си изражение на ченге. Като влезе, свали очилата си. И двамата със Зак бяха достатъчно сдържани, но Рейна долавяше напрежението в стаята.
В опит да разведри атмосферата тя направи голяма кана кафе. После нареди на мъжете да седнат със същия строг тон, с който усмиряваше Робин и Батман, когато започваха да си острят ноктите върху красивите первази на прозорците вместо върху котешките си дървета.
Зак се отпусна на едно от креслата до масичката за кафе, а Брадли се настани на отсрещното кресло. За нея остана канапето.
— Сигурна съм, че парчето е от чаша, взета от пансиона в Шелбивил — отговори на въпроса на Брадли тя. — Той е бил тук, в апартамента ми.
Брадли я погледна с недоверие.
— Защо да оставя парче от счупена чаша в джоба ти? Не ми прилича на драматично послание. Може да има някакво символично значение, но честно казано, то ми се струва доста неясно. Първо, има вероятност да не разпознаеш парчето, и второ, да не се сетиш кой го е оставил.
Рейна се съсредоточи върху разливането на кафето.
— Започнал е да ме следи, но не иска да оставя никакви ясни доказателства, които да мога да представя в полицията.
— Той се чувства в безопасност — добави Зак, като гледаше Брадли втренчено. — Сигурен е, че дори и Рейна да отиде при ченгетата с това парче порцелан, никой няма да я приеме сериозно.
Брадли не му обърна внимание и продължи да задава въпроси на Рейна:
— Откъде е научил името ти? За всички медии ти си просто неназован клиент на местна агенция за недвижими имоти. Дъг Спайсър и Лангдън обраха лаврите за спасяването на момичето.
— За щастие не се озовах в новинарските емисии — кимна Рейна. — Но всички в Шелбивил знаят, че съм била със Спайсър, когато е открил момичето. Освен това знаят, че съм наследила къщата на леля си.
Брадли я изгледа замислен.
— Да не би да ми казваш, че убиецът е жител на Шелбивил?
— Местен жител или някой, който прекарва уикендите и ваканциите в района. Мисля, че е човек, който познава добре местната общност, не само защото много бързо стигна до мен, но и защото очевидно е можел необезпокоявано да влиза и излиза от къщата на леля ми.
— Разбирам защо може да се е насочил към теб каза Брадли замислено. — В това има някаква извратена логика.
— Той лови вещици. Аз съм племенницата на вещицата от Шелбивил. Следователно и аз съм вещица. Мисля, че се страхува от мен.
Рейна осъзна, че вече не възприема Брадли от позицията на наранена и унизена влюбена жена, а той от своя страна не се опитваше да предизвика у нея чувство за вина, за да я накара да му помогне за книгата на Касиди Кътлър. Двамата отново работеха заедно както в миналото.
Брадли потърка челюстта си.
— Ако се страхува от теб, защо просто не те застреля?
С ъгълчето на окото си Рейна забеляза, че Зак застина неподвижен. Енергията му запулсира в тясното пространство. Брадли явно я долови несъзнателно, защото се раздвижи, сякаш почувства някакво неудобство.
— Знаеш, че не може да се очаква нормално мислене от такива маниаци — каза бързо тя. После отправи предупредителен поглед към Зак.
Зак не отмести очи от Брадли, но явно отслаби силата на натиска.
— Не мога да оспоря това — каза Брадли, като продължаваше да върти парчето порцелан в ръцете си. — Но той все пак е рискувал, като е оставил веществено доказателство след себе си.
— Колко души биха приели парче от счупена чаша като веществено доказателство? — попита Зак. — Главен инспектор Лангдън определено не се заинтересува.
— Това е така, несъмнено — съгласи се Брадли. — Каза ми, че работи по безспорни следи, които са открили при последната жертва. Когато ми се обади, се извини, че ми губи времето. Каза, че го прави единствено защото не иска Рейна да се обърне към медиите и да започне да разправя, че е медиум и така нататък.
— Той явно смята, че съм на ръба на лудостта, ако не и напълно луда — отбеляза Рейна с равен тон.
Брадли се засмя.
— Определено.
Тя му отправи специалната си усмивка.
— И не е единственият, който споделя това мнение.
Брадли се изчерви.
— Сигурен ли си, че тази усмивка не те вбесява? — попита учтиво Зак.
Брадли изглеждаше объркан и раздразнен. Той стисна парчето порцелан и продължи да гледа право към Рейна.
— Работил съм с теб достатъчно дълго, за да знам, че не трябва да пренебрегвам твоята, хм, наблюдателност и интуиция.
Тя се отпусна малко.
— Благодаря, Брадли.
— Сега какво следва? — попита Зак.
— Мога да уредя патрулната кола да минава по-често нощем и да наглежда положението — каза Брадли, — но не мога да осигуря на Рейна денонощна охрана. В градския бюджет няма пари за бодигардове.
— Няма проблем — каза Зак. — Рейна си има бодигард.
Брадли хвърли бърз изпитателен поглед на Рейна, после отново се обърна към Зак. В изражението му се долавяше някакво уважение и признание.
— Какво смяташ да правиш? — попита Зак.
— Обичайното. Ще говоря със съседите. Ще проверя дали не са видели някакъв непознат да се навърта наоколо снощи. Може да са забелязали непозната кола на паркинга. — Той извади химикалка и бележник от вътрешния джоб на сакото си. — Утре ми е почивен ден. Ще отида до Шелбивил да проверя дали няма да открия нещо там. Може би са видели някого да влиза или излиза от стаята на Рейна.
— Лангдън няма да е щастлив да се мотаеш и задаваш въпроси на негова територия — отбеляза Зак.
— Ще измислим нещо — каза Брадли. Той отвори бележника и погледна Рейна. — Разкажи ми всичко отначало. Искам да чуя всичко, което си видяла и почувствала в мазето на леля си онзи ден. Знаеш как действаме обичайно.
— Разбира се — кимна Рейна.
Тя знаеше как действат обичайно, но Зак беше прав. Беше съвсем различно, когато ти самият си на първо място в топлистата на убиеца.
Когато Брадли най-после си тръгна, след като бе изтръгнал от нея всички подробности, които можеше да си спомни, Рейна се почувства умствено и емоционално изцедена. Отпусна се на черното канапе. Батман и Робин скочиха до нея, настаниха се и замъркаха.
— Уф! — Тя погали котките. — Май имам нужда от още една чаша чай.
Зак стоеше до прозореца.
— Ей сега ще ти направя.
— Благодаря.
— Беше права. — Той се обърна със замислено изражение. — Мичъл прие нещата сериозно.
— Казах ти. Може и да ме мисли за луда, но определено не пренебрегва думите ми.
— Освен това има много основателна причина да се старае в този случай. Залавянето на Огнения убиец ще повлияе на репутацията му много повече от разрешаването на сто забравени случая.
Рейна се усмихна горчиво.
