всички имаме твоя талант за концентрирано мислене, Фалън.
— Е, и? Стой близо до нея. И без това ти се плаща да правиш точно това. С теб ще е в по-голяма безопасност, отколкото ако я охранява въоръжен полицай. Можеш да я пазиш, докато проучвате случая с Лорънс Куин.
— Ти си много целеустремен човек, Фалън.
Фалън се престори, че не го е чул.
— Ако си свършил, имам нещо за теб. Не е кой знае какво, но предчувствам, че може да се окаже полезно.
— Слушам те. — Зак се концентрира. Когато Фалън споменеше думата предчувствие, агентите наостряха слух.
— Моят аналитик откри нещо интересно за Лорънс Куин. Оказва се, че е бил голям почитател на блуса. Проверих тук-там. В Ориана има един клуб, където свирят джаз и блус. Нарича се „Вратата към алеята“.
25.
Худини. Мразеше кодовото име, което му бяха дали. Той се казваше Шон Танър и до неотдавна беше в светлините на прожекторите. Вярно, че когато човекът от „Нощни сенки“ се свърза с него, той беше не особено известен магьосник в Лас Вегас, но бе на път да се прочуе. Беше роден да стане звезда в някое голямо казино. Никой друг не можеше да прави това, което правеше той. Неговите магии бяха истински.
Нощните сенки обаче му обещаха повече, много повече. И му го осигуриха.
Вече бе много повече от второстепенен изпълнител. Лекарството не само му даваше допълнителни способности на параловец, но засилваше и таланта му на илюзионист. Бяха му казали, че той е нещо ново и различно в света на паранормалните таланти: ловец илюзионист десета степен. Заслужаваше уважение, но не го получаваше от Джанюари.
— В „Нощни сенки“ никой не толерира провалите — заяви Джанюари.
Изпълниха го ярост и неудовлетвореност заради пропуснатата възможност. Едва се сдържа да не счупи врата на Джанюари. Щеше да го направи толкова лесно.
За нещастие Джанюари беше източникът му на лекарството. Докато откриеше как да се сдобие с формулата от някой друг в „Нощни сенки“ — тайнствения човек, пред когото отговаряше Джанюари например, — трябваше да изпълнява заповедите.
— Не съм се провалил — каза той. Втренчи се през предното стъкло на джипа към тъмната улица. — Видя какво стана. На паркинга се появи друга кола. Попаднах в светлините на фаровете. Нямах избор, трябваше да се махна. Ти сама каза, че не бива да привличаме вниманието на ченгетата.
— Наблюдавах те. Джоунс те принуди да се защитаваш. Очевидно илюзията със старицата не работи.
— Работи.
Но го беше забавила и не можеше да я контролира. Това много го тревожеше. Страхуваше се да каже на Джанюари, че в разгара на битката не успяваше да задържи илюзията. Тя се включваше и изключваше произволно като счупен прожектор.
— Ти се спъна и падна — настоя Джанюари.
Явно неслучайно Джанюари1 имаше това кодово име. Беше студена като буца лед.
— В боя стават такива неща. Това не би променило изхода. Джоунс не е толкова бърз като мен.
— Той има огледален талант. Предвиждаше всяко твое движение.
— Това не е вярно. Бях го притиснал. Ако не беше проклетата кола, щях да го довърша.
— Надявам се разбираш, че твоят провал ще се отрази зле и на мен. Джоунс остана жив тази вечер. Това означава, че ми предстои неприятен разговор с определен човек. Трябва ли да ти напомням, че и двамата зависим от този човек да ни доставя лекарството?
Наложи си да премълчи. Имаше едно сериозно преимущество. Джанюари можеше да бъде заменена, но не и той. Той беше уникален лабораторен експеримент. Бяха му обяснили, че талантът за илюзии е изключително рядко явление. А талант като неговия, който можеше при подходящо химично стимулиране да се разшири и обогати с талант на ловец десета степен, беше от сферата на митовете и легендите.
Той бе на път да стане жива легенда в организацията. „Нощни сенки“ се нуждаеха от него.
— Следващия път ще се справя с Джоунс — каза накрая.
— Аз ще реша дали ще имаш втори шанс с Джоунс.
Нямаше смисъл да спори. Вместо това започна да крои свои собствени планове.
26.
Когато Зак най-сетне приключи разговора, Рейна направо кипеше.
— Доколкото разбирам, господин Джоунс не е състрадателен работодател — каза тя. Едва се беше сдържала да не изтръгне телефона от ръката на Зак и лично да каже на Фалън Джоунс какво мисли за него.
Зак сви рамене.
— Аз го приемам като клиент, не като работодател. Работя за него на договорна основа. Доколкото знам, всичките му агенти и аналитици правят същото. Той няма свои служители. Съмнявам се дали би могъл да намери някой, който да работи за него на пълно работно време. Той просто ангажира този агент, от чийто талант се нуждае в конкретния случай.
— Не за това говорех. — Рейна разпери ръце в отчаяние. — Едва не те убиха тази вечер. Ако се съди по разговора, Фалън Джоунс не изглежда особено притеснен за теб.
— Характерно за Фалън е, че винаги гледа същественото. Щом съм жив и здрав, той вече мисли за следващия ход.
— И все пак не мисля, че е добър човек.
— Фалън си е Фалън. Човек трябва да го познава, за да го оцени.
— Но сигурно няма много приятели — измърмори тя.
— Няма, но това изобщо не го тревожи.
Рейна въздъхна.
— Какво следва сега?
Той погледна пътната си чанта и вдигна очи, за да срещне нейните.
— Предвид скорошните събития, изглежда, че за известно време ще отседна при теб. Къде да си оставя нещата?
Тя си напомни, че беше очаквала това. Той беше тук единствено заради опасността. Това беше бизнес, нищо повече. Но той беше тук, под нейния покрив, и осъзнаването на този факт караше сърцето й да бие ускорено.
— Добре. — Постара се да прозвучи спокойно и невъзмутимо.
— Не спориш, а?
Рейна повдигна вежди.
— Сериен убиец е влязъл в дома ми тази вечер и при това ми е оставил знак, че ме е набелязал за мишена. Не съм идиот. Определено се радвам, че имам гост, който знае как да се оправя с хора, които атакуват други хора с ножове.
— А аз се радвам, когато здравият разум побеждава. Ще се обадиш ли на Гордън и Андрю да им кажеш какво става?
Тя поклати глава.
— Няма смисъл. Ще отменят пътуването си и ще пристигнат тук, разтревожени за мен. Не могат да направят нищо. Всъщност, ако останат в града, може да се окажат в опасност. Ако маниакът разбере колко са важни тези хора за мен, може да… — Рейна млъкна.
— Ти избираш. Къде ще спя?
— Превърнах втората спалня в библиотека. Там има разтегателно канапе.
— Опасявах се, че ще кажеш нещо такова. Води ме.
