от хранителни добавки, които се продаваха с етикета на „Каскейдия Доун Начъръл Фуд“.
Компанията имаше успех, макар и да не бе голяма. Плановете на Наш не предвиждаха разрастване на фирмата, която трябваше да си остане играч на регионално ниво в бизнеса с хранителни добавки. Тя бе идеалното прикритие за лабораторията му за незаконни медикаменти.
„Каскейдия Доун“ не пакетираше своите продукти. За това беше наела външна фирма. Но притежаваше високотехнологична изследователска и развойна лаборатория, където се създаваха новите формули за хранителни добавки и където се осъвременяваха по-старите продукти. Лабораторията заемаше голяма част от мазето на сградата. То беше разделено на две части.
Наш слезе по стълбището, отвори тежката стоманена противопожарна врата и влезе в един малък офис.
На бюрото седеше служител, облечен в бял работен комбинезон. Той бързо се изправи.
— Добро утро, господин Наш. Искате ли да влезете в лабораторията?
— Да, Милър, ако обичаш.
— Ще ви дам костюм.
Милър отвори един шкаф и извади запечатан плик, в който имаше лабораторна престилка, шапка с ластик, ръкавици, маска и калцуни за еднократна употреба.
Наш влезе в малката камера и облече чистия костюм. Когато се приготви, Милър натисна един бутон, който отваряше друга врата.
Наш влезе в стерилното пространство отвъд вратата. Работните плотове от неръждаема стомана и оборудването блестяха под яркото индустриално осветление. Лаборанти и техници, облечени в бяло от главата до петите, кимаха и тихо поздравяваха, когато минаваше край тях.
Хората тук бяха заети в производството на хранителни добавки, които се продаваха в магазините за здравословни и фитнес продукти. Наш знаеше, че някои фирми от този бранш бяха фалирали през годините, макар че той самият не можеше да си представи как е възможно някой да загуби пари в бизнеса с хранителни добавки. Единствено тоталната некомпетентност би могла да доведе някого до банкрут. Не бе за вярване колко много пари бяха готови да хвърлят на вятъра потребителите за всеки продукт, който им обещаваше да отслабнат, да подобрят ерекцията си, да намалят стреса или да стимулират имунната си система. И всички тези добавки се предлагаха съвсем законно, без каквато и да е информация за тяхната ефикасност и безопасност, доказани в клинични условия.
Изумително. И доходно.
Кимна на неколцина техници и се отправи към другия край на помещението. Там спря пред друга сводеста врата от неръждаема стомана с електронна брава. Само още един човек, освен него в цялата сграда знаеше кода, който можеше да отвори тази врата. Повечето от служителите смятаха, че секретната вътрешна лаборатория гарантира сигурността на разработките срещу индустриален шпионаж или кражба. Формулите на хранителните добавки на „Каскейдия Доун“ бяха високо оценени търговски тайни.
Само шепа хора знаеха истинската стойност на уникалните медикаменти, синтезирани във вътрешната лаборатория.
Тайната лаборатория на „Каскейдия Доун“ не беше единствената лаборатория, финансирана от организацията. Съществуваха още няколко, с не по-малко надеждно прикритие, пръснати из различни краища на страната. Но Наш възнамеряваше да постигне резултат, който щеше да прикове вниманието на Вътрешния кръг към тази лаборатория. Тя щеше да бъде неговият билет към върховната власт и ръководния пост в организацията. Като наследник на Джон Стилуел този пост трябваше да е вече негов. Той имаше много повече законни основания да го заема от сегашния директор на организацията. Но Наш умееше да чака. Той притежаваше вроден талант на ловец седма степен. Благодарение на лекарството беше достигнал десета степен. Освен това новата версия на формулата, създадена специално за него, разширяваше гамата на способностите му. Вроденият му бизнес нюх бе развит до талант на стратег от средно ниво. Към това се добавяха и хипнотизаторски способности.
Сега обаче, след като разбра какво е станало с Худини, реши, че ще е по-разумно да се откаже от опитите да добавя нови умения към паранормалните си способности.
Стоманената врата се отвори. Наш влезе в стаята и изчака вратата да се затвори автоматично зад гърба му.
Край лабораторните плотове работеха трима души. Всички вдигнаха глави, когато той влезе. Един от тях — доктор Хъмфри Хълси, впери в него безизразния си поглед. Хълси беше висок, тънък като скелет, с дълги ръце и крака. С предпазните си очила приличаше на Наш на огромно насекомо.
— Е? — настоя Хълси. — Агентът ви осигури ли информацията, която ми е нужна? Не мога да продължа с експериментите, докато не видя данните на Талънтайър. Според записките на Куин, те могат да имат изключително значение за стабилизирането на формулата.
Наш устоя на импулса да вдигне един микроскоп и да разбие с него черепа на Хълси. Хълси беше единственият човек в сградата, който дръзваше да говори с него така, сякаш Наш му беше колега, а не шеф на компанията. Разминаваше му се, защото беше гениален химик. Към това се добавяха и паранормални способности осма степен в областта на анализа на модели — модели, които се откриват на молекулярно ниво.
Хълси бе и единственият високопоставен член на организацията сред персонала. Комбинацията от паранормални и интелектуални способности го правеше незаменим. За огромно съжаление на Наш, той прекалено добре осъзнаваше колко е важен за членовете на Вътрешния кръг.
— Не — отвърна Наш. — Дошъл съм да говорим за последната версия на Х9, която приготви за мен.
Най-големият принос на Хълси в изследванията на формулата на основателя беше пробивът, който направи възможни генетичните модификации на формулата в зависимост от специфичния психологически профил.
— Правих промени на вашата версия преди няколко седмици — изтъкна Хълси възмутен. — Сега пък какво не е наред?
Наш се приближи към него и понижи глас. Асистентите на Хълси също имаха достъп до най-строго секретните проучвания, но политиката на Наш бе да не се доверява на никого, ако не е абсолютно наложително.
— Пристъпите не спряха — каза той. — Дори зачестиха.
Хълси изсумтя.
— Не винете лекарството за проблемите си с овладяване на гнева. Ако имате проблем със самоконтрола, може би трябва да огледате собствения си психологически профил. Знаете старата поговорка, че човек не може да избяга от кръвта си.
Той се обърна отново към микроскопа си. Наш едва потуши вълната от гняв, която заплашваше да го помете.
— Ще приготвиш нова версия — каза той. — Без подсилване на допълнителните способности. Искам да се върна към оригиналната версия, която подсилва само способностите ми на ловец. Разбрахте ли, доктор Хълси?
Хълси не вдигна глава от микроскопа.
— Естествено, че разбрах. Не сте в състояние да контролирате другите таланти.
Наш се принуди да напусне лабораторията, потискайки с огромно усилие желанието си да пререже гърлото на Хълси.
За момента Хълси му трябваше, но след известно време това щеше да се промени. Никой не бе незаменим, дори и доктор Хъмфри Хълси.
30.
Зак спря на тротоара пред „Инкогнито“ и огледа витрината. От другата страна на стъклото имаше два манекена, облечени във викториански костюми, един астронавт, един пират и един супер герой. Редица елегантни и красиви маски висяха на дълги панделки от тавана.
— Не се засягай — каза той на Рейна, — но никога не бих предположил, че хората имат потребност да купуват карнавални костюми, освен на Хелоуин.
— Хелоуин се е превърнал в голям празник и за възрастните — обясни тя. — Хората пръскат малки
