— По дяволите, какво става?
— Отидох до гардероба, за да взема твоята визитка от чантата си, и попаднах на нещо странно. Ако не халюцинирам, може да имам сериозен проблем.
— Какъв проблем?
Тя си пое дълбоко дъх.
— Мисля, че убиецът ме е проследил до дома ми — прошепна. — Тази вечер е бил в апартамента ми. Оставил ми е малък сувенир.
24.
Зак стигна до апартамента й за по-малко от десет минути, което означаваше, че е нарушил всички ограничения на скоростта в Ориана.
Когато Рейна му отвори вратата, очите й веднага се спряха на пътната чанта в ръката му. Беше очевидно, че той се кани да прекара нощта при нея. Тя не направи никакви възражения. Зак си каза, че това говори красноречиво за здравия й разум.
Двете котки го обиколиха няколко пъти с интерес и му позволиха да ги почеше зад ушите. После доволни се отправиха към дневната.
Чак тогава Зак осъзна, че Рейна го гледа с шокирано изражение и отворена от ужас уста.
— Какво е станало с теб? — прошепна тя.
Той погледна надолу и видя, че ризата му виси изпод якето. Косата му сигурно беше разрошена, но като цяло не изглеждаше чак толкова зле. Чудеше се защо тя беше толкова стресната. После му просветна, че вероятно долавя енергията, стимулирана от адреналина и насилието.
— Сбих се — каза той. — Обаче другият се измъкна.
— Сбил си се? — попита тя невярващо.
— Това е дълга история. Ще ти обясня по-късно.
Рейна го изгледа навъсено.
— Каза ми, че избягваш сбиванията по барове.
— Това сбиване не беше в бар. Кажи ми за това парче от чаша, което си намерила в джоба си. Сигурна ли си, че е от чашата, която си използвала в Шелбивил?
За момент му се стори, че тя ще продължи с тирадата за сбиването, но вместо това с неохота се концентрира върху странната находка.
— Не мога да бъда сигурна, че е от същата чаша, която беше в моята стая — призна тя. — Но на подноса имаше точно такава чаша. Когато напуснах пансиона, тя още си стоеше там.
— Спомням си.
— Трябва да е влязъл в стаята, намерил е чашата, счупил я е и е оставил едно парче тук тази вечер.
Зак огледа ключалките.
— Как е влязъл в апартамента ти?
— Не знам. Нямаше признаци за насилствено влизане. Не долових никакви лоши вибрации по дръжката на вратата.
— Няма как да си ги доловила — каза той разсеяно, — освен ако маниакът не е бил настроен да убива, когато е влязъл. Освен това нищо чудно да е бил с ръкавици, когато е влязъл. Психичната енергия се предава при директен контакт с кожата. Ръкавиците са относително ефективни бариери.
Рейна потрепери и погледна черната лакирана полица на стената.
— Трябва да е бил много ядосан, когато е разбил чашата. Парчето излъчва паника и ярост.
Зак проследи погледа й и видя парчето счупен порцелан на полицата. Концентрира се и посегна да го вземе.
Тъмната енергия заля сетивата му. Сцената, която изплува в съзнанието му, бе кошмарна като във филм на ужасите. Трая само няколко секунди. В този кратък отрязък от време с парчето порцелан в ръката си усети прилив на ярост и паника и желание да го запрати към някоя твърда повърхност.
Остави парчето на полицата и опита да потисне прилива на адреналин в кръвоносната си система. Тази вечер беше получил достатъчна доза.
— Маниакът е бил тук, това е сигурно — каза той. — Всъщност, сигурен съм, че някакъв маниак е бил тук. Не съм влизал в мазето на леля ти, така че няма как да знам дали е същият.
— Повярвай ми, същият е. — Рейна се взираше потиснато в счупената чаша. — За пръв път ми се случва някой от тях да ме проследи.
— Доста изнервящо е — съгласи се той.
— По-скоро е ужасяващо. Извади ме от равновесие.
Зак я хвана за раменете и я придърпа нежно към себе си.
— Това, че си се изплашила, е добре. Изплашените хора са по-внимателни.
— Не се засягай — каза тя, притиснала лице в гърдите му, — но това не е позитивният решителен подход, на който се надявах.
— Съжалявам, сигурно е последица от работата ми в „Джоунс и Джоунс“. Фалън Джоунс се придържа към теорията, че всичко, което може да се прецака, обикновено се прецаква. Затова се дразни, когато някой от агентите се отдаде на позитивно мислене.
— Трябва да е страшно забавен човек.
— Погледни дефиницията за „забавен“ в речника и ще видиш снимката на Фалън до нея.
Тя издаде някакъв странен приглушен звук, който може би беше сдържан смях. Напрежението осезателно спадна. Рейна вдигна глава.
— Кажи ми какво видя — помоли тя.
— Същото, което ти чу. Копелето разби чашата и пристъп на дива ярост и паника. Започва да се плаши. Вини теб, че си провалила плановете му.
— Трябва да ме е наблюдавал в Шелбивил, изчакван е да потегля. Но е рискувал с влизането в стаята ми. Чудя се дали някой не го е забелязал.
— Добър въпрос. Но има и друга възможност.
— Каква?
— Може да не се е страхувал, че ще го видят. Може да е имал основание да се намира в пансиона. — Зак обмисли тази идея още малко. — Възможно е да е някой от служителите или гост на пансиона. Мястото беше пълно с репортери и оператори. Лесно би могъл да изчезне сред тълпата от непознати.
— Така е.
— Големият въпрос тук е какво го е насочило към теб. Според хората в Шелбивил ти и агентът сте открили момичето случайно.
Рейна се отдръпна леко и го погледна с мрачно изражение.
— Не знам за теб — каза тя, — но ако се съди по моя опит, истинските маниаци не признават съвпаденията. За тях всяко нещо е знак.
Той издиша бавно.
— Права си.
— Момичето беше намерено в къщата на една вещица. Той знае, че аз съм племенница на вещицата. За него това означава, че и аз съм вещица. Не на последно място, той знае, че аз съм била там, когато момичето е било открито. Значи съм лично отговорна, че съм осуетила последния му лов на вещици.
— Някакви други следи тук, в апартамента ти?
— Не, обиколих набързо, докато те чаках. — Сбърчи нос с отвращение. — Това не означава, че не е огледал всичко.
— Съмнявам се да е останал повече от няколко минути. Прекалено рисковано е било. — Зак извади телефона си.
— На кого ще звъниш?
— Първо на главен инспектор Лангдън в Шелбивил. Имаш ли му номера?
— Да, но защо да му звъним? — Рейна махна с ръка. — Нямаме никакви доказателства. Лангдън ми даде да разбера съвсем ясно, че не вярва на екстрасенси. Нещо повече, останах с убеждението, че той ме смята
