ефекти.
— Никой никога не е успявал — кимна Лутър. — Но хората продължават да опитват.
— Когато агенцията прекратила тази дейност, татко нямал откъде да се снабдява в лекарството. Имал известни запаси, но знаел, че ако не предприеме нещо, ще умре за месец. Шефовете му очаквали той да полудее и да се самоубие.
— И така да прикрие всички следи от малкия им психичен експеримент.
— Точно така — съгласи се Дамарис с горчивина.
— Какво се е случило? Как е успял да оцелее?
— Шефовете му го изпратили на една последна мисия. Трябвало той да премахне доктор Хълси. Но по това време татко подозирал какво ще стане, ако спре да взема лекарството. Поговорил си с доктор Хълси. Той му обяснил точно какво ще се случи, след като запасите му от лекарството свършат. Татко се съгласил да го остави жив при условие, че Хълси продължи да му приготвя лекарството.
— Сделката е устройвала и двамата.
— Единственото, от което Хълси се интересувал, било да продължи с експериментите си. Трябвала му само лаборатория. Двамата с татко сключили сделка.
Прозрението на Лутър ставаше все по-убедително.
— Дяволите да ме вземат! Баща ти не е бил просто член на „Нощните сенки“. Той е основал организацията, нали?
— Да. — Гордост и ярост се изписаха на лицето и в аурата на Дамарис. — В продължение на години се надявал, че Съветът ще прозре истинската стойност и потенциал на лекарството. Бил убеден, че накрая Съветът ще възложи на някого да проведе проучвания.
— Защо да го прави, по дяволите?
— Той имал своя визия за Обществото „Аркейн“. Елитна организация на хора със силни парапсихични възможности, способна да контролира правителства, корпорации и научни изследвания в най-различни сфери.
— Но това не се е случило и никога няма да се случи!
— Не — съгласи се тя уморено. — Единствената причина баща ми да създаде организацията „Нощните сенки“ е защото е бил принуден да признае, че Съветът няма да позволи на учените да работят по формулата. Не и докато е жив. Бил твърдо решен да създаде това, което Обществото отказвало да направи. Искаше да остави трайно наследство. А сега той е мъртъв заради теб. Кажи ми какво се случи на Хаваите.
— Нищо чудно, че „Нощните сенки“ успяваха винаги да са на една крачка пред „Джоунс и Джоунс“. Като доверен член на съвета Крейгмор от самото начало е имал достъп до всички тайни на Обществото.
Силен гняв блесна в очите на Дамарис.
— Кажи ми за Хаваите.
Той се потеше. Студени тръпки се редуваха с пристъпи на втрисане. Въпреки това използваше част от енергията, с която отблъскваше ефекта от лазера, за да успокои аурата на Дамарис. Тя примигна няколко пъти и после придоби по-спокоен вид.
— Първо ми обясни защо баща ти искаше Юбанкс да бъде премахнат — настоя Лутър.
— Юбанкс беше станал много амбициозен и опасен. В своята лаборатория той беше усъвършенствал лекарството, то можеше да се приема на хапчета. Използваше това постижение заедно с таланта си на стратег, за да се сдобие с място в управителния съвет.
— А Крейгмор не е искал той да влезе в Съвета?
— Не искаше. Баща ми не му вярваше. Юбанкс не знаеше кой е баща ми, разбира се. Само членовете на управителния съвет са информирани кой е начело на организацията. Останалите смятаха, че Юбанкс е доказал, че заслужава да се издигне. Бяха решили да гласуват за приемането му в Съвета.
— А баща ти не е искал това да се случи.
— Той искаше да го премахне, но настояваше да стане така, че убийството на Юбанкс да не се свързва с него.
Дамарис замълча. Лутър я виждаше, че трепери.
— Опитали сте да използвате Суитуотър да премахне Юбанкс — каза той, за да я накара отново да говори.
— Това беше идея на татко — каза тя. Беше потисната. — В най-лошия случай Съветът щеше да заподозре, че зад убийството стоят „Джоунс и Джоунс“. Във всички случаи никой не би предположил, че ръководителят на „Нощните сенки“ има нещо общо с това. Но планът се провали. Суитуотър отказа да изпълни задачата.
— И ти си помолила сестра си за помощ.
— Нямахме време да измислим нещо друго. Юбанкс трябваше да умре в Мауи. За следващата седмица беше планирано гласуването.
— И сте решили да запазите тайната и нещата да си останат в семейството. Е, сестра ти е успяла да се справи със задачата.
Дамарис се напрегна.
— Тя има доста опит. Татко казваше, че тя е роден талант. Според него тя се нуждае единствено от напътствие.
— И от мишена.
— Според мен татко никога не разбра Вивиан. Сестра ми е абсолютен егоцентрик. Преди Юбанкс убиваше само хора, които са пречели на кариерата й. Тя има инстинкт за тази работа. Сигурно е страничен ефект от таланта й. Какъв е смисълът да можеш да убиваш с гласа си, ако нямаш желание да го правиш от време на време?
— Не се засягай, но тази логика е неубедителна. Всеки може да убие с пистолет. Но не всеки има желание да го прави. Талантът на сестра ти е страховит, но еволюционно погледнато, той сигурно е възникнал като механизъм на самозащита.
Усмивката на Дамарис не беше весела.
— Ти не познаваш сестра ми, нали? Тя твърди точно това — че използва таланта си на сирена при самозащита. Не е нейна вината, че хората, които са опасни, са нейни съперници, критици и нервиращи я агенти.
— Тогава защо се е съгласила да премахне Юбанкс? Като услуга към Крейгмор?
— Не. Между нея и татко нямаше истинска връзка. Не бяха близки. Вивиан го направи, защото аз я помолих. Аз съм единственият човек, от когото Сирената се интересува, освен от самата себе си, разбира се.
— Страхотна услуга — да убие някого, защото си я помолила.
Дамарис се размърда неспокойно. Вече не беше толкова съсредоточена. Лутър въздъхна и напрегна сетивата си още малко.
— Юбанкс не беше невинна жертва — сякаш опита да се оправдае Дамарис. — Знам от баща ми, че той е убил две свои съпруги, за да получи наследството им, и една друга млада жена, с която имал връзка. Очевидно тя е разбрала за връзката на Юбанкс с „Нощните сенки“.
— Крейгмор знаеше ли, че „Джоунс и Джоунс“ наблюдават Юбанкс?
— Не. Разбра чак когато сестра ми беше видяна в хотелската стая в Мауи. Той заключи, че е прекалено голямо съвпадение Вивиан да попадне на жена, която може да устои на песента й. После провери във файловете на „Джоунс и Джоунс“ и откри, че агенцията разследва Юбанкс.
— Това трябва да го е притеснило.
— Защо? Беше ясно, че „Джоунс и Джоунс“ се интересуват от Юбанкс само заради убийството на младата жена. Агенцията не знаеше, че Юбанкс е от „Нощните сенки“. Обаче той се тревожеше, че ако „Джоунс и Джоунс“ се задълбочат в разследването, може да разкрият връзката с „Нощните сенки“. Това беше още една причина Юбанкс да бъде премахнат.
Усещането за огън и студ го караше да усеща тръпки, но Лутър се отпусна леко. Фалън и Зак Джоунс бяха успели. Крейгмор беше отишъл в онзи гараж с мисълта, че единственият му проблем е прекалената амбиция на Юбанкс. Той изобщо не беше разбрал, че Юбанкс и още четирима високопоставени членове от „Нощните сенки“ бяха идентифицирани. Точка за „Джоунс и Джоунс“.
