Хари нахлу сърдит в хола при дамите.
— Какво е станало, милорд? Да не би случайно вашият издател да не иска да отпечата новата ви книга? — попита Аугуста.
— Още по-лошо — Хари ядосано й подаде някакъв документ. — Това е завещанието на Сали. Връчи ми го нейният нотариус.
— Е, и какво от това? Има ли нещо нередно? — тя разтвори листа.
— Ще прочетеш. Ти си една от наследниците.
— О, колко благородно от страна на Сали да ме спомене в завещанието си! Какво ли ми е оставила? Може би някоя от любимите ми картини. Ако е така, ще я окача в класната стая на Мередит. Там и Клариса ще й се радва.
— Това е чудесна идея — съгласи се Клаудия. — Чудех се какво ще стане с тези прекрасни картини.
— Сали не ти е завещала картина — извика Хари.
— Не? А какво? Може би някоя от сребърните купи? Или статуетка?
— Нищо подобно — той закрачи нервно, кръстосал ръце отзад. — Тя ти е завещала целия клуб „Помпея“.
— На мен?! — възкликна Аугуста.
— Сали ти е завещала къщата в Лондон и желанието й е да я направиш клуб. Тоест, да разшириш този отвратителен женски клуб. Това е последното й желание. Надява се, че братовчедка ти ще бъде една от твоите съмишленички и помощнички.
— Аз? Каква чудесна идея! — въодушеви се Клаудия. — Ще направим клуба много модерен и стилен. В Лондон отново ще има женски клуб. Това ще се хареса и на Клариса. Ние с Аугуста ще й предложим да ни помогне.
— Може би сър Томас няма да е много съгласен. Той се жени идния месец за Клариса.
— О, татко няма да каже нищо. Абсолютно съм сигурна. Чакайте, ще ида да кажа на Питър — каза Клаудия.
— Ще ми бъде много интересно как ще реагира на подобна идея. Той вече е женен мъж, трябва да се слуша неговата дума. Не е лошо да изисква от съпругата си някакво благоприличие — отбеляза Хари.
— Той малко се промени в последно време. Но се надявам, че идеята да се отвори пак клуб „Помпея“ ще го зарадва — вдигна рамене Клаудия.
— Изобщо не ме интересува какво мислиш в момента ти, миличка. Като ти гледам лицето, на него направо е изписана идеята за новия клуб — рече Хари и се обърна отчаян към Аугуста.
— Помисли си, Грейстоун — каза тя, — колко много време ще ми отнеме, докато възобновя всичко. Ще разширим клуба, ще трябва да наемем прислуга. Мисля, че старата ще се върне с радост на работа. Всичко е толкова вълнуващо! Ще трябва веднага да започна подготовката.
— Ще има нова „Помпея“ само ако спазиш някои изисквания… — той млъкна и вдигна ръка, за да не го прекъсват.
— О, Хари, не бива да се тревожиш толкова…
— Първо, в клуба не трябва да се играят карти…
— Но, Грейстоун, тесногръд сте както винаги — избухна Аугуста.
— Второ, в клуба трябва да цари чисто женска атмосфера. „Помпея“ не бива да бъде пълно копие на мъжките клубове.
— Ама наистина, Хари, много си старомоден!
— Трето, „Помпея“ няма да функционира, докато не се роди моят наследник.
— Слушам, сър! — Аугуста наведе глава и се усмихна.
— О, загубен съм! — извика Хари.
Пет месеца по-късно Аугуста роди син. Беше здраво бебе с глас, какъвто може да има само един Нортъмбърланд-Болингър.
Хари разгледа сина си, после се обърна усмихнат към съпругата си. Той също беше много уморен. През цялата изминала нощ се бе притеснявал за състоянието на графинята, макар акушерката да го уверяваше, че раждането върви добре.
Графът прекара цялата нощ до леглото на жена си, грижеше се за нея, поставяше мокри кърпи на челото й, държеше ръката й и я целуваше. Сега, когато всичко беше свършило благополучно, той бе доволен и благодарен както никога досега.
— Ще го наречем Ричард, ако ти харесва.
— Благодаря ти, Хари. Много ще се радвам — Аугуста го погледна признателно и се усмихна.
— Имам малка изненада за теб. Огърлицата на майка ти беше дадена на поправка, трябваше да се почистят и полират камъните — каза Хари, после извади кадифената торбичка, седна до Аугуста, отвори я и й подаде огърлицата.
— О! Радвам се, че я имам отново — тя разгледа огърлицата и я постави върху завивката. Червените рубини ярко грейнаха на утринното слънце. Тя се усмихна щастливо.
— Прекрасни са. Наистина бижутерът е свършил добра работа.
Изведнъж лицето й помръкна.
— Нещо нередно ли има? — попита графът.
— Това не е моята огърлица. О, Хари, те са ни измамили!
— Да ни измамят? — Грейстоун присви очи.
— Да — Аугуста взе бебето в едната си ръка, а с другата пое огърлицата и започна да я разглежда внимателно.
— Това не е огърлицата на майка ми. Рубините са по-тъмни и по-бляскави. Хари, бижутерът е сменил камъните — тя го погледна тъжно.
— Успокой се.
— Не, не мога. Чувала съм, че стават такива неща.
— Аугуста…
— Чувала съм, че хората дават на някой бижутер да почисти и полира бижуто им, а той заменя истинските камъни с фалшиви. Така се е случило и с нас.
Хари се изсмя високо. Не можеше повече да крие, трябваше да й каже истината.
— Какво смешно има в това?
— Аугуста, абсолютно съм сигурен, че тези рубини са истински.
— Невъзможно. Ще ида при бижутера и ще му направя скандал, ще искам да върне рубините на майка ми.
— Бих искал да видя как ще реагира бижутерът, когато направиш скандала. Ще помисли, че си полудяла — още по-силно се засмя той.
— Искаш да ми кажеш нещо, нали? — попита неуверено Аугуста.
— Не ми се искаше да научаваш, но нещата се стекоха така, че трябва да ти кажа истината. Някой от твоите прадеди е сменил много отдавна истинските рубини с фалшиви. Сали първа разбра, че рубините са чисто стъкло.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно. Трябваше да занеса огърлицата на бижутер. Предположението на Сали се потвърди. Съжалявам, че ти казах, мила. Но това е цялата истина.
— Но, Хари, ако си сменил всички камъни от огърлицата, това ти е струвало цяло състояние.
— Хм… да… може да се каже, че е така. Но ти си ми по-скъпа от всичко. В края на краищата аз съм щастлив. Имам най-почтената жена за съпруга. И тя струва много повече от всички рубини на света.
— О, Хари, толкова те обичам — усмихна се Аугуста.
— Зная, мила моя. Аз също те обичам… Обичам те с цялата си душа и сърце — каза той и я целуна нежно.
— Хари, искам да знаеш, че при теб открих новия си дом и своето семейство. Намерих топлина и любов.
— А аз съм най-щастливият мъж. Намерих най-голямото богатство — най-добродетелната съпруга на
