— Аз не бих била толкова сигурна. Хари е очаквал само Колби, но е трябвало да се справя и с Брандън. А Брандън много прилича на Колби, както знаеш. Колби го е научил на всичко, което сам умее. Брандън дори шофира като баща си. Мислиш ли, че приятелят ти Хари може да се справи с двама мъже Савагар?
— Затвори си устата, малка уличнице — извика Еди. Той я погледна унищожително.
— Внимавай!
Корветът рязко зави, но Еди бързо успя да го удържи на пътя.
— Не искам да чувам, че Колби може да е надхитрил Хари. Няма как да се случи. Не е възможно да се случи.
— Защо?
— Хари има оръжие. Знае какво да прави с него. С Хари сме ходили на лов. Виждал съм го да борави с оръжие.
Даяна си пое въздух и обгърна раменете си, когато следващата контракция се появи.
— О, Боже. — Тя се опита да не мисли за оръжието на Хари, но образът се смесваше с бързо нарастващата болка от контракциите.
Не, това не са болки, помисли си тя мрачно, това е неразположение, силно неразположение.
Истинската болка тепърва предстоеше.
Колби, къде си? Имам нужда от теб. Ти обеща, че ще си тук с мен. Случва се много бързо, Колби. Не трябваше да се случи така.
— Какво ти става, по дяволите? — попита Еди. — Да не е бебето? Нали няма да го раждаш сега?
— Да, бебето е. Аз имам родилни болки, Еди.
— По дяволите. Проклятие. Трябва да свърша с тази работа. Хари не ми каза какво да правя, ако се случи такова нещо. Трябва да бързам и да приключвам.
— С какво, Еди? Да не възнамеряваш да ме убиеш? — Тя се изненада от спокойния си тон. Вероятно, защото мислеше за толкова много други неща. Трудно беше да разсъждаваш, че те грози убийство, когато родилните болки са започнали и ти се опитваш да се справиш със страха, че човекът, когото обичаш, може да е мъртъв.
Не. Колби не беше мъртъв. Тя не знаеше, дали е мъртъв. Ако беше така, нещо в нея щеше да й подскаже. Той все още беше жив и щеше да е с нея, когато станеше необходимо. Щеше да обърне света, за да се добере до нея. Тя просто трябваше да издържи, докато войнът я намери.
— Да не казвам нищо повече ли, добре? Не искам да говоря.
Даяна стискаше нашийника на Спектър. Той чакаше напрегнат, неспокоен и мълчалив.
Даяна не се изненада, когато Еди спря колата на познатата площадка за паркиране. Тя седеше и се взираше с огряната от звездите водна завеса и знаеше, че така трябва да се случат нещата.
— Водопада „Окованата жена“ — тихо рече тя. — Какво ще правим тук, Еди?
— Ще имаш злополука на върха на водопада. — Той отвори вратата на колата. Лампата в купето светна и тя видя малкия пистолет в ръката му. Очите му светеха.
— Както с баща ти ли?
— Той си го заслужаваше. Всички в града това говореха на погребението му. Аз ги чух.
— И аз ли заслужавам да падна от водопада, Еди?
— Налага се. Няма друг начин. Съжалявам, ако искаш да знаеш истината. Ти си наистина готина жена. Но си на Колби Савагар, а всичко негово трябва да бъде унищожено. Не разбираш ли? Всичко негово трябва да си ходи.
— Дори и бебето му ли?
— Не казвай нищо повече, чуваш ли? А сега излез от колата.
Спектър разтегна устни и показа зъбите си, но не издаде звук. Той последва Даяна и излезе от колата. Никога не беше го виждала такъв. Нямаше заплашително ръмжене, нито яростно, предупредително виене. Кучето беше смайващо мълчаливо.
Тя знаеше, че Спектър е готов да нападне. За първи път се замисли как Спектър е изкарвал прехраната си в своя предишен живот. Колби веднъж беше споменал, че сигурно е бил пазач в двор за старо желязо. Според поговорката нямаше нищо по-подло от куче — пазач на двор за старо желязо.
Еди погледна Спектър, докато той обикаляше колата, но след като кучето се спря, той извърна поглед и насочи оръжието към Даяна.
— Трябва да се качим на върха на водопада.
— Не ставай глупак, Еди. Аз имам родилни болки. Не мога да се катеря до върха на водопада.
— Трябва. Хари нареди така.
— Вероятно, защото Хари иска ти да поемеш отговорност за смъртта ми. Сигурна съм, че го е измислил така, за да не дели парите с теб.
— Мърдай.
Тя тръгна и изпищя. Викът беше почти истински. Контракцията беше силна. Даяна се сви от болка.
Писъкът съвсем изнерви Еди. Той отскочи назад несъзнателно.
— По дяволите, не крещи така.
— Спектър, дръж.
Тя не беше сигурна какво ще направи кучето. Никога не беше му разрешавала да напада хора. Дори не знаеше как се издава команда за атака.
Но Спектър усещаше, когато стопанката му беше в опасност. Страхът и агонията й бяха достатъчни ориентири за него. Той се нахвърли към Еди. Зъбите му блеснаха в нощта.
Този път извика Еди. Падна на земята, панически размахвайки пистолета като бухалка. Огромното тяло на кучето беше над него. За миг Еди се отскубна, претърколи се и се опита да се изправи. Този път насочи оръжието си към кучето.
Но Спектър го доближи секунда, преди Еди да успее да натисне спусъка. Животното и човекът се търкулнаха до ръба на скалното езеро и паднаха в пенещата се вода в подножието на водопада. И изчезнаха.
— Спектър!
Даяна не виждаше нищо в студената тъмнина. Ревът на водопада заглушаваше шума от борбата. След миг той се показа, излезе и отърси козината си от студената вода.
— Добро куче. Добро момче. Хайде, трябва да се махаме оттук. — Докато стигне до колата, Даяна преживя още една контракция. Тя отвори вратата, откри, че ключовете, както и оръжието на Еди бяха потънали заедно с него.
Постави длани на покрива на колата. Затвори очи, облегна се и заскимтя от страх и болка. Беше изгубена.
Тогава в съзнанието й се появи образ. Образ от сънищата й.
Скритата пещера. Щеше да е в безопасност в пещерата. На топло. Там щеше да намери успокоение. Детето й щеше да се роди, както съдбата беше предопределила, и щеше да е в безопасност.
— Не — прошепна тя на Спектър. — Сигурно полудявам. Ще трябва да родя бебето тук на земята.
Тя огледа тъмната, неприветлива площадка за паркиране. Няма монитор за проследяване на плода, няма анестезиолог, помисли си тя панически.
Сакото й щеше да й послужи за постелка. Тя потършува из „жабката“ на корвета и откри фенер. Докато се приготвяше, не спираше да говори на Спектър.
— В Африка има едно племе — припряно му обясняваше тя, — които считат раждането за истинско геройство от страна на жената. Жената сама трябва да се справи и да роди сама в храстите. Дори приятелки не могат да й помагат, да не говорим за лекар или акушерка. Племето все още съществува, така че сигурно има защо. Спектър, страх ме е.
Но Спектър не й обръщаше внимание. Той се взираше в тъмнината, наблюдаваше езерото в подножието на водопада. Тялото му отново беше приело поза за готовност за битка. Беше подозрително мълчалив.
Даяна вдигна фенера и насочи светлината към водата. Отначало не успя да види нищо в бялата пяна, но в следващия момент забеляза онова, което и Спектър беше видял.
Еди Спунър бавно плуваше към брега на езерото. Движенията му бяха затруднени от падащата около него вода. В ръката си държеше нещо. Пистолета.
Можеха ли да стрелят оръжията, след като се намокрят? Даяна нямаше никаква представа, но си
