Даяна го погледна, раздразнението бързо нарастваше в нея.
— Разбирам. Значи, не се интересуваш от нашето приятелство. Самопоканваш се на вечеря по няколко пъти в седмицата, защото не можеш да си намериш място и си отегчен. Смяташ, че Фулбрук Корнърс може да е и позабавен, ако откриеш удобен партньор в леглото.
Колби дълго я гледа.
— За протокола — най-после рече той внимателно, — никога Фулбрук Корнърс не ми е изглеждал забавен, с или без партньор в леглото.
Даяна почервеня, осъзнавайки смисъла на думите му.
— Тогава защо се върна след почти двадесет години?
Колби се облегна напред и скръсти ръце на масата.
— Вече ти обясних защо съм тук. Трябва да реша какво да правя с къщата на леля Джес, а и да завърша „Кървавата мъгла“. За това ми е нужно спокойно място. Реших това лято с един куршум да убия няколко заека.
— Мисля, че не е само това.
Колби бавно поклати глава.
— Мисли си, каквото искаш. Но те предупреждавам, Даяна. Нямам никакво намерение да те оставя да се забавляваш това лято като се опитваш да разбереш кое ме мотивира.
— Няма проблем — отвърна тя, — сигурна съм, че ще си намеря и други занимания. Казах ти, че това лято трябва да взема някои важни решения относно кариерата си и без съмнение, ще се справя по-добре, ако насоча вниманието си към тях, а не към теб. И двамата направихме грешка. Да кажем, че сме квит и готово. Неправилно сме преценили. Случва се, дори и на нашата възраст. — С предизвикателна усмивка тя се изправи и започна да събира съдовете. — Десерт?
— Да, ще хапна десерт. — Гласът на Колби прозвуча ниско и дрезгаво, той тутакси стана и тръгна след нея. Посегна с ръка към нея и я привлече в обятията си.
— Колби. — Тя разпери пръсти на гърдите му. Погледът й пламтеше от ярост.
Спектър нададе свиреп, неодобрителен вой, докато Даяна се опитваше да се отскубне.
— Кажи му да млъкне — заповяда й Колби. Устните му бяха на не повече от сантиметър от нейните.
— Защо? Той само се опитва да ме защити.
— Няма защо да се защитаваш от мен. И сама можеш да се погрижиш за това. Кажи му да се пръждосва.
За миг Даяна се поколеба, замаяна от неизказаните заплахи, на човека и на кучето, които сякаш сгъстяваха въздуха край нея. Тогава здравият разум надделя.
— Спокойно, Спектър — твърдо каза тя. — Добро момче. Иди полегни, Спектър. Всичко е наред. Хайде, момчето ми. Легни долу.
Огромното куче сякаш се колебаеше. То изгледа стопанката си, която стоеше заклещена в прегръдката на този мъж. После животното премести поглед подозрително към Колби.
— Хайде — рече той. — Нали чу дамата? Лягай долу. Няма да я нараня.
С недоволно ръмжене Спектър неохотно се обърна и се повлече към ъгъла на стаята. Послушно седна, но не вдигаше поглед от Даяна.
— Караш го да се чувства неспокоен — рече Даяна. — И мен караш да се чувствам неспокойна.
— И двамата сме така. През последните няколко седмици ме влудяваш. — Колби плъзна пръсти в косите й и освободи кафявите талази от шнолата. — От доста време желая да направя това — добави той доволно, когато косите на Даяна покриха ръцете му. Той наведе глава и с палеца си повдигна брадичката й.
Изведнъж тя остана без дъх. Неясната, тайнствена съдба, която я изкушаваше от месец, най-после почука на вратата й. След като толкова дълго беше отлагала неизбежното, сега почувства порива на безумното желание да се отдаде и да го преживее докрай.
Колби простена, когато Даяна вдигна ръце, за да обгърне шията му.
— Точно така, мила. Ето, вече схващаш. Така трябваше да се случи. Защо по дяволите беше толкова упорита и неуловима през последния месец? — Устните му жадно докоснаха нейните и той я притисна към стройното си и напрегнато тяло.
Тя очакваше целувката и въпреки това й се стори поразително неочаквана. Близостта на прегръдката беше екзотична, едва ли не неземна, и въпреки това най-естественото нещо на света.
Сякаш се срещаше с някаква нова мъжка форма на живот. Сякаш тя го беше познавала в някакво друго време и място, познаваше го и се страхуваше от него.
Точно такъв беше си представяла Даяна вкусът на целувката му, но същевременно устните му бяха нови, странни и измамни. Той беше жаден, и тя го знаеше, но откриваше в себе си неистово желание да откликне.
Колби стегна прегръдката си около нея и Даяна почувства как твърдината в тялото му от кръста надолу нежно напираше към нея. Той я желаеше и не го криеше. Нещо в нея се пречупи и огнената целувка заплаши да излезе извън контрол. Сякаш цял живот беше чакала точно този мъж и неговата целувка.
Даяна смътно усещаше как ръцете на Колби се плъзгаха, гладеха и изтръпваха от желание, докато достигнат заоблените й части. Почувства върховете на пръстите му да докосват гърдите й и това я изпълни с нега и топлина. Когато той обхвана бедрата й и я притисна към стегнатото си тяло, Даяна тихо изстена.
Мъжът отлепи устни от нейните бавно и неохотно и заговори, докато изваждаше ризата от панталоните й.
— Знаех, че ще се получи с теб — ниско рече Колби и пое уханието на косите й. Ръцете му трепереха от силното желание. — Гореща, сладка и неистова. Имам усещането, че съм те чакал много, много дълго време.
— О, Колби, бих искала…
— Шшт. Не говори. Не сега. — Той прокара пръст през устните й. Погледът му пламна, щом се спря на изпълненото й с въпроси лице. — Първият път ще стане бързо, грубо и диво. Но по-нататък, ще го правим бавно и лесно, обещавам ти. Ще станем ценители. Но не и първият път. Сега те желая твърде много. — Ръцете му се движеха под ризата й и търсеха нежните извивки на гърдите.
Тихият звук при откопчаването на сутиена извади Даяна от унеса. Тя бързо премигна, опитвайки се да избистри мислите си. Имаше необичайното усещане, че важни части от нея се разпиляват, понасят се диво и не могат да бъдат овладени. С боязън си помисли дали мушицата не чувства точно това, когато приближава пламъка.
Примитивните й женски инстинкти я завладяха, връщайки я в безопасното пространство.
— Не. — Гласът й беше тих и умоляващ. — Не, Колби — повтори тя по-твърдо. — Не сега. Не тази вечер. Не… не съм готова. Искам да помисля. Не така си…
Той я накара да замълчи с нетърпелива целувка, а дланите му собственически погалиха втвърдените зърна.
— Желая те.
— Не е достатъчно.
— И ти ме желаеш.
— И това не е достатъчно. Моля те, пусни ме.
За миг Даяна не знаеше дали той ще я пусне. Но знаеше, беше дяволски сигурна, че ако не я освободи от прегръдката си, тя щеше да се върне до ръба на пропастта и този път щеше да потъне в кадифената тъмнина заедно с него.
Не беше готова за такова нещо. Още не. Твърде много неща не знаеше и не разбираше в този човек.
Изведнъж той отпусна ръце. Колби се обърна и яростно се отдалечи от нея. Прокара енергично пръсти през косата си. Спря се пред прозореца и се загледа в нощта.
Спектър го наблюдаваше отблизо, но не се помръдваше.
— Какво ти става? — попита Колби, без да се обръща. Резкият силует на раменете му неоспоримо доказваше променливото му настроение. — Защо винаги ме насърчаваш, а после ме отрязваш? Така си играят тийнейджърите. Ти не си дете.
Даяна затвори очи.
— Не съм. Бързо схващаш. Не съм точно дете. — Тя отвори очи и се загледа в гърба му. — Но, и ти не
