изглеждаше толкова нежна и малка. Беше запалила газената лампа и четеше, отворила книга на коленете си. Детето вдигна глава и я погледна.
— О, Аугуста. И ти ли като мен не можеш да заспиш?
— Да. Наистина не мога — тя се усмихна, за да скрие притеснението си. — Какво четеш?
— Мъча се да чета Уолтър Скот. Но е много труден, има много непознати думи.
— Да, сигурно. Искаш ли аз да ти почета? — графинята сложи свещта на писалището.
— О, да, моля те. Почети ми, ще ми бъде приятно.
— Хайде да отидем на канапето. Там ще седнем двете.
— Разбира се — Мередит се плъзна надолу от голямото бащино кресло и седна до Аугуста.
— Първо ще запалим огъня, тук е доста студено — каза тя и коленичи пред камината.
След няколко минути двете седяха пред камината, а огънят пламтеше и се разгаряше. Аугуста взе романа на Уолтър Скот и зачете за съкровища, приключения, изчезнали наследници… Мередит се прозя и сложи глава на рамото й. Не след дълго вече спеше.
Аугуста седеше и гледаше огъня. Мислеше си, че тази нощ за първи път се почувства като истинска майка и съпруга. Защото само истинските майки и съпруги се страхуват за децата и мъжете си.
Вратата се отвори и в библиотеката влезе Клаудия, облечена в прозрачен халат. Тя се усмихна, като видя как Мередит се е сгушила до братовчедка й.
— Изглежда тази нощ никой от нас не може да заспи — прошепна тя и седна до тях.
— Имам чувството, че се тревожиш много за Питър.
— Да, така е — призна Клаудия. Страхувам се да не извърши някоя неразумна постъпка. Много е ядосан от смъртта на Сали и е изпълнен с чувство за мъст.
— Да, Хари също е ядосан. Опитва се да прикрие това, но аз. Виждам как пламъчетата на отмъщението блестят в очите му. Той също е емоционален, но крие всичко зад студената маска на лицето си.
— Питър пък крие емоциите и притесненията си под веселото изражение на лицето си. Шелдрейк е сериозен и много чувствителен.
— Те двамата с Хари успешно прикриват чувствата си. Така е изисквала работата им през войната.
„Колко много неща е научил Хари по време на войната. Срещали са се очи в очи със смъртта“ — помисли си Аугуста.
— Това е било голямо изпитание за тях — каза Клаудия.
— Войната ли? Те са добри и смели мъже. А смелите мъже страдат най-много по време на война — отвърна тя.
— О, Аугуста, ако знаеш колко много обичам Питър! Толкова се страхувам за него — Клаудия подпря с длан главата си.
— Зная, мила — утеши я тя. За първи път двете бяха толкова близки.
— Макар че произлизаме от два различни клона на рода Болингър, не чувстваш ли колко сме свързани? — попита Аугуста.
— Мислила съм много по този въпрос — призна Клаудия.
Още дълго двете жени седяха пред камината, а до тях кротко спеше Мередит.
През следващата нощ Аугуста беше още по-нервна и напрегната. Унасяше се в сън за кратко време, но сънуваше кошмари.
Когато се събуждаше, сърцето й биеше силно. Имаше чувството, че е заровена жива.
Обхвана я паника. Отхвърли завивките и скочи от леглото. Дишаше тежко, не можеше да се овладее. Грабна халата си, облече го и тръгна към спалнята на Мередит. Повтаряше си непрестанно, че трябва да се увери дали дъщеря й е жива и здрава.
Мередит не беше в стаята си. Прозорецът зееше широко отворен и вятърът издуваше пердетата като корабни платна. От външната страна за рамката на прозореца бе завързано дебело въже. То беше толкова дълго, че стигаше чак до градината.
Нямаше съмнение — Мередит беше отвлечена.
20.
Аугуста веднага разбуди цялата къща. Тя кръстосваше нервно хола и чакаше да се съберат всички. Бяха доведени и кучетата. Събудени от суматохата, те надничаха сънено зад прислугата. Никой не се бе сетил да ги пусне отвън. Разтревожена, Клаудия стоеше до Аугуста. Стипълс, госпожа Гибънс и цялата останала прислуга чакаше разпорежданията. Клариса Флеминг бе загубила ума и дума.
Натрапчивата мисъл, че не е опазила детето, преследваше Аугуста. Цялата отговорност лежеше върху нейните плещи. „Ще я пазя като зеницата на очите си“ — бе обещала тя, ала не я опази. Сега трябваше да я спаси на всяка цена. За първи път в живота си беше длъжна да не се отдава на емоциите си, а да действа хладнокръвно, така, както Хари Грейстоун.
— Моля за внимание! — извика тя на насъбралите се. — Вие вече знаете какво се случи. Сполетя ни нещастие. Отвлекли са госпожица Мередит от леглото й.
Някои от прислужниците се разплакаха.
— Тишина, тишина, моля! Без вълнения. Докато се събирахте тук, аз размислих и установих, че прозорецът изобщо не е насилван отвън. Отворен е отвътре. Кучетата не усетиха нищо. Затова дойдох до заключението, че дъщеря ми е похитена от някой измежду нас, някой, който знае на пръсти къщата, а кучетата познават миризмата му.
Всички затаиха дъх.
— Кой липсва измежду вас?
Настъпи всеобщо вълнение. Започнаха да се оглеждат. В задната редица някой извика:
— Няма го Роби! Роби, новият лакей — беше гласът на готвача.
При тази новина една от камериерките избухна в ридания.
— Как беше нает Роби? — графинята разговаряше със Стипълс и не отделяше очи от момичето.
— Мисля, че две-три седмици след сватбата, когато набирахте допълнителна прислуга за приема. Решихме да задържим Роби, защото каза, че имал роднини в близкото село. Твърдеше също, че има опит като лакей, защото е работил в Лондон у един богат господин. А сега искаше да се върне за постоянно на село. Имаше отлична препоръка.
Аугуста погледна Клаудия.
— Отлична препоръка от Паяка.
— Мислиш ли, че това е възможно? — разтревожи се братовчедка й.
— Времето съвпада. Какво има, Лили? — графинята прекъсна разговора си с Клаудия, защото чу неистовия плач на младата камериерка.
— Подозирах го в тъмни мисли, мадам. Но мислех, че може би греша. Сметнах, че е откраднал нещо дребно. За друго не съм и помислила — призна си момичето.
— Ела в библиотеката да поговорим насаме. А останалите да започнат незабавно да претърсват градината и околността. Доколкото знам, Роби няма кон. Идете и вижте в конюшнята дали липсва някой. Ясно ли е?
— В конюшнята няма липсващ кон, но той може да го е държал наблизо в селото — обади се конярят.
— Може би си прав. Хайде, тръгвайте всички! Стипълс, оседлайте всички коне освен моята кобила и разгледайте наоколо. Който не може да язди, да тръгва пеша. Раздайте на всички фенери, вземете и кучетата. Изпратете хора до селото да разгласят за отвличането на малката графиня. Някой от вас веднага да замине за Лондон и да съобщи на графа. Трябва да действаме много бързо.
— Да, мадам.
— Госпожице Флеминг, организирайте претърсването.
— Разбира се, графиньо.
— Много добре. Да започваме — каза Аугуста. Стипълс се зае да командва прислугата. Клаудия последва братовчедка си в библиотеката и двете се заеха да разпитват Лили.
— Мислех, че ме харесва, мадам. Винаги ми носеше цветя или някакъв малък подарък. Той ме
