— В генеалогичните файлове никъде не прочетох Вивиан Райън да е имала сестра. Нали вие казахте на Лутър, че Крейгмор не е можел да има деца.
— Оказва се, че когато е бил към двайсетгодишен, преди да започне работа за онази неназована правителствена агенция, е депозирал сперма в клиника, която обслужва единствено членове на Обществото.
Грейс замръзна на място така, както когато Сирената бе изпяла високото „фа“.
— Клиниката „Бърнсайд“ ли?
— Точно тя. Мястото изгоряло преди години. Целият им архив бил унищожен. Но имам предчувствие, че Крейгмор носи отговорност, защото е криел файловете за потомството си в онзи сейф. Изглежда е проникнал, взел е документите, които са му трябвали, и после е подпалил клиниката.
— Защо го е направил?
— Този човек е работил няколко десетилетия за тайна правителствена агенция. Тази работа учи човек да бъде параноичен. Искал е да е сигурен, че няма да бъде разкрит от децата си.
— Колко… колко дъщери е имал? — прошепна Грейс и осъзна, че е притаила дъх.
— Две — Вивиан и Дамарис.
Грейс затвори очи — не знаеше дали да се чувства облекчена, или разочарована.
— Сигурен ли сте, че са били само две?
— Записал е много точно това в бележките си. Решил е да намери всичките си деца и разочарован открил, че те били само две момичета.
— Ясно.
— Ти не си негова дъщеря, Грейс. — Гласът на Фалън прозвуча необичайно загрижено. — Помисли разумно. Сигурен съм, че си проверила профила на баща си. Майка ти го е записала, когато те е регистрирала. Той се различава много от този на Крейгмор. Като начало, очите му са били кафяви. Освен това Крейгмор е генерирал кристали, а не е бил стратег.
Тя се почувства като „Титаник“ малко след сблъсъка с айсберга.
— Знаете, че аз също съм дете от клиниката „Бърнсайд“? — промълви тя.
— Аз ръководя агенция за разследвания. За мен е важно да зная повече за агентите си. Бъдещето на Обществото и може би на целия свят зависи от това дали ще успея да се справя поне отчасти с работата си.
— Но как открихте, че съм бебе от „Бърнсайд“?
— Лесно. След като знаех коя си била, преди да станеш Грейс Ренкуист, нямаше проблем да науча за клиниката. Беше при документите за първата ти самоличност.
— О! — Не можеше да го осмисли. Грейс осъзна, че щом той знае за клиниката, е осведомен и за всичко останало.
— Да. Знам за теб и Мартин Крокър — каза Фалън, сякаш беше прочел мислите й, което беше невъзможно. — Кучият син е търгувал с оръжия или наркотици, нали? Кое от двете?
— С оръжия — каза тихо тя. — Но…
— Ти си научила за оръжията, той се е опитал да те убие и ти си отвърнала на атаката му. Предполагам, че така е станало. Добре си се справила.
Тя беше ужасена от небрежния тон, с който той коментираше случилото се в онзи ден на Карибите.
— Аз не целях това. Просто се опитвах да спася живота си.
— Нямам нищо против. Но нямам време за спомени. Имаме си по-важна работа. — Фалън замълча. — Не мога да повярвам, че го казах. Явно трябва да поспя повече. Говорехме за това каква е била връзката между Крейгмор и Сирената.
— А другата дъщеря на Крейгмор? — попита бързо Грейс. — Дамарис Кембъл. Какво е станало с нея?
— Повярвай ми, издирваме я.
— Добре. — Грейс отново потрепери. Тя отхвърли мислите за Крейгмор и клиниката. Лутър беше в опасност. Тя беше сигурна в това. — Трябва да затварям, господин Джоунс. Трябва веднага да се обадя на Лутър.
— Чакай. Не трябва да го правиш. Той работи.
— Трябва да го предупредя веднага да се махне от хотела на Райън.
— Защо?
— Нямам представа.
Тя прекъсна връзката и набра номера на Лутър. Никой не вдигна.
43.
— Фенерът е неудобен — каза жената. Тя държеше лазерния лъч точно върху гърдите на Лутър. — Имах малко по-различен план, но след като си си направил труда да дойдеш тук тази вечер, сигурна съм, че ще измислим нещо. Надявам се, че харесахте изпълнението на сестра ми. Тя е великолепна, нали? Луда, но великолепна.
— Ти си сестра на Райън? — Лутър трепереше и се чувстваше така, сякаш всичките му сили са изчезнали, но досега беше успял да устои на най-лошите ефекти от лазера. Жената очевидно не беше толкова силна като Крейгмор.
— Дамарис Кембъл — представи се тя. — Двете с Вивиан сме полусестри. И двете сме заченати ин витро, от един и същи донор на сперма. Уилям Крейгмор беше баща ни.
Дамарис изглеждаше относително спокойна външно, но аурата й беше нестабилна и черна като ада. Най-различни силни емоции — гняв, отчаяние и страх, пулсираха в целия спектър, осеян от тъмната енергия, причинявана от лекарството.
Лазерното фенерче, което тя държеше, изглеждаше същото като онова, което Крейгмор беше използвал в подземния паркинг. Засега Дамарис не осъзнаваше, че той използва таланта си, за да отблъсква най-тежките му ефекти.
Тя бе настояла той да хвърли бастуна си и сега стоеше подпрян на бюрото. Ръцете му бяха във въздуха, което също му пречеше да пази равновесие. Но освен тези предпазни мерки Дамарис не изглеждаше особено разтревожена. Никой не се отнасяше сериозно към хората с талант като неговия. Като имаше предвид колко лесно го изненада, може би имаше основание за тази липса на уважение.
Дамарис не се изненада от появата му в апартамента на сестра й. Неговата реакция, от друга страна, освен неизбежното „По дяволите“ се изразяваше в прилив на адреналин и предчувствие за нещо лошо. Най-после липсващите парчета от пъзела си идваха по местата. Сега единственото, което Лутър трябваше да направи, бе да остане жив, за да види какво ще се случи.
— Талантът ти е да генерираш кристали, ти не си певица — каза той.
— Да, талантът ми е същият като на баща ми — заяви тя гордо. — Когато той ме откри, беше много щастлив, че талантът му се е предал.
— Той кога те потърси?
— Преди няколко години. Каза ми, че се е погрижил да депозира сперма в клиниката, защото вероятността да остане жив е била малка, след като е работел като шпионин. Искал да остави генетично наследство — за всеки случай. Оказало се, че оцелял въпреки рисковете на работата си, но медикаментите за засилване на парапсихичните способности, с които го тъпчели шефовете му, му причинили сериозни странични ефекти. Един от тях било безплодието. В продължение на години той не искал да повярва. Женил се три пъти, преди да се откаже и да потърси мен и сестра ми.
Лутър я гледаше с недоверие.
— Правителствената агенция, за която е работил, притежавала ли е версия на формулата?
— Агенцията ръководела една лаборатория начело с учен на име Хълси, потомък на Базил Хълси. Това говори ли ти нещо?
— Разбира се. Базил Хълси е легенда в „Джоунс и Джоунс“, и то в лошия смисъл. Причинил е много неприятности в края на деветнайсети век. Класически пример за луд учен.
— Неговият потомък успял да пресъздаде старата формула и я предоставил на агенцията. — Тя стисна презрително устни. — Но добрият доктор така и не успял да се справи с недостатъците и страничните
