допълнително.
— Стига си хленчил — отвърна остро Петра. — Знаете ли какво, дали да не включим лазанята в менюто на „Дъгата“? Имам чувството, че редовните клиенти ще я харесат. Не се пържи, но е вкусна.
40.
След вечеря Петра и Уейн измиха и избърсаха чиниите. Грейс ги прибра в шкафа, а Лутър направи кафе. Занесоха чашите си в дневната и седнаха, за да чуят какво е открила Грейс в генеалогичните архиви.
— Господин Джоунс ми осигури достъп до секретните файлове — каза тя. — Намерих само един документ за певица, която според „Джоунс и Джоунс“ е убивала с гласа си.
— Коя? — попита Лутър.
— Ирен Бонтифор. Но със сигурност тя не е сирената, убила Юбанкс.
— Защо си толкова убедена? — попита Лутър.
— Бонтифор е била звезда през деветнайсети век. Умряла е преди повече от сто години. Била е изключително прочута за времето си. Също колкото Мелба.
Петра застина с чаша във въздуха.
— Била е известна колкото мелбата?
Грейс се засмя.
— Нещо такова. По онова време е имало и друга прочута оперна певица — Нели Мелба. Десертът носи нейното име.
— Виж ти — изсумтя Петра. — Човек научава по нещо всеки ден.
— Ирен Бонтифор била истинска сензация — продължи Грейс. — Изнасяла представления във всички столици в Европа.
Лутър я погледна.
— Тази Ирен Бонтифор от естествена смърт ли е умряла?
— Не точно. Тя била един от първите случаи, разследвани от „Джоунс и Джоунс“. Затова привлече вниманието ми. Според документите е заподозряна, че е убила заместничка — певица, която Бонтифор възприемала като конкуренция.
— В какъв смисъл заместничка? — попита Петра.
— Дубльорка — обясни Уейн.
— Не се перчи със знанията си — измърмори Петра.
— Дубльорките обикновено са много амбициозни, разбира се — каза Грейс. — Естествено, те също искат да станат известни. Очевидно Бонтифор смятала, че тази дубльорка е сериозна заплаха за нея. Другата певица умряла при мистериозни обстоятелства, но записали, че е умряла от естествена смърт. Край Бонтифор имало още няколко подозрителни смъртни случая — една певица, която жънела успехи, един критик, един любовник…
— Имала е любовник? — попита Петра.
— Няколко — поясни Грейс. — Примадоните са известни с апетита си, и то не само за храна.
— По дяволите. А аз си мислех, че рок звездите са необуздани — възкликна Петра.
Уейн я стрелна предизвикателно с очи. Грейс отново погледна бележките си.
— Смъртта на един от любовниците на Бонтифор привлякла вниманието на „Джоунс и Джоунс“. Жертвата бил лорд Голзуърди, член на Обществото. Смъртта му била приписана на естествени причини, но вдовицата му — лейди Голзуърди, се обърнала към „Джоунс и Джоунс“ да проведат разследване.
— Намерили ли са някакво доказателство, че Бонтифор е убила Голзуърди? — попита Лутър.
— Според документите „Джоунс и Джоунс“ обобщили, че вината й е извън всякакво съмнение — продължи Грейс. — Но не открили доказателства, които да могат да се представят на полицията.
Петра беше заинтригувана.
— „Джоунс и Джоунс“ как са я спрели?
— Не са я спрели — отвърна Грейс. — Била застреляна, преди те да се заемат с нея.
— Кой е успял? — попита Уейн с любопитство.
— Лейди Голзуърди. — Грейс отново погледна в бележките си. — След като „Джоунс и Джоунс“ й съобщили, че имат парапсихични доказателства срещу Бонтифор, но не и такива, които могат да послужат в съда, тя решила да вземе нещата в свои ръце. Една нощ изчакала в храстите пред къщата на Бонтифор. Когато певицата слязла от каретата и тръгнала по стъпалата към входа, лейди Голзуърди се появила откъм храстите и я простреляла два пъти от упор. Според всички доказателства за инцидента Бонтифор била напълно изненадана. Не успяла да издаде звук.
— Какво се случило с лейди Голзуърди? — попита Лутър. — Арестували ли са я?
— Не. Тя сама отишла пред дома на Бонтифор, облечена от главата до петите в траурни дрехи. Никой от очевидците на местопрестъплението не я разпознал. След изстрелите настанала такава суматоха, че тя успяла да избяга. Не арестували никого, макар да имало дълъг списък със заподозрени. Накрая вестниците писали, че певицата е била убита от своя съперница. Полицията приела тази версия.
— „Джоунс и Джоунс“ какво са направили? — попита Лутър.
— Бележките в архива са неясни, но изглежда, че „Джоунс и Джоунс“ са разбрали какво е станало и са се погрижили името на лейди Джи да не се появи в списъка на заподозрените.
— Но как, по дяволите, са разбрали със сигурност, че Бонтифор е убила любовника си? — попита Петра.
Грейс се усмихна.
— Чуйте това. Агентът, който я проследил и изобличил, бил глух по рождение, но бил изключително чувствителен към остатъците от насилие. Буквално можел да възпроизведе сцената на местопрестъплението. Бил един от най-успешните агенти на „Джоунс и Джоунс“.
Лутър протегна крака.
— Той срещнал ли се е лице в лице с Бонтифор?
— В интерес на истината, да. Към края на разследването тя го подозирала и опитала да го убие с гласа си. В записките си отбелязал, че видял певицата да пее насреща му и усещал опасна енергия около себе си, но нищо повече.
— Значи, ако не чуваш музиката, не може да те убие — отбеляза Лутър. — Това е интересно. Може би е имало нещо вярно в подхода на Одисей с митологичните сирени. Нали е карал моряците да си пъхат восък в ушите?
— Точно така. — Грейс откъсна поглед от тетрадката си. — Точно до това заключение са достигнали „Джоунс и Джоунс“. Талантът на една сирена се разгръща с пълна сила само ако жертвата чува музиката.
— Какво са смятали да направят „Джоунс и Джоунс“ с Бонтифор, ако лейди Голзуърди не се била намесила?
— Изглежда, че случаят с Бонтифор не бил първият, в който трябвало да се справят с убиец, притежаващ талант с висока степен, който поради различни причини не можел да бъде предаден на полицията. Фирмата си имала специален агент, който се справял дискретно с такива проблеми.
Лутър повдигна вежди.
— Хари Суитуотър на онази епоха?
— Как позна? — попита Грейс.
— Какво съм познал?
— Името на онзи агент било Орвил Суитуотър, прапрапрадядо на Хари.
Петра се ухили.
— Обществото „Аркейн“ е малък свят. Продължавай. Защо прояви интерес към тази Бонтифор?
— Поради няколко причини — отвърна Грейс. — Първо, тя имала дъщеря от лорд Голзуърди. Вероятно това било причината лейди Голзуърди да се ядоса толкова много. Бонтифор успяла да опази бременността си и раждането в тайна, тъй като се страхувала, че това ще се отрази зле на имиджа й. Дори и „Джоунс и Джоунс“ не знаели за бебето по онова време.
— Какво се е случило с детето? — попита Петра начумерена.
— Озовало се в сиропиталище. Там момиченцето пораснало и научило истината за родителите си.
