— Много добре. Ето една малка подробност, която просто не може да бъде пренебрегната — той наведе глава и засмука с белите си зъби зърната на гърдите й.
— Лукас! — Виктория изпъшка и затвори очи от вълнение. Инстинктивно тя се завъртя така, че да му бъде по-удобно.
Лукас я обгърна и когато тя бе напълно замаяна от изживяването, той промуши крака си без усилие между бедрата й. Този път тя не се съпротивляваше ни най-малко.
— Толкова мека, сладка и сърдечна — гласът му бе станал дрезгав от страст. Неговите дълги, елегантни пръсти се движеха по нея, като подпалваха цялото й тяло така, както й бе обещал.
След като се почувства добре под изключителните пламъци на любовта му, Виктория започна да става по-смела. Той обгърна със силните си рамена тялото й и прокара пръсти по гръбнака й чак до врата, като я окуражи.
— Ти се чувстваш толкова добре, Вики. Допирът ми с теб е като с никой друг на света.
Той застана срещу бедрата й, като нарочно я остави да почувства цялата сила на мъжествеността му, но без да я насилва.
Без да се замисля, Виктория протегна ръка надолу и погали с пръсти върха на члена му. Тя въздъхна и издърпа ръката си, когато усети една капчица влага.
— Моля те — изохка Лукас, — направи го отново — той го постави в дланите й за още милувки.
Този път Виктория го стисна експериментално с треперещи пръсти. Въздишката на задоволство, която издаде Лукас й хареса. Тя откри, че е много доволна, когато може да му достави удоволствие по този начин.
Постепенно той се качи върху нея, като се разположи между бедрата й. Тя усети как ръцете му обхванаха колената й, повдигнаха ги и тя бе напълно отворена за него.
— Повдигни се — подтикна я той.
Тя пое дълбоко въздух и го направи много внимателно. Той бе готов и я чакаше. Тя се отдръпна инстинктивно, когато Лукас се опита да проникне в нея. Той бе много мощен и твърд, но тя не му даваше. Виктория отвори очи и се вгледа в сериозното му лице.
— Никак не съм сигурна, че ще стане — каза тя.
— Ще стане, само не бързай. Имаме още няколко часа — той я целуна по врата и засмука нежно ухото й. — Въпреки че съм сигурен, че не мога да издържа още няколко часа, за да чакам момента на съприкосновението. Но ако издържа толкова дълго, на сутринта ще съм напълно разсипан.
Тя се засмя нервно при тази мисъл, но в този момент Лукас провря ръка и започна да я гали между краката. Смехът на Виктория премина в тежко дишане.
След това той започна да прави това, което бе правил с нея в каретата, това, което скоро щеше да я накара да трепери и вика. Чудната спирала на вълнението все повече проникваше в нея, като я превърна в диво, буйно същество от светлина и енергия.
Когато бурята в нея започна да намалява, тя сграбчи здраво Лукас, като заби нокти в рамената му и инстинктивно повдигна бедрата си. Нейното удовлетворение започна като малки, тихи викове и завърши с бясно женско желание за отмора.
— Желаеш ли ме сега, скъпа? — Лукас я погали нежно и я накара да усети главата на члена му още веднъж.
Този път тя не се отдръпна.
— Да, о, мили Боже, да, любов моя.
Той изстена, тялото му се изпъна от напрежението да се овладее. Започна бавно да потъва в нея.
Виктория се отдръпна неподготвена за пълната сила на неговото проникване. Той не се спря, тя бе отишла далеч и Лукас бе на края на нервите си. Тя не можеше да му откаже същото удовлетворение, което той й бе дал. Тя се притисна още по-силно към него.
— Спокойно, скъпа. Това няма да е мъченическа смърт — прошепна Лукас.
— Съжалявам, мили. Моля те, продължавай. Всичко е наред.
— Искам нещо повече от това — устните му се впиха в нейните и жадно ги засмукаха.
Той я възбуждаше, като плъзгаше пръстите си вътре в нея и тя бе отново във водовъртежа на вълненията.
Този път той изчака, докато тя се изпъна под него; изчака, докато главата й се подпря на рамото му; изчака, докато започна да вика, докато се вкопчи в него толкова здраво, че му остави белези.
Тогава и само тогава Лукас влезе целият в нея с един безпощаден удар, като я изпълни изцяло. Той пиеше от виковете й на облекчение и еротична изненада, когато неговата собствена трептяща кулминация изригна.
ГЛАВА 9
Виктория се събуди бавно, докато разбере, че шумът, който я смути, е от чукане по нейната врата. Това бе твърде неразбираемо. Нан никога не би си позволила да чука толкова невъзпитано, а и никой от домакинството, освен леля й, не би имал смелост да нахълта толкова рано при нея.
Но това не бе нормално утро. Това бе утрото след…
Очите на Виктория бяха широко отворени, докато разбере къде се намира и какво става. Вълна на облекчение премина през нея, когато видя, че навън е още тъмно. Тя и Лукас бяха на сигурно място и имаха достатъчно време, за да се върнат на бала преди зазоряване. След това разбра, че е сама в леглото. Изправи се внезапно, като придържаше завивките до раменете си и видя как Лукас бързо обуваше панталоните си. Той изруга тихо, сграбчи ризата си и закрачи бос към вратата.
— Лукас, почакай. Имам ужасното предчувствие, че не трябва да отваряш вратата.
Но беше твърде късно. Лукас вече отваряше вратата, като се готвеше да изръмжи свирепо на човека от другата страна.
— Как смеете да ни безпокоите! Аз и съпругата ми се готвехме да спим… — последва тежка пауза, след която Лукас продължи с ужасно притеснен глас. — Извинете ме, лейди Нетълшип. Вие сте последният човек, когото очаквах да видя тук тази нощ.
— Да — отвърна студено Клео Нетълшип, — мога да ви разбера.
Виктория скри глава между коленете си и затвори очи, като разбра за чудовищното произшествие.
— Ако ми дадете няколко минути, за да се облека, ще сляза долу при вас, за да ви дам обяснение по повод на обстоятелствата.
— Вие сте напълно прав, сър. Но преди да сляза долу, ще отговорите на първия ми въпрос: Добре ли е моята племенница?
— Виктория е в отлично състояние, милейди. Имате моята дума.
— Не се бавете. Утрото още не е настъпило, но нямаме време за губене. Трябва да се вземат някои решения. Надявам се, че сте наясно с това.
— Разбирам. След няколко минути ще бъда долу. Ще поговорим, докато Виктория се облече.
Лукас затвори внимателно вратата и се обърна бавно към леглото. Под бледата светлина на тлеещия огън лицето му бе обвито в непроницаема маска.
— Съжалявам, Вики. Както виждаш, появи се проблем.
— О, небеса! Какво ще правим сега? — тя явно не бе в състояние да приведе в ред мислите си. Сякаш плуваше в море от хаос.
— Разбира се, ще направим това, което трябва да бъде направено — той седна на стола и бързо обу ботушите си. После набързо се дооблече с резки движения като човек, който дълго време е бил в армията.
Виктория го гледаше безучастно.
— Не разбирам. Защо леля ми е тук? Как е могла да разбере за нас и тази странноприемница? Аз самата не знаех къде ме водите, докато не пристигнахме тук, Лукас. Нищо не разбирам.
Той отиде до леглото и се вгледа в нея. Видът му бе неумолим.
— Нямам представа какво прави твоята леля тук или как е разбрала за нас тази нощ. Уверявам те, ще намеря отговорите на тези въпроси. Но в този момент това не променя нищо. Навярно разбираш ние и двамата знаехме още от началото на нашата връзка какви рискове поемаме. Вече започнахме и не можем
