тревожа! Но ти си тук и всичко е наред. Утре трябва да се срещнеш с него в канцеларията на господин Търнър в единайсет часа да подпишеш договора. Да! Той даде на господин Търнър депозит.
Последва я в другата стая, където вечерята бе вдигната от масата. Естествено, бе доволен, че практиката е продадена, но в момента не можеше да прояви голяма радост.
— Хубаво е, нали — продължаваше Кристин, — че всичко се урежда така бързо. За толкова неща, си мислех, преди да дойдеш. Само ако е възможно отново да си вземем една малка ваканция във Вал Андре, преди да почнем работа… Там беше тъй хубаво, нали, мили? И тъй добре прекарахме… — Тя млъкна, загледана в него. — Защо? Какво се е случило?
— О, нищо — усмихна се той и седна. — Малко съм уморен. Вероятно защото не съм вечерял.
— Какво? — възкликна тя ужасена. — Сигурна бях, че си хапнал в Белвю, преди да тръгнеш. — Тя се огледа. — Всичка разчистих и пуснах госпожа Бенет на кино.
— Няма значение.
— Не, има, нищо чудно, че не подскочи до тавана, когато ти казах за практиката. Само постой тука за минута и ще ти донеса нещо. Предпочиташ ли нещо по-специално. Бих могла да стопля малко супа или да ти направя бъркани яйца, или какво?
Той размисли.
— Яйца може би, Крис. Но не се притеснявай. Е добре, щом искаш — и може би малко сирене след това.
Тя се върна почти веднага с поднос, върху който имаше чиния с бърканите яйца, салата от целина, хляб, бисквити, масло и купичката със сирене. Постави подноса на масата. Докато Андрю придръпваше стола си към масата, тя извади бутилка бира от шкафа.
Той ядеше, а тя загрижено го наблюдаваше. Усмихна се.
— Знаеш ли, мили, често си мисля. Ако живеехме на Сефън роу, да речем кухня и спалня. Това щеше да ни е напълно достатъчно. На нас богатството не ни понася. Сега, когато отново ще стана жена на работник, страшно съм щастлива.
Той продължи с бърканите яйца. Без съмнение, храната му действаше добре.
— Знаеш ли, мили — продължи тя, подпряла страна на ръцете си. — Толкова много мисля през последните дни. Преди умът ми беше някак скован, затворен. Но откакто сме заедно — о, откакто сме заедно, всичко ми изглежда тъй ясно. Само когато трябва да се бориш за нещата, можеш да ги оцениш. Така просто да ти падат в скута не е никаква радост. Помниш ли в Аберлоу — днес цял ден мисля за тези дни. Когато трябваше заедно да преминем през толкова трудности? Сега чувствам, че за нас отново започва същото нещо. Такъв е нашият начин на живот. Това сме ние! А аз съм тъй щастлива!
Той я погледна.
— Наистина ли си щастлива, Крис?
Тя леко го целуна.
— Никога през целия си живот не съм била по-щастлива.
Настъпи мълчание. Той намаза с масло една бисквита и вдигна капачето на купичката, за да си вземе сирене. Но тук го очакваше разочарование. Откри, че вътре не е любимото му сирене либтауер, а парченце от сиренето, което госпожа Бенет използваше при готвене. Като видя това, Кристин възкликна самоукорително.
— Пък аз мислех днес да мина край фрау Шмид!
— Всичко е наред, Крис.
— Не, не е наред. — Тя дръпна чинийката, преди той да успее да си вземе. — Превъзнасям се тук аз като някоя сантиментална ученичка, не ти давам поне прилична вечеря, когато се връщаш уморен, оставям те да гладуваш. Хубава съпруга на работник ще бъда! — Тя скочи и погледна часовника. — Тъкмо имам време да изтичам, преди да е затворила.
— Не се притеснявай, Крис…
— Моля ти се, мили. — Тя весело го накара да млъкне. — Искам да отида. Искам, защото ти обичаш сиренето на фрау Шмид, а аз обичам теб.
Преди да е успял отново да протестира, тя бе излязла от стаята. Чу бързите й стъпки в хола, лекото затваряне на външната врата. Очите му още се усмихваха. Това бе така характерно за нея. Намаза си още една бисквита, очаквайки пристигането на прочутото сирене либтауер, очаквайки нейното завръщане.
Къщата беше много тиха: Флори спи долу, помисли той, а госпожа Бенет е на кино. Андрю се радваше, че госпожа Бенет идва с тях при новата им авантюра. Днес Стилмън беше страшен. Мери ще бъде съвсем добре при него. Чудно как дъждът спря днес следобед — колко красиво беше да се връща така у дома — през свежите спокойни ливади. Слава богу, Кристин отново ще има градина. Петимата доктори от калния град, където ще отидат, може и да ги линчуват с Хоуп и Дени, но тя винаги ще има своята градина!
Разсеяно започна да яде една от намазаните бисквити. Ако тя не побърза, ще си загуби апетита. Сигурно говори с фрау Шмид. Добрата стара фрау, тя му пращаше първите пациенти. Само ако бе продължил честно, вместо да — е добре, това вече е свършено, слава богу! Отново са заедно с Кристин, по-щастливи от когато и да било. Как хубаво беше да чуе как тя казва това само преди минута. Той запали цигара.
Внезапно звънецът силно иззвъня. Андрю вдигна глава, остави цигарата и отиде в хола. Звънецът издрънча отново. Отвори предната врата.
Внезапно усети, че навън цари голяма възбуда. Тълпа от хора, лица и глави, забулени от падналия мрак. Но преди да се е ориентирал в подскачаща гледка, пред очите му изникна полицаят, който бе звънял. Стръдърз, неговият стар приятел от Файф, регулировчикът. Погледът на Стръдърз бе странен, белотата на очите му поразяваща.
— Докторе — каза той запъхтян, като човек, който е тичал, — жена ти пострада. Тя изтича, о, всемогъщи боже, изтича от магазина право пред автобуса.
Една голяма ледена ръка падна върху него. Преди да проговори, възбудата на тълпата го затисна. Внезапно холът се изпълни с хора, ридаещата фрау Шмид, кондукторът на автобуса, друг полицай, непознати. Всички натискаха навътре, караха го да отстъпва към кабинета. И тогава през тълпата видя своята Кристин, носена от двама души. Главата й висеше назад на тънкия бял врат. Все още омотан от канапа, в пръстите на лявата й ръка беше малкият пакет от фрау Шмид. Поставиха я върху високата кушетка в кабинета.
Тя бе мъртва.
Глава двадесета
Той рухна напълно и дни наред не беше на себе си. Имаше моменти на просветление, когато усещаше присъствието на госпожа Бенет, на Дени и един-два пъти на Хоуп. Но през по-голямата част от деня механично изпълняваше онова, което искаха от него. Цялото му същество се бе съсредоточило вътре в него, в един дълъг кошмар на отчаяние. Изопнатите нерви засилваха мъченията му, създаваха мрачни видения и ужаси на отмъщение, които го будеха потънал в пот, викащ от страх.
Смътно съзнаваше, че се води следствие, чувстваше грубата непочтителност на прокурора, на показанията, давани толкова подробно и ненужно. Заглеждаше се в малката квадратна фрау Шмид, по чиито червендалести бузи неспирно течаха сълзи.
— Тя се смеше, смееше се през цялото време, докато беше в моя магазин. По-бързо, моля — непрекъснато казваше тя, — не искам да карам мъжа си да чака.
Когато чу следователят да изразява съчувствието си към доктор Менсън в неговото тъжно положение, той разбра, че е свършило. Механично стана и откри, че върви с Дени по сивия паваж.
Не знаеше как е уредено погребението. Всичко тайнствено минаваше край него, без да го засяга. Когато стигна Кенсъл Грийн, мислите му летяха насам-натам, назад през годините. Сред мръсните огради на гробищата той си спомни широките, брулени от ветровете плата зад „Вейл вю“, където планински понита тичаха и развяваха заплетените си гриви. Тя бе обичала да тича там, да чувства вятъра върху лицето си, а сега я заравяха в това мрачно градско гробище.
Същата нощ, в непоносимата мъка на своята невроза, се опита да се напие до безсъзнание. Но уискито, изглежда, само събуди у него нов гняв срещу себе си. Късно през нощта той крачеше нагоре-надолу по
