Клада от страсти

— Внимавай — извика Рейна. — Той има нож.

Истинската Рейна.

Тя хвърли чантичката си върху нападателя. Чантичката отскочи от гърба на фалшивата Рейна и падна на паважа. Ударът не би могъл да причини някакво нараняване, но накара фалшивата Рейна да погледне през рамо за частици от секундата.

Разсейването явно попречи на самоконтрола на нападателя, защото за няколко секунди фалшивата Рейна се размаза и изчезна. Появи се познатата фигура с черната скиорска маска.

Мъжът с маската отхвърли за секунда Рейна като реална опасност, но в това време Зак успя да извади пистолета си.

Нямаше възможност да се прицели добре. Илюзионистът се движеше твърде бързо, освен това Рейна беше зад него. Ако куршумът го пропуснеше, което при дадените обстоятелства беше доста вероятно, можеше да уцели Рейна.

Скиорската маска отново се преобрази в Рейна. Сега вече бе на два-три метра. Зак интуитивно отгатна какво ще направи мъжът и успя в последната секунда да избегне сблъсъка.

Претърколи се зад стоманения контейнер за стъкло, бръкна в него и грабна първата бутилка, която пръстите му напипаха. После се приведе.

Фалшивата Рейна се появи иззад ъгъла, протегнала ръката с черната чантичка. Прекалено късно осъзна, че мишената й не е изправена. Опита да се приспособи, насочвайки чантичката надолу. По средата на движението чантичката се превърна в нож. Пак се появи скиорската маска, но трансформацията наруши равновесието му за секунди.

Зак се възползва от тази пролука и замахна. Стовари бутилката върху облечения в черно крак. От удара стъклото се счупи. В това време Зак се претърколи настрани. Не успя да види дали е порязал крака на нападателя си, защото скиорската маска рязко се отдръпна назад. Преобразяваше се ту в образа на фалшивата Рейна, ту в този на мъжа със скиорската маска и го правеше толкова бързо, че Зак не можеше да се прицели в него.

Беше ясно, че мъжът напълно е загубил контрол над образа си.

— Не! — изпищя фалшивата Рейна. В гласа й имаше ярост и паника.

Движеше се бързо. Стиснал чантичката — нож, нападателят бягаше към края на алеята.

Зак се втурна след него, като мина точно покрай вцепенената от ужас Рейна. Но положението беше безнадеждно. Не бе по силите му да залови бягащия мъж. Нападателят вероятно бе загубил контрол над илюзиите, но не бе изгубил способностите си на ловец.

Фигурата стигна до края на алеята и побягна по улицата. Зави наляво и изчезна от поглед, а стъпките му отекваха в нощта.

Изрева мощен двигател на кола. Гумите изсвириха.

Явно го чакаше кола. Щеше да изчезне като предишния път.

Но този път се чу глухо тупване, последвано от форсирането на двигателя.

Няколко секунди Зак се колебаеше как да постъпи, спотаен в края на алеята. Нямаше смисъл да бяга право към засадата. Но когато все пак реши да рискува и надникна зад ъгъла на сградата, там нямаше никаква кола.

Видя само тялото, проснато в средата на кръстовището.

35.

— Ченгетата смятат, че някой го е блъснал и избягал — обясняваше Зак по телефона. — Беше мъртъв, когато стигнах до него. Без документи. Никой не е видял колата.

— А ти? — попита Фалън.

— Аз също. — Той крачеше из дневната на Рейна и опитваше да освободи поне част от излишната енергия, която още пулсираше в него. Батман и Робин тичаха по петите му, смятайки, че това е някаква нова игра. — Но като съдя по звука, предполагам, че е същият джип, който го чакаше на паркинга пред мотела.

— Полицаите заинтересуваха ли се от теб и Рейна?

— Не и на този етап. Класифицираха случилото се като неуспешен опит за обир. Казах им, че съм отишъл до тоалетната и после съм излязъл да глътна свеж въздух. Онзи ме е изненадал. Извадил нож. Побягнал, когато Рейна излязла да види какво става с мен.

— Което всъщност е вярно — каза Фалън. Изглеждаше доволен.

Всички знаеха правило номер едно: Придържай се възможно най-близко до истината, но не споменавай нищо, което би могло да има някаква връзка с обществото „Аркейн“ и проблемите му с „Нощни сенки“.

Като цяло това бе добро правило, помисли си Зак. Просто нямаше такъв вариант, в който разговорът с полицаите да протече нормално, ако се намесеха Обществото и „Нощни сенки“. Разбирате ли, полицай, аз работя за детективска агенция, която извършва парапсихични разследвания за една организация, чиято главна цел е изучаването на паранормалните феномени. Въпросната организация има известни конфликти с друга организация поради това, че последната е откраднала тайна алхимична формула, посредством, която може да се въздейства върху паранормалните способности на човека.

Точно така, да.

От време на време обществото „Аркейн“ се озоваваше на страниците на таблоидите редом със сензационни новини като поредната поява на Елвис или чудодейното забременяване на невинни жени от същества от други планети. Това само по себе си беше достатъчно неприятно, според Фалън. Той нямаше намерение да усложнява проблема, като допусне „Джоунс и Джоунс“ да станат за смях пред полицията.

— Ченгетата, разбира се, се интересуват от колата, която е блъснала крадеца — каза Зак.

— Дори и да я намерят, съмнявам се, че ще ги отведе донякъде. Този, който е ликвидирал мъжа със скиорската маска, вероятно се е погрижил да не остави следи. Според мен „Нощни сенки“ са му дали още един шанс да те извади от уравнението. Когато се е провалил, са задействали план Б за собственото му ликвидиране.

— Някакви предположения за фокуса с трансформациите?

— Изглежда, че човекът е притежавал два таланта с много висока степен — обясни Фалън. — Но не е бил в състояние да ги контролира едновременно.

Рейна се появи откъм кухнята. Носеше бамбуков поднос, върху който имаше чайник и две изящни чаши. Беше сменила сексапилната рокля с бял халат. На мястото на високите токчета се виждаха чехли. Косата й още бе вдигната на кок, но няколко кичура бяха изпаднали в суматохата и висяха пред ушите й, придавайки й невероятно сексапилен вид. Тялото на Зак, все още под влиянието на адреналина, реагира незабавно.

— Мислех, че наличието на повече от един талант с висока степен у един човек се смята за невъзможно — отбеляза Зак, без да откъсва поглед от Рейна. — Експертите твърдят, че единият талант винаги става доминиращ.

— Както и във всички останали случаи, съществуват изключения от правилото — изръмжа Фалън. — Историческите документи сочат, че през годините са се появявали хора, притежаващи повече от един вид талант, при това с висока степен по скалата на Джоунс. Но този феномен е изключително рядко срещан. Според експертите има логично обяснение защо винаги единият талант е доминиращ.

— Нещо, свързано със свръхстимулацията на мозъка, нали?

— Мозъкът е създаден да обработва огромно количество входяща информация, доставяна му от сетивата. Той умее да пренебрегва маловажната информация, която постъпва от външния свят. Наричаме това способност за съсредоточаване. Но ако тази способност блокира, мозъкът дава накъсо, образно казано.

— Претоварване с информация.

— Ти самият знаеш колко трудно се обработват данните, възприемани с чувствителност десета степен — продължи Фалън. — Нужни са огромна воля и самоконтрол. Просто си представи какво е, ако трябва да се справяш с два еднакво мощни таланта.

— Мъжът с маската определено губеше контрол. Беше по-зле от снощи. Примигваше като неонова