Клада от страсти

Тя се обърна и тръгна по коридора. Зак я последва с чантата и якето си в ръка. Батман и Робин тръгнаха по петите им, заинтригувани от необичайната ситуация.

— Може би трябва да помислиш дали да не си вземеш куче — каза той. — Котките са страхотни, но не стават за охрана.

Рейна го погледна през рамо.

— Ще те оставя ти да обсъдиш този въпрос с Батман и Робин. Нещо ми подсказва, че няма да се съгласят лесно.

Тя отвори вратата на библиотеката и влезе първа. Стенните лавици бяха отрупани с книги. До прозореца имаше лъскаво бюро със стъклен плот. Канапето, черно и кожено като останалите мебели за сядане, се намираше в средата на стаята.

Рейна извади чаршафи и възглавница от шкафа. Когато се върна в библиотеката, Зак беше разпънал канапето. Двамата заедно го застлаха. Преживяването бе доста особено. Но и всичко, което правеше с Брадли, беше особено.

— Има две бани — обясни тя и посочи вратата от другата страна на коридора. — Ето тази ще е само за теб.

— Благодаря.

Тъй като не се сети за друга причина да се задържи в стаята, Рейна тръгна към вратата.

— Лека нощ — каза тя.

Зак не се опита да я спре, но Рейна отгатна по погледа му, че много му се ще да го направи.

Това ли искаше? Да се втурне към нея, да я вдигне и да я хвърли на леглото? Сам да вземе решение?

Разбира се. Коя жена, в чиито вени тече кръв, не би искала да разиграе именно този сценарий? Животът с всеки изминал ден ставаше все по-сложен.

Рейна успя да излезе в коридора, без да се поддаде ма изкушението да се хвърли в обятията му. Дотук добре.

Когато бе на две крачки от вратата, той заговори:

— За малко да забравя да ти кажа. Фалън ми съобщи нещо за Лорънс Куин. Бил голям почитател на блуса. Оказва се, че в този град имало някакъв клуб.

Тя се обърна и застана на прага на стаята.

— „Вратата към алеята“. Никога не съм ходила, но съм чувала, че е много популярен.

— Фалън смята, че си струва да го проверим, а тъй като предчувствията са негова специалност, не бих пропуснал това. Утре… — Зак погледна часовника си. — Всъщност днес двамата с теб ще посетим онзи бар.

Любопитството й се засили.

— Звучи интересно.

Той я погледна с разбиране.

— Харесва ти да ловуваш, а? Въпреки тежките съпътстващи ефекти.

— Харесва не е точната дума — каза бавно тя. — Но, да, наистина това ми дава нещо. Чувствам удовлетворение, като използвам таланта си. Не мога да го обясня, но имам нужда да го правя от време на време.

— Аз също. Стигнах до заключението, че като помагам да възтържествува справедливостта, успявам да прогоня виденията и гласовете.

Обзе я чувство на почуда.

— Точно така. Никога не съм го обмисляла от тази гледна точка, но точно същото се получава и с мен.

Зак отиде при нея, хвана лицето й в дланите си и я целуна бавно. Когато най-после вдигна глава, възбудата препускаше в тялото й.

— Лека нощ — каза той.

Рейна успя да стигне до спалнята си, без да погледне през рамо. Нямаше нужда. Знаеше, че той я гледа от прага на библиотеката. Усещаше очите му върху себе си. Всичко в нея започна да се топи.

Няколко минути по-късно тя се настани в леглото, взе тестето карти от чекмеджето на нощното си шкафче и се подпря на няколко възглавници.

Робин и Батман се сгушиха до нея.

Нареди първия пасианс и опита да прогони зловещия глас, който й шепнеше:

… Гори, вещице, гори…

27.

Фигурата, застанала до долния край на леглото, се очертаваше на фона на прозореца. Знаеше, че е мъж, но не виждаше лицето му. Опита се да помръдне, да извика, но нито крайниците, нито гласът й реагираха. Ужасът я парализира.

— Мама се опитваше да прогони демона, но всеки път, когато ме наказваше, само го правеше по-силен. Сега аз му служа. Демонът ме направи по-силен от всяка вещица… Ти ще бъдеш наказана, а после ще изгориш…

Събуди се от усещането за нещо меко и топло до бузата си. Отвори очи и видя Робин, който бе застанал до главата й и я наблюдаваше тревожно. Батман беше от другата страна. Докосна рамото й с малкото си носле и измяука тихо.

Нощницата й беше мокра. Рейна потрепери от усещането за студ и жега едновременно, което я спохождаше винаги когато гласовете нахлуваха в главата й нощем.

Седна, придърпа и двете котки в скута си и зарови лице в козината им.

— Благодаря, момчета — прошепна им.

— Предчувствах, че вечерта ще бъде тежка — каза той от вратата. — Не се надявах пасиансите да свършат работа. Мъчително е, когато гласовете говорят за някой, който навярно е мъртъв. Много трудно, почти невъзможно е да се дистанцираш. Но нещата са съвсем различни, когато мишената си ти и гласовете говорят за теб.

Рейна повдигна глава и го погледна. В сумрака видя, че той е само по панталон.

— На теб случвало ли ти се е?

— В известен смисъл.

— Много загадъчно.

— Съжалявам. Това е дълга история.

— Която не обичаш да разказваш.

— Не става по-леко, като я повтаряш, повярвай ми.

Той има право на своите тайни, помисли си тя. Познаваше го от малко повече от двайсет и четири часа. Как бе възможно мъж, когото е срещнала едва вчера, сега да стои тук, на сантиметри от спалнята й?

Как бе възможно сериен убиец да е влизал в апартамента й тази вечер? Животът й се превръщаше в хаос.

— Не исках да те будя — каза тя.

— Не спях. — Зак не помръдна от вратата.

— Аз всъщност заспах, но после започнах да сънувам. Мисля, че имах лек пристъп на паника.

— Нищо чудно.

— Нищо чудно наистина. Трябваше да го очаквам.

— Предполагам знаеш, че паранормалните способности са тясно свързани с интуицията. Когато твоите свръхсетива забележат опасност, това пробужда добрите стари примитивни рефлекси от рода на „бий се или бягай“.

— Определено знаеш много за този род неща.

— Това е, защото съм имал преимуществото да израсна…

— В обществото „Аркейн“ — довърши тя. — Вече спомена този факт един-два пъти.

— Просто се опитвах да обясня.