ухажваше — каза момичето.
— И защо помисли, че има нещо нередно в неговото държание?
— Ами защото казваше, че скоро, много скоро щял да забогатее и да си живее като лорд. Смеех му се, мислех, че се шегува, но той говореше съвсем сериозно. Понякога му вярвах.
— А имаше ли нещо друго, което те притесняваше? — нетърпеливо рече Аугуста. — Мисли, защото животът на детето ми е в опасност.
— Наблюдавах го как разглеждаше отвсякъде къщата. Щях да кажа на госпожа Гибънс, но не бях сигурна в нищо. Нямах достатъчно причини. А може би не ми се искаше да уволните Роби, защото ми беше приятно да ме ухажва.
Аугуста отиде до прозореца и се загледа навън. Скоро щеше да съмне. В мъглявината на утрото видя мъжете, които яхваха конете, а други с фенери в ръце търсеха детето около храстите.
Голяма част от прислугата тръгна към гората. „О, Мередит, малка моя Мередит! Не бой се, ще те намеря“ — повтаряше си мислено Аугуста. Не искаше да изпада в отчаяние и паника, наложи си отново да бъде твърда. „Той не може да отиде толкова далеч — мислеше тя. — Ако е без кон, детето е тежко и това ще го забави. Трябва да язди, докато е тъмно, защото през деня лесно ще го забележат. А може би възнамерява денем да крие Мередит, а да пътува с нея нощем.“
— Навярно е отседнал в някоя крайпътна гостилница. Ще го попитат за детето, а знаеш, че Мередит не е от най-мълчаливите — проговори първа Клаудия.
— Точно така. Ние трябва да търсим онова място, където той би скрил детето, докато се свърже с Паяка. Такива места не са много наоколо.
Изведнъж Лили вдигна глава и каза:
— Старата празна къщурка, мадам. Там няма никой, защото трябва да я ремонтират, да направят покрива. Роби ме заведе там веднъж. Мислех, че ме обича и ще се ожени за мен. Каква глупачка съм! Той ми каза, че просто разглеждал местността и се разхождал.
— Много дълга разходка е правил твоят Роби — каза графинята. Спомни си, че в тази малка колиба бе намерила подслон по време на бурята. Грейстоун тогава се беше ядосал много и бе казал, че това е единствената необитавана къща в околността.
— Да, наистина беше много дълга разходка, отне ни повече от два часа. Когато стигнахме до мястото, той поогледа наоколо и каза, че трябва веднага да се връщаме. Краката ми се подкосяваха от умора — продължи Лили.
— Тази колиба може ли да послужи като скривалище? — попита Клаудия.
— Да, може да бъде скривалище за кратко време.
При тези думи те бързо се приготвиха и излязоха, за да се включат в издирването на Мередит.
— Трябва да попитам иконома дали не може да ми даде пистолет. Вземам си дрехата и тръгваме веднага за това място — пътьом каза Аугуста.
— И аз идвам с теб. Умееш ли да стреляш? — попита Клаудия.
— Разбира се. Ричард ме научи.
Половин час по-късно, вече по светло, Аугуста и Клаудия стигнаха до къщичката. Спряха конете си в горичката отсреща. Под навеса бе вързан кон.
— О, Господи! Той наистина е тук с детето. Да се върнем и да извикаме помощ — каза Клаудия.
— Нямаме никакво време. Трябва да се справим сами. — Аугуста слезе от коня и хвана юздите на другия. — Първо, не знаем със сигурност дали това е Роби и дали Мередит е с него. Може този кон да е на случаен пътник, намерил тук подслон през нощта. Аз ще отида да проверя. Ти стой тук — нареди тя.
— Не съм сигурна дали ще се справим сами.
— Не се страхувай. Нали имам пистолет. Чакай ме тук. Ако стане опасно, иди до най-близката къща и искай помощ. Всеки ще се отзове, разбере ли, че става дума за Грейстоун.
След тези думи Аугуста извади пистолета от джоба на дрехата си, стисна го в ръка и излезе от горичката. Беше много лесно да се приближи, без да я забележат, защото от тази страна къщата нямаше прозорци, а бараката и навесът също я скриваха. Кобилата, вързана под него, остана спокойна. Аугуста я доближи и я развърза. Животното се отдръпна, графинята го хвана за юздите и го потегли след себе си. Когато стигна до вратата на къщурката, удари леко кобилата по задницата и тя се отдалечи в лек галоп.
Изведнъж в колибата настъпи суматоха. Аугуста чу как вратата се отвори и отвътре изхвръкна младеж, облечен в ливрея.
— По дяволите! Ела тук, върни се, стара кранто! — кресна Роби и изсвири подир бягащата кобила.
Аугуста насочи пистолета и се прикри зад навеса.
— Проклета кранта! Да се продъниш в ада дано! — Роби не знаеше какво да прави, не искаше да изпусне кобилата.
Аугуста чу, че вратата се хлопна и лакеят с ругатни се затича след нея.
Когато Роби се скри от погледа й, скочи към вратата и я отвори. С пистолет в ръка влезе в малката стая.
Мередит лежеше на пода, вързана и безпомощна, и гледаше с изплашени до полуда очи. Когато разпозна Аугуста, тя започна да скимти, защото устата й беше запушена с кърпа.
— Тук съм, мила. Всичко е наред — Аугуста освободи устата на детето и го развърза.
— Мамо, мамичко! Знаех, че ще дойдеш! Знаех, че ще ме спасиш. Толкова ме беше страх от този.
— Зная, мила. Хайде, да побързаме! — тя я грабна на ръце и се насочи към горичката.
Клаудия ги очакваше. Подхвърли на Аугуста юздата на коня и каза:
— Бързо! Качвай се бързо! Трябва да тръгваме колкото се може по-скоро. Роби е хванал кобилата и идва насам. Чувам тропота.
Аугуста се ослуша. Бяха силни, ритмични удари от конски копита. Не, това беше чистокръвен, здрав и млад кон, не беше кобилата на Роби. Аугуста много добре познаваше такива коне, яздеха ги само силни мъже, благородници. Не знаеше кой идва към тях, враг ли бе или приятел. В този миг за нея единственото важно нещо бе как да опази Мередит.
— Миличка, качи се на коня до госпожица Болингър — и метна детето на седлото пред братовчедка си, която я хвана здраво през кръста. — Хайде, Клаудия, тръгвайте! Бързайте! Хайде!
— А ти? Какво ще правиш? — разтревожи се тя.
— Много те моля, погрижи се за детето. Не зная кой идва зад нас по пътеката. Избързай напред, нямаме време за губене. Ръцете ми трябва да бъдат свободни, за да мога евентуално да стрелям.
Клаудия обърна коня по посока на имението. В очите й се четеше тревога. Тя го пришпори и препусна през горичката.
— Майко, внимавай! — извика Мередит. Аугуста се качи на коня си, без да знае все още кой идва зад нея. Той се беше скрил зад къщичката и я наблюдаваше. Тя се наведе напред, стиснала здраво пистолета си, и препусна.
Изведнъж отекна изстрел, конят се подплаши и се изправи на задните си крака. Графинята изпусна пистолета, опита се да успокои животното, но то се подхлъзна и падна на една страна заедно с Аугуста, която лежеше на земята обезоръжена, с омотани от юздите крака. Тя седна и докато се освобождаваше, конят се изправи и останал без юзди, побягна уплашено към къщи.
Аугуста все още седеше на земята, когато към нея се приближи висок, мустакат мъж с прошарени коси. Държеше пистолета си насочен към нея. Тя разбра, че мустаците и цвета на косата са изкуствени. Веднага разпозна зелените лисичи очи на Лъвджой.
— Много бързо дойде, скъпа. Очаквах те малко по-късно — каза той. — Не предполагах, че ще се усетите толкова рано, че ще изпратите веднага да повикат Грейстоун и ще наредите на прислугата да претърси местността. Но тази малка глупачка се е разприказвала. Да, тя много бързо е проговорила. Предупреждавах Роби.
— Аз ли ти трябвам. Лъвджой? Не Мередит, нали?
— И двете ми трябвахте. Но ти ме изпревари. Сега се налага да се задоволя само с теб. Да се надяваме, че Грейстоун държи на теб, иначе изобщо не ми трябваш. Ще пострадаш също като Ричард.
— Ричард? Ти си убил Ричард! Така, както уби Сали!
