да се върнем обратно. Трябва да се справим с положението.
Тя обгърна с ръце колената си и погледна към него с очи, изпълнени с ужас.
— Говориш като военен и изглеждаш като войник, готов за битка. Ти ме плашиш, Лукас.
Очите й омекнаха, когато той седна и обгърна с две ръце лицето й.
— Не стана така, както исках. Но сега заровете са хвърлени и единственото, което мога да направя, е да те помоля да ми се довериш. Ще се погрижа за теб, Вики. Заклевам се в собственото си достойнство.
Още преди да може да му отговори каквото и да е, той напусна стаята и тръгна надолу по стълбите, за да се срещне с леля й. Виктория поседя няколко минути вцепенена, после отметна бавно завивките и стана от леглото.
Докато се изправяше, тя разбра с огорчение, че е наранена на място, където не е била наранявана никога в живота си. Би направила всичко, за да получи една гореща вана, но това бе невъзможно. Тя усети необикновената тежест около врата си и посегна с ръка, за да докосне кехлибарените фигурки на медальона, сякаш бяха талисман.
Спомените от нощта преминаха като сребърна нишка в съзнанието й, докато се промъкваше към стола с дрехите й. Тя се справи с бельото и роклята си с почти същото умение, с което Лукас се бе облякъл. Никога преди не бе опитвала да облече бална рокля без помощта на прислужничка. А то било толкова лесно.
Малко по-късно Виктория бе напълно готова. Пое една дълбока, освежителна глътка въздух и слезе надолу по стълбите. Вежливият съдържател на странноприемницата, който явно бе прекъснал съня си, я въведе в малката гостна.
Виктория прекрачи прага и моментално усети тихото напрежение в стаята. Лукас стоеше до камината, ръката му бе на перваза, а кракът му бе подпрян на една цепеница. Лейди Нетълшип седеше на един стол до масата. И двамата погледнаха към вратата, когато Виктория влезе в стаята.
— Изглежда, съм влязла не навреме — каза кисело тя. — Сякаш отивате на погребение.
— Надявам се да не мислиш така, след като всичко вече е станало — забеляза леля Клео. — Седни Виктория.
Леля й отдавна не бе говорила с такъв тон. Тя седна. Погледът й се насочи към Лукас, но не успя да прочете нищо в очите му. Той излъчваше неумолима твърдост, която бе усещала и друг път, но никога не се бе чувствала така неловко от това.
— Сега — каза Клео, сякаш даваше нареждания за поредната сбирка на нейното Общество за изследване на естествената история и градинарството — аз и Лукас вече обсъдихме какво трябва да се прави. Той е добре подготвен да извърши необходимото и ти, надявам се, също желаеш да платиш цената на вашата недискретност. Брак по специален договор може да бъде оформен още тази сутрин. Аз ще присъствам като свидетел, така че всеки ще знае, че имате моята благословия.
Брак! Виктория скърши ръце в скута си. Докато се обличаше горе, тя си забрани да мисли за възможните последици. С безумни усилия си възвърна самообладанието и се постара да бъде практична.
— Няма смисъл да се противопоставям — каза тя внимателно. — Съжалявам, че ни хвана по този начин, лельо Клео, но ако ти си единственият човек, който знае какво се е случило тази нощ, всичко може да бъде потулено.
— Не се прави на глупава, Вики. Самият факт, че ви намерих двамата тук, означава, че още някой знае. Как мислиш ви намерих?
Виктория притвори очи.
— Да, наистина. Колко глупаво от моя страна. Прости ми лельо Клео. Но как ни откри?
— Един пратеник пристигна в къщата на моя приятел точно когато приключих с вечерята — отвърна студено Клео. — Бележката бе анонимна и известяваше, че ще ми бъде интересно да узная, че моята племенница е тук, в тази странноприемница, с един мъж, когото имам за приятел. И естествено, аз дойдох.
Естествено! Виктория погледна към Лукас. Брак! Тя повтори тази дума тихо. Брак с мъжа, когото обича. Не бе това, което избра в началото, но сега не й се струваше толкова лошо.
В действителност това дава известни придобивки. Те не можеха да крият дълго своята връзка от обществото. Можеха да ходят свободно във всяка компания. Можеха да спят заедно всяка нощ. Не, все пак бракът не бе толкова ужасно нещо.
— Ще ни трябва малко време, докато се сдобием със съответния документ.
Лукас срещна погледа й.
— Имам един в джоба си. Нося го от няколко дена.
Очите й се разшириха от почуда.
— Но защо?
— За случай като този, разбира се. Защо иначе. Рискът да ни открият непрекъснато ни съпътстваше от мига, в който се срещнахме, а също и други рискове. Ако невъзможното се случеше, аз трябваше да съм готов да огранича скандала колкото се може повече — той се усмихна самодоволно. — Отдавна се научих, че винаги е добре да има възможности за комбинации.
— Ползата от военния опит — Виктория неохотно разтърси глава, но с възхищение от неговата стратегия. — Изглежда, всеки е предвидил възможността от провал освен аз.
Клео я погледна странно съжалително.
— Трябва да призная, Виктория, че съм учудена да те видя в такава ситуация. Истина е, че често си флиртувала с предизвикателство, но винаги си била много внимателна в отношенията си с мъжете. Как можа… — тя се прекъсна внезапно и погледна Лукас. — Няма значение. Мисля, че знам отговора. При всяко събитие няма връщане назад. Трябва да вървим напред.
— Няма никъде да мърдаме, докато Виктория не направи своя избор — отбеляза сухо Лукас. — Тя не е дете и не може да бъде насилена да се омъжи. Аз вече веднъж й предложих и за мен ще бъде чест, ако тя се омъжи за мен. Но няма да я принуждавам.
— Е, Виктория? — Клео я погледна тържествено. — Лукас явно желае да направи това, което е необходимо. А ти?
Виктория погледна Лукас с любов и копнеж, с вина и несигурност, които се свързваха в здрав възел. Това бе нейното падение и тя го знаеше. Лукас бе изпаднал в това положение само защото се опита да задоволи нейното желание, вместо да следва здравия разум. Тя излагаше на опасност не само своята чест и тази на леля си, но и неговата.
— Аз съм виновна за всичко, което се случи — каза Виктория, като гледаше надолу, към скръстените си ръце. — Ако лорд Стоунвейл ми окаже честта да приеме ръката ми, то аз ще му я дам.
Тягостна тишина последва нейните думи. Когато Виктория повдигна очи, тя бе сигурна, че леля й е въздъхнала с облекчение, но тя имаше очи единствено за Лукас, който я наблюдаваше с неуморимо самообладание.
Без да каже нито дума, той отиде при нея и я изправи леко на крака.
— Това е чест за мен. Благодаря ти, Вики. Давам честната си дума, че ще се опитам да те направя щастлива.
Тя се усмихна леко и тягостното напрежение вътре в нея изчезна при допира на пръстите му. Тя го обичаше, а той очевидно милееше за нея.
— Винаги съм смятала брака за по-лоша съдба от смъртта, но вярвам, че сега с вас ще погледна на света по нов начин, милорд.
Лукас се засмя, а очите му светнаха от задоволство. Той я целуна бързо и нежно по нослето и се обърна към Клео:
— Много добре, мадам, страшното свърши. Дамата се предаде на съдбата. А сега трябва да действаме бързо и внимателно.
— Имам предчувствието, че всичко ще мине добре, Стоунвейл. Оставям всичко във вашите ръце — каза Клео.
Няколко часа по-късно Виктория установи с удоволствие, че предположението на леля й се оказа напълно вярно. Нещата се развиваха с шеметна бързина, след като рано тази сутрин те се венчаха. Прислугата на леля й почти полудя, докато опакова багажа й, приготвен за заминаването в Стоунвейл. Лукас бе предложил и леля Клео се бе съгласила, че заминаването за провинцията е най-доброто решение за момента.
