неизлечимата си мъка.
По едно време — като че ли след цяла вечност — чу гласа на леля Нели и разбра, че тя е наблизо, в самата мансарда…
— Гардеробът, мис Снелгроув. Когато мис Фостър търси вчера тук, не се сети за гардероба. Възможно е.
А после сълзливия глас на мис Снелгроув:
— Ох, мисис Делани, няма ли нищо ново от полицейския участък?
— Абсолютно нищо, и няма надежда Претършували са навсякъде, цялата околност Убедена съм, мис Снелгроув, че момчето е…
В тоя момент дръжката на вратата на гардероба се разтърси силно.
— Виждате ли? Заключено е Брени! — Гласът на леля Нели беше благ, но напрегнат от безпокойство — Брени, зная, че си там Моля те, излез, бъди добро момче.
Брени се сгуши още по-навътре в гардероба и се загърна с някакви плесенясали пердета. Нямаше да го измъкнат оттук с престорената си доброта или тревога.
Двете жени дърпаха вратата, но тя не помръдваше.
— Трябва да е вътре. Ох, Брени, излез…
Най-после си отидоха. Стори му се, че мина дълго време, преди да дойде отново някой, после се чуха стъпки и мъжки глас. Брени тутакси позна гласа на доктора, който се бе грижил за баща му при боледуването, което го отнесе в гроба.
— Брени… — Този път говореше леля Хилда. — Д-р Бери е тук, иска да си поприказвате. Има да ти каже нещо. — И добави бързо: — Отивам си, за да можете да си поговорите насаме.
Брени чу тежките й отдалечаващи се стъпки, а после гласа на доктора:
— Бренсън, мое момче, няма ли да излезеш? Искам да ти поговоря за майка ти.
Брени не отвърна. Сега му говореха кротко и благо, ала щом го измъкнат, ще станат груби. Сигурно са се сетили какво е направил със стълбата и ще го пратят в затвора.
После доктор Бери заговори отново.
— Бренсън — каза той спокойно, — искам да дойдеш с мен да видиш майка си. Тя те вика. Има голяма нужда от теб, мое момче.
Сърцето на Брени замря за миг. През всички тия дълги часове на тъмно никога не бе помислял, че майка му може да е още жива.
Ръката му се вдигна бавно към ключалката. После пак я отдръпна. Не, може да е клопка да го подмамят навън, за да го пипнат.
— Бренсън, тя е долу, чака те в гостната. Не искаш да й причиняваш болка, нали? Случи й се страшна злополука…
Брени не можеше да търпи повече. Отвори с трясък вратата на гардероба и застана срещу д-р Бери. За миг лекарят се взря учудено в детето. Брени беше покрит с нечистотии и прах. В косата му бяха преплетени паяжини, а бледото му лице изразяваше цялата мъка на тоя свят.
Д-р Бери се почувствува странно развълнуван и колкото и мръсен да беше Брени, го притегли към себе си. Момчето не устоя на тази доброта на чужд човек, и сдържаните досега сълзи рукнаха в неудържим поток.
Известно време д-р Бери не каза нищо. Само притискаше разтрепераното дете до гърдите си и го милваше по главата, докато Брени изплакваше своята мъка. После лекарят извади от джоба си кърпа, обърса очите на Брени и каза весело:
— А сега да вървим, момчето ми. Ти трябва да се държиш като мъж. Майка ти има нужда от мъж, който да се грижи за нея, а както знаеш, ти си единственият в къщата.
След това, в отговор на неизказан въпрос, добави:
— Тя ще живее, Бренсън, но никога вече няма да може да ходи. Затова ще има нужда от мъж като теб да се грижи за нея.
Той улови Брени за ръката и го изведе от мансардата.
— А сега слез долу да се измиеш добре, пък после ще отидем да я видим. Хайде да видим чистото ти, усмихнато личице и бодър поглед.
Леля Хилда и леля Нели го чакаха на долния етаж. Те го целунаха, а леля Хилда, подавайки му най- хубавия и най-ароматен сапун, каза: „Горкото момченце!“ Леля Нели извади празничния му костюм и си послужи със собствения гребен и собствената си четка, за да очисти праха и паяжините от косата му.
А след това, когато придоби чист и спретнат вид, леля Хилда рече:
— Майка ти е в гостната, миличък. Сега леглото й е долу, а ти можеш да се настаниш самичък в малкия кабинет до стаята й. За да ти е по-лесно да се грижиш за нея. И занапред ще се храните винаги заедно.
— А след няколко седмици — вметна леля Нели, опитвайки се безуспешно да се покаже весела, — когато майка ти се пооправи, ще има нужда да й буташ количката. Тъй че в крайна сметка няма да отидеш следващия срок на пансион…
После д-р Бери го въведе в гостната, където до прозореца беше поставено леглото на майка му. Тя лежеше на него, крехка и красива; копринената коса обграждаше лицето й.
— Е, ето ви новия болногледач, мисис Фостър.
Брени пристъпи към леглото на майка си и улови нежната ръка, която тя му протегна. Дълго се гледаха в очите, като влюбени.
— Брени — прошепна тя. — Ох, Брени, миличък…
Когато докторът си излезе, останаха така, с преплетени пръсти. Навън валеше ситен сняг и през отворената врата Брени виждаше леглото си в малката стая, приготвена за него. Дори гореше огън.
Скоро влезе леля Хилда, носейки поднос само с две чаени чаши. Имаше варено яйце за Брени и кифли, които трябваше да се препекат.
— А сега, болногледачо Бренсън — каза тя, — ще те оставя да се занимаваш с поверената ти болна.
Брени усещаше, че сърцето му ще се пръсне от радост.
Информация за текста
© Патрик Куентин
© 1980 Борис Миндов, превод от английски
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2009
Издание:
Заплетената следа. Криминални новели
Издателство „Отечество“, София, 1981
Второ издание
Съставител: Борис Миндов
Художник: Лиляна Ангелова
Редактор: Огняна Иванова
Художествен редактор: Светлана Йосифова
Технически редактор: Петър Балавесов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13740]
Последна редакция: 2009-10-08 22:40:00
1
