по-интересна от нещата, писани от някакви френски агенти.
— Но помисли си за тръпката и опасността, в която живеехме! Помисли за опасните игри, в които се включваше и разиграваше с противника. Например с този, когото наричахме Паяка. Действително ли това не ти липсва?
— Единственото, за което съжалявам, е, че не успяхме да го разкрием и предадем на съда. Задачите, които ми се поставяха, малки или големи, доказваха доверието към мен.
— Ти се справи блестящо.
— Изпълнявах задачите според способностите си. Но сега войната свърши. А единствен ти все още търсиш приключения, Шелдрейк. И трябва да ти кажа, че ги намираш на най-необикновени места. Харесва ли ти да играеш ролята на иконом?
Питър направи гримаса. В погледа му просветна тъжен хумор.
— Ролята на Шръгс, разбира се, се различава от тази на прелъстител сред жените на френските офицери или на крадец на секретни документи. Но тя има своите достойнства и добри страни. А и Сали се забавлява, това й доставя удоволствие… Мисля, че скоро ще я загубим.
— Да, тя е галантна жена. Информацията, която събираше тук, в Англия, беше безценна. Рискува, но направи много за родината си.
Питър поклати глава и погледна замислено.
— Сали, като мене, винаги е обичала интригите. Между нас има нещо общо. Затова ми прави удоволствие да бъда иконом в „Помпея“. Клубът е нещо много важно за нея. Той й носи удоволствие. Трябва да благодариш на твоята мъжкарана за това.
Устата на Хари се изкриви от недоумение.
— Сали ми каза, че идеята клубът да бъде по подобие на нашите мъжки клубове, е била на Аугуста Болингър — поясни Питър. — Това не би учудило никой, който я познава. С нея винаги се случват интересни неща. Разбираш за какво става дума.
— Да, за жалост — промърмори Хари.
— Убеден съм, че госпожица Болингър е стигнала до идеята за женския клуб съвсем сама, за да забавлява Сали. Тя е много любезна дори и с прислугата. Днес ми донесе лекарство против ревматизъм. Има дами от клуба, които никога не биха се разтревожили за ревматизма на един стар иконом.
— Не знаех, че страдаш от ревматизъм.
— Не аз, а Шръгс.
— Пази добре „Помпея“, защото не бих искал госпожица Болингър да си навлече някаква беля с този смешен клуб.
— Ти се притесняваш за нейната репутация, защото си приятел на чичо й?
— Не напълно — Хари запрехвърля в ръце перото за писане и добави тихо: — Имам и друга причина, поради която не желая да бъде замесена в скандал.
— Зная. Ти ще последваш нашия съвет със Сали и ще я впишеш в списъка си, нали? Признай си — Аугуста Болингър ще влезе в списъка ти за подходящите кандидатки за графиня Грейстоун.
— Това ме кара да се замисля защо цял Лондон се интересува от моите намерения.
— Предизвика интерес с начина, по който си подбираш съпруга. Всички знаят за списъка. Казах ти, че има и облози.
— Да. Каза ми. И какъв точно беше облогът в книгата на „Помпея“? — Хари се загледа в чашата си с вино.
— Десет лири, ако поискаш ръката на Ангела до края на месеца.
— Между другото, възнамерявам да поискам ръката на госпожица Болингър още днес следобед.
— За Бога, човече! Надявам се, че не на Клаудия? Зная, че ти искаш да намериш наистина достойна жена, която да носи с чест титлата графиня. Но трябва да ти кажа, че жена-светица не ти е нужна. Ти се нуждаеш от нещо съвсем друго. А Ангела се нуждае от друг тип съпруг. Не бъди глупак, Хари!
— Някога да съм бил глупак?
— Не, господине, никога не сте бил. И това е прекрасно. Прекрасно! Няма да съжалявате.
— Не съм много сигурен — каза мрачно Хари.
— Хайде да погледнем въпроса от другата страна. Ако послушаш съвета ми, никога няма да скучаеш. Днес следобед ще поискаш ръката на Аугуста, нали?
— Не, господине. Нищо няма да предлагам на Аугуста. Днес следобед ще поискам ръката й от сър Томас.
— Но защо не от Аугуста? Та тя е на двадесет и четири, не е ученичка — Питър го погледна учудено.
— Ние двамата установихме, че не съм глупак, нали, Шелдрейк? Няма да оставя в ръцете на един Нортъмбърланд-Болингър толкова важно и съдбоносно решение.
— Разбирам те напълно. Желая ти успех — Питър прихна да се смее. — Сега искам да посетя няколко клуба и да поставя моя облог в книгите. Няма нищо по-интересно от едно разузнаване, нали?
— Така е — съгласи се Хари, който се замисли колко пъти неговият живот и животът на другите е зависел от разузнаването. За разлика от своя приятел, той бе доволен, че тези дни са зад гърба му.
В три часа следобед Хари влезе в библиотеката на господин Болингър.
Сър Томас беше все още запазен и енергичен човек. Времето, през което се беше посветил на своите научни изследвания, не бе променило якото му, широкоплещесто тяло. Косата му, някога руса, беше посребрена и леко оредяла на темето. Носеше очила, и сега погледна над тях, за да види новодошлия. Усмихна се, като съзря Хари.
— Грейстоун, радвам се да те видя. Тъкмо щях да пратя да те повикат. Попаднах на интересни преводи — Цезар на френски. Мисля, че ще те заинтересуват.
Хари се усмихна и взе един от столовете до камината.
— По друга работа съм дошъл днес, сър Томас.
— И каква е тя? — попита той с изострено внимание, докато наливаше бренди в две чаши.
Хари взе питието си и седна обратно на стола. Известно време наблюдава изучаващо домакина.
— Ние с вас сме старомодни в някои неща.
— Много може да се говори по този въпрос, ако питате мен. Нека да пием за гърците и римляните — отговори на тоста му Хари. Отпи глътка бренди и постави чашата на масата. — Дошъл съм да искам ръката на госпожица Болингър, господине.
Сър Томас повдигна дебелите си вежди. На лицето му се изписа замислено изражение.
— Не, господине — продължи графът. — Не съм говорил с нея по този въпрос. Както вече казах, доста съм старомоден. Искам вашето мнение и решение, за да продължа нататък.
— Разбира се, господине, напълно правилно. Радвам се да ви дам съгласието си. Клаудия е интелигентна и добре възпитана млада дама. С маниери като майка си. Дори възнамерява да пише книга, както жена ми навремето. Знаете ли, моята съпруга пишеше книги за обучението на младите дами и имаше доста голям успех.
— Зная за тези способности на госпожа Болингър. Моята дъщеря се образова по нейните книги.
— Да, сигурен съм, че Клаудия ще бъде прекрасна графиня. Ще се гордея, ако вие влезете в моето семейство.
— Благодаря, господине. Но не съм дошъл да моля за ръката на вашата дъщеря.
— Не сте дошъл за Клаудия? — учудено попита сър Томас. — Недоумявам. Какво искате да кажете?
— Имам намерение да се оженя за Аугуста, ако тя желае.
— Аугуста?! — очите на сър Томас се разшириха. Той отпи от брендито и едва не се задави, почервеня и започна да маха с ръка. Изглежда не знаеше как да реагира — да се учуди или да се засмее.
Хари спокойно се надигна от стола и потупа леко домакина по гърба.
— Зная какво говоря, господине. И аз в първия момент реагирах като вас, но сега вече свикнах с тази мисъл.
— Аугуста!?
— Да, сър Томас. Аугуста. Ще ми дадете ли вашето съгласие или не?
— Разбира се, господине. Тя няма никога да получи по-добро предложение от вашето — каза бързо сър
