете си, жадувайки за предишните дни на близост и покой със своята любима майка. От тези мечти толкова пребледня, че майка му започна да се безпокои за него. Обаче тя си обясняваше болезненото му състояние със страха от отиването на пансион, защото то беше вече уредено с едно елитно, но евтино заведение в Кент, а заминаването му — определено за началото на великденския срок.
Германците, тези изпечени специалисти в убийствата, бяха тия, които пренесоха тайното желание на Брени от сферата на мечтите в действителността. Нападенията с цепелини сега се засилиха и се говореше, че те няма да бъдат съсредоточени единствено върху Лондон, а че целта им е да унищожат индустриалните градове на Централна Англия, дори съседния Бристол. Тези слухове се потвърдиха от официалното посещение на свещеника, който в ролята си на цивилен полицай отговаряше за спазването на всички правила, осигуряващи безопасността на литълтънци.
Англия не беше още затъмнена, както стана през по-късната фаза на войната, и уличните лампи още не бяха боядисани в онова мораво-синкаво, което, макар и живописно, направи градовете и селата толкова мрачни нощем. Заплахата от въздуха — особено на запад — никъде не стигна мащабите, каквито имаше през втората световна касапница. Все пак всяко градче в Англия започваше да се смята сериозно за мишена, избрана специално от самия кайзер, и черният плат много се търсеше за пердета.
Заплахата, колкото и незначителна да беше, съществуваше. А свещеникът, находчив и съзнателен човек, се чувствуваше отговорен за сигурността на паството си и по-специално за младите агънца, поверени на грижите на директорките на Оуклонското девическо училище.
Затова той изработи план и посети мисис Фостър и лелите, за да се съвещава сериозно с тях.
Местните власти бяха наредили приближаването на цепелините да се известява с биене на църковната камбана. Още при първия звън всеки трябваше да угаси светлините и да се скрие в избата. Но свещеникът добре разбираше, че в къща с шейсет-седемдесет обитатели — предимно млади хора — може да възникне паника или объркване, което да причини сериозни нещастия.
Той предложи трите директорки да си поделят отговорностите или да ги прехвърлят на заместничките си и като си разпределят бойните постове, да провеждат всеки ден по една-две пробни тревоги. По този начин ученичките и учителките ще свикнат на установения ред и когато удари съдбоносният час, бързо ще се скрият в избата като обучени войници, при минимум безредие. Предложи също всичко това да минава като забава или шега, тъй че децата да не се плашат и тревожат излишно.
— Ако мога да ви бъда полезен с нещо — заключи той кротко, — разчитайте на мен.
Но това беше все едно да налива вода в морето. Леля Хилда бе разбрала много добре всичко. И с отличните си качества на командир щеше достойно да се справи със своята задача. Всъщност това беше работа тъкмо за нея.
На другия ден след обеда тя говори пред цялото училище, включително преподавателския персонал и прислугата, и всекиму възложи определено задължение.
Напразно се опита да придаде на всичко това вид на празненство или игра, специална забава, замислена лично от нея за развличане на цялото училище. В усилията си да омаловажи евентуалната опасност тя успя да направи така, че речта й да заприлича на „Надгробното слово“ на Перикъл.
Ученичките и учителките се усмихваха неловко, когато излизаха от трапезарията.
Все пак пробната тревога се оказа по-весела, отколкото бяха очаквали. Леля Хилда я насрочи за втория следобеден учебен час. Тя я организира с точност, която направи впечатление. Нареди на ученичките, учителките и дори прислугата да се качат в стаите си, да се съблекат и веднага да си легнат, както биха постъпили при нормални обстоятелства. Щом се чуе свирката, тревогата започва.
Това беше далеч за предпочитане пред алгебрата или френския в следобедните часове.
То се хареса на ученичките, особено на малките. А как се кикотеха, когато след прозвучаването на свирката леля Нели се появи по вишненочервен пеньоар и като запали свещ посред бял ден, ги предупреди на английски с френско произношение:
— Внимавайте, деца, и се пазете.
От всички стаи се чуваха весели писъци и кискане, особено от спалнята на най-големите, където мис Ърл, надарена с артистични способности, се бе явила в японско кимоно и накичила цялата си глава с хартийки за къдрене.
Брени също намери това за много забавно. Като единствен притежател на електрическо фенерче той имаше специална задача: да стои най-горе на задната стълба, да свети при нужда и да отбива всеки, който рече да кривне към главното стълбище. Той се забавляваше, като святкаше с фенерчето си в очите на момичетата, когато бягаха надолу по стълбата, като им викаше: „У-у-у, гледайте цепелините!“, или скришом пощипваше тия, с които знаеше, че може да си позволи такава волност.
След като и последната ученичка, и последната учителка слязоха в избата, Брени остана на поста си, гледайки като омагьосан как леля Хилда изскочи от стаята си по пеньоар в тютюнев цвят и добросъвестно се залови да имитира гасене на незапалените газени лампи във всеки коридор. После с горяща свещ в ръка заслиза тържествено по главната стълба да угаси газовата горелка в хола. Тя пристъпяше бързо и решително, но на предпоследното стъпало се спъна и изтърва свещта.
Докато Брени тичаше да се присъедини към другите в избата, изведнъж разбра какво ще стане.
След минута, когато леля Хилда също слезе долу, той я чу да казва на Руби:
— Една от пръчките на главната стълба е разхлабена. Погрижи се веднага да я оправиш, че някой може да си счупи главата.
Като чу тези думи от тъмния ъгъл на избата, където държеше ръката на майка си, Брени усети, че сърцето му се разтупа.
Металическата пръчка за прикрепване пътеката на стълбището е разхлабена… някой ще си счупи главата…
Следващия път може да не бъде денем. Вместо в подножието на стълбата разхлабената пръчка може да бъде горе. Тогава някой, който слиза бързо в тъмното, лесно би могъл да се строполи отгоре и… да си счупи
