— Не се бях сетила за това.
— Ако съдя по блясъка в очите му, когато си тръгваше, почти съм сигурен, че Мичъл не мисли за нищо друго в момента.
29.
Джон Стилуел Наш стоеше пред стъклената стена в ъгловия си офис и гледаше проливния дъжд, който се изсипваше над Портланд. Ако питаха него, можеше да продължава да вали, докато отнесе целия град в река Уиламет. В този град нищо не му харесваше. От прекалено спокойните, прекалено приятни, прекалено любезни, прекалено екологично настроени жители до ежегодния фестивал на розата, заради който му се искаше да запрати тежката мастилница от бюрото си право в стъклата пред себе си.
Но нищо отвъд прозорците не бе в състояние да го разяри толкова, колкото разговорът, който водеше по телефона.
— Какво се обърка? — попита той.
Беше бесен заради този провал. Но успя с някакво усилие да запази хладния, равен тон, с който разговаряше с всичките си подчинени. Беше изключително важно човек да умее да скрива емоциите си от своите служители. И най-малкият признак за яростта, която заплашваше да го погълне, можеше да се възприеме като доказателство, че губи контрол над ситуацията. В организацията загубата на контрол се възприемаше като слабост.
— Худини смята, че са му попречили да завърши операцията — каза Джанюари.
Гласът от другия край на линията беше не по-малко леден от неговия. В началото на операцията в Ориана Наш смяташе това за положително качество. Тъкмо затова даде на този свой агент кодовото име Джанюари. След изчерпателен анализ той беше заключил, че провалът в Стоун Кениън се дължи на използването на агенти, които се бяха поддали на емоционалната страна в характера си. Похот, завист и алчност бяха довели до катастрофалния резултат. Не можеше да си позволи повторен провал.
— С други думи, Худини се е провалил — каза той. — А неговият провал е и твой провал.
— Има и други възможности — каза невъзмутимо Джанюари, пренебрегвайки явната заплаха. — Междувременно измислих нов подход към проблема, подход, който е по… деликатен.
Наш стисна здраво челюсти. Намекът беше ясен: Джанюари му припомняше, че именно той беше дал идеята да използват Худини за премахването на агента на „Джоунс и Джоунс“. Наш обаче имаше предвид бърз, хирургически точен удар. Убийството трябваше да изглежда като обичаен обир на паркинг, при който нещата са излезли извън контрол. Без следи. Без свидетели. И мъртвият Джоунс.
Силната омраза към семейство Джоунс беше в кръвта му, беше я наследил от Джон Стилуел, своя прадядо от викторианската епоха. Стилуел бе унищожен от Гейбриъл Джоунс и жената, която след това бе станала съпруга на Джоунс.
Семейство Джоунс вероятно бяха забравили за първия Джон Стилуел. Това, което копелетата не подозираха, беше фактът, че в годините преди смъртта си Стилуел се бе погрижил да остави наследници. Тайният му дневник описваше подробно как бе съблазнил и омагьосал две свои избраници, жени с паранормални таланти, за да ги направи майки на децата си. Джон Стилуел бе очарован от откритията на Дарвин. Той бе изпитвал любопитство дали собствените му паранормални способности могат да се предадат и засилят у наследниците му, ако майките им бяха надарени със същите таланти.
Теориите на Дарвин се бяха оказали верни, макар Джон Стилуел да не бе доживял да види резултатите.
Притиснал леко телефона до ухото си, Наш започна да крачи из офиса. Вярно е, че той бе дал идеята да използват Худини за премахването на Закъри Джоунс. Проектът в Стоун Кениън бе провален от един Джоунс. Нямаше намерение да позволи на друг член на проклетата фамилия да се намеси. Но сега, след като нещата се бяха объркали, трябваше да направи така, че друг да поеме вината. Ако някой трябваше да си отиде, това щеше да е Джанюари. За щастие, той бе проявил достатъчно предвидливост да се дистанцира от евентуален провал, както бе постъпил и в случая със Стоун Кениън. Беше сигурен, че членовете на Вътрешния кръг не подозираха за ролята му в онази операция. Но прикриването на още един провал щеше да бъде изключително рисковано.
Хората от Вътрешния кръг не понасяха провалите. Не можеше да ги вини. Когато Наш заемеше полагащия му се по право ръководен пост, щеше да наложи политика на нулева толерантност. Прилагането на Дарвиновия подход в управлението щеше да гарантира оцеляването само на най-силните. Но междувременно той трябваше да съумее да се защити.
— Ти отговаряш за операцията — каза той. — Задължително трябва да открием това, което Куин не можа да ни осигури.
— За съжаление Худини получи заповед да ликвидира Лорънс Куин, преди данните от компютъра му да бъдат анализирани и да се установи, че са фалшифицирани — каза Джанюари. — Ако Куин бе жив, можехме да го подложим на разпит.
Наш потисна новия си пристъп на гняв. Когато всичко това приключеше, Джанюари със сигурност щеше да си отиде. В някой неприятен нещастен случай може би.
— Очаквам да ми съобщиш добри новини следващия път — каза той. — В противен случай ще бъда принуден да те заменя.
— Още нещо — каза Джанюари, пропускайки отново заплахата покрай ушите си. — Худини иска по- голяма доза. Той твърди, че е пропуснал мишената си, защото е получил твърде малко от лекарството.
Наш спря насред крачка, парализиран от страх.
— Твоето мнение какво е? — попита той.
— Ако съдя по това, което видях снощи, той наистина губи контрол. Не може да задържи илюзията. Усилието го забавя. Експериментът се оказа неуспешен и трябва да бъде прекратен.
Страхът го прониза като ледено острие. Худини не беше единственият експеримент на организацията. По дяволите, всички бяха обект на експерименти в една или друга степен.
— Ти отговаряш за проекта в Ориана — напомни той. — Ти вземаш решенията. Но бих искал да ти напомня, че Худини е инструмент, и то много скъп инструмент. Специалната версия на формулата, която бе подготвена за него, изискваше значителна финансова инвестиция. Би било жалко, меко казано, ако такава инвестиция отиде на вятъра. Но ако проектът се окаже успешен, загубата на Худини може да бъде оправдана.
Той приключи разговора, преди Джанюари да успее да реагира. Осъзна, че пулсът му е ускорен и диша учестено. Усети пристъп на паника. Трябваше му доста време, за да се овладее.
След като си възвърна самообладанието, Наш излезе от кабинета. Привлекателната му секретарка вдигна глава.
— Да, господин Наш?
— Отивам в лабораторията — съобщи той.
— Да, сър. Да отменя ли срещата с хората от интернет компанията за хранителни добавки?
— Не. — По дяволите! Програмата му за деня бе твърде натоварена. Той спря на вратата, прикривайки раздразнението си. — В колко часа се очаква да пристигнат?
Секретарката погледна часовника.
— След четирийсет и пет минути.
— Дотогава ще се върна.
Излезе в коридора и се отправи към стълбището. Офисът му бе на третия етаж на старата триетажна тухлена сграда, но той рядко използваше асансьора. Смяташе, че трябва да служи за пример на персонала с добрата си физическа форма.
Мина покрай нов плакат, който съобщаваше, че фирмата за хранителни добавки „Каскейдия Доун Начъръл Фуд“ е постигнала рекордни печалби за шесто поредно тримесечие.
Маркетинг директорът се появи от един офис и кимна почтително. Две жени от рекламния отдел го видяха и го поздравиха. Той им кимна и бутна вратата към стълбището.
Най-горният етаж на сградата бе изцяло запазен за офиси. На средния етаж бяха разположени търговските отдели за продажби по каталог и в интернет. Първият етаж служеше като склад за широка гама
