и възбуда.
Тя се наведе към него.
— Какво ще правиш сега?
— Каквото е направил Куин, след като е изпил три бири. Ще отида до тоалетната.
Рейна постави длан върху ръката му, имаше нужда да го докосне.
— Моля те, внимавай. Гледала съм филми, които показват разни сцени в мъжките тоалетни. И всички до една завършват зле.
— Не се тревожи. — Зак потупа ръката й. — И аз съм гледал такива филми.
32.
Избра този път, по който би трябвало да е минал Куин, след като е седял на бара. Всичките му сетива, нормални и паранормални, бяха максимално изострени заради предстоящото търсене. Вълнението от лова го беше завладяло изцяло.
Зак знаеше, че Рейна бе усетила енергията, която гореше в него, и това беше стимулирало реакцията на нейните собствени паранормални сетива. Връзката помежду им ставаше все по-силна, независимо дали тя го осъзнаваше или не.
Той влезе в сумрачно осветения коридор и бутна вратата към мъжката тоалетна. Вътре имаше трима мъже — двама при писоарите и един в кабинка. Зак прекоси малкото помещение, облицовано с плочки, като се стараеше да не изглежда като перверзен тип, докато търсеше следи от извършено насилие.
Проблемът не беше липсата на остатъчна психична енергия. Това бе типична тоалетна и в нея се бяха случили доста драматични епизоди. Виденията, които получаваше, бяха смътни и нефокусирани. Долавяше притъпените отровни изпарения от трескави сексуални контакти, наркотици, насилие, болести и ярост.
Необузданата ярост привлече вниманието му. Гневът беше твърде горещ, може би събитията се бяха разиграли същата вечер. Излъчваше се от една от мивките. Зак изми ръцете си, докато се концентрираше върху следата за няколко секунди. Мъжът от видението му току-що бе научил, че жена му спи с друг мъж. Надяваше се бедният нещастник да е успял да се овладее, преди да се върне при масата си.
Както беше очаквал, дръжката на вратата бе обгърната от слоеве статично напрежение, които бе невъзможно да се отделят един от друг. Дръжките на вратите поемаха психичната енергия като гъби.
Когато приключи кратката проверка, двамата мъже при писоарите вече го гледаха с подозрение. Зак отново излезе в коридора.
Е, беше малко вероятно, напомни си той.
Продължи по коридора към аварийния изход. Това бе очевидният изход за човек, който се измъква от бара, без да плати.
На вратата нямаше аларма. Зак я докосна предпазливо с ръка, но долови само обичайните наслоения около дръжката.
Излезе на алеята отвън. Вратата се затвори тежко зад него. Остана неподвижен за момент, поглъщайки впечатленията от спектъра. Свежият нощен въздух разнасяше мирис на боклук от голям стоманен контейнер. Имаше втори контейнер само за стъкло. От него вонеше на изветряло вино и бира. Два плъха го погледнаха изпод контейнера за смет, после избягаха в тъмното.
Не беше доловил никакви следи в тоалетната или коридора, така че търсенето на улицата вероятно беше загуба на време. Въпреки това тръгна бавно по алеята.
33.
Рейна погледна часовника си за четвърти или пети път. На слабата светлина от свещта на масата видя, че бе минала само още една минута. Колко време можеше да му отнеме претърсването на тоалетната?
Почти веднага след като Зак изчезна по посока на мъжката тоалетна, нейната собствена възбуда бе изместена от усещането, че ще се случи нещо лошо. Това, което изпитваше сега, бе обезпокоително сходно с усещането, което я бе завладяло предната вечер, приблизително по времето, когато Зак е бил нападнат на паркинга. Това никак не й харесваше, но не знаеше какво може да направи, освен да отиде до мъжката тоалетна и да почука на вратата.
Което не беше лоша идея, като се замислеше.
Но ако и двамата изчезнеха от масата, сервитьорът щеше да си помисли, че са си тръгнали. Зак бе платил питиетата веднага след като им ги донесоха, така че сметката беше уредена, но не бяха оставили бакшиш на сервитьора, защото смятаха, че ще повторят поръчката си.
Отвори чантичката си и потърси пари за бакшиш. Внезапно усети смразяващи тръпки по тила си, сякаш я достигна ледено течение. Цялата настръхна.
Едновременно осъзна две неща. Първото беше, че един изключително опасен човек току-що беше минал покрай сепарето. Бе усетила не само присъствието му точно зад себе си, но и злите му намерения.
Второто нещо, което осъзна с непоклатима сигурност, бе, че злите намерения на този мъж бяха насочени срещу Зак.
Зак беше в беда. Беше толкова сигурна в това, колкото в способността си да чува гласове.
Насили се да извади пари от портфейла, като се надяваше, че изглежда спокойна и непринудена. Сега инстинктите й крещяха. Не можеше да изглежда по-спокойна.
Остави парите на масата. Чак тогава си позволи да се обърне леко на мястото си, сякаш се оглежда за сервитьора.
Направи го точно навреме, за да забележи как една фигура се отправя по сенчестия коридор към тоалетните. Нещо в решителната му походка й подсказа, че това бе мъжът, който бе накарал вътрешните й алармени звънци да зазвънят.
Мъжът изчезна към тоалетните.
Рейна рязко затвори чантичката си, измъкна се от сепарето и забърза към тоалетните. Стигна до коридора навреме, за да забележи тъмната фигура, която спря за момент под знака за аварийния изход.
В призрачно зелената светлина на знака го видя как измъква от джоба си скиорска маска и я нахлузва на лицето си. После посегна към дръжката на вратата с едната си ръка. С другата изтегли нож от скритата ножница.
34.
Ужасните видения го връхлетяха без предупреждение в мига, в който докосна ръба на стоманения контейнер за смет. Образите бяха ярки, което означаваше, че събитията се бяха разиграли преди не повече от месец.
Изведнъж разбра какво се бе случило на тази алея. Видя всичко от гледната точка на Лорънс Куин.
… Тъмна фигура изниква от сенките. Объркване и после надигащ се ужас. Осъзнаване, че е бил глупак да им повярва. Смъртта надвисва над него. Очите й са като бездънни черни пропасти…
После в тялото му се просмуква неестествен студ. Той е на земята. Смъртта протяга ръце, навежда се над него, грабва нещо от безжизнените му пръсти…
Вратата на нощния клуб се отвори. Рязко дръпна ръка от метала и се обърна. Виденията се изпариха веднага щом загуби контакт с метала, но още бе под влиянието на емоциите на човека, изправен пред лицето на смъртта.
Рейна изскочи от вратата, придвижвайки се невероятно бързо, въпреки тънките токчета и тясната черна рок ля. Тичаше право към него, размахала чантичката си в ръка. Не говореше нищо, докато скъсяваше разстоянието помежду им с дълги, смъртоносни крачки.
Не е Рейна, алармираха паранормалните му инстинкти. Нещо не беше наред.
Но скъсаната връзка между физическия образ на нападателя и възприятията на свръхсетивата причини моментен хаос в съзнанието му и забави реакциите му.
Втора фигура изскочи през вратата на бара.
