Даяна се опита да се пошегува:
— Ама той е жив?
— Да, жив е. Но е лошо ранен.
Даяна отвори мрежестата врата и пристъпи на входната площадка. Студът я прониза до кости. Еди се намръщи и каза:
— Ще ти трябва палто.
— Да, разбира се. — Замаяна, Даяна механично се обърна да влезе обратно в къщата. Еди я последва.
— Къде е Брандън? И той ще иска да дойде, нали?
— Брандън? О, Боже, Брандън. Той е с Колби. Сигурно е бил в колата. Еди, чу ли нещо за него? Добре ли е или е ранен?
— Брандън? — Еди изглеждаше объркан. — Не, никой не спомена за него. Не знам, ако той… Няма значение. Трябва да тръгваме.
— Готова съм. Побързай, Еди. Моля те побързай. Трябва да стигна до Колби. — Спектър се промуши през вратата край нея.
— Не искаш ли да оставим кучето? В болницата няма да му позволят да влезе.
Даяна погледна тъмнината и забеляза тъмната фигура, която чакаше зад сиянието на фаровете. Беше някак позната, но тя не беше сигурна.
Усети още една контракция и не можеше да мисли ясно. Тя отговори на въпроса на Еди инстинктивно.
— Кучето идва с мен.
— Но, Даяна…
Тя не си направи труда да му отговори. Трябваше да отиде в болницата. По някакъв начин трябваше да отиде там, а Еди Спунър беше единственият транспорт.
Тя се доближи до голямата тъмна кола и отвори вратата. Спектър се втурна и седна зад предната седалка. Държеше главата си до рамото й.
Еди Спунър бавно влезе в колата и завъртя ключа. Големият двигател забоботи. Такива рядко можеха да се чуят в съвременните автомобили.
— Каква е тази кола, Еди? — попита тихо Даяна.
— Корвет. Най-добрата кола в страната.
Единадесета глава
— Откъде взе колата, Еди? Мислех, че имаш камаро. — Даяна се взря в тъмнината, която нахлу през прозореца. Еди шофираше твърде бързо и тя веднага усети, че той не владее колата си, както Колби. Начинът му на шофиране само подсилваше паниката, с която тя се опитваше да се бори. Даяна вдигна ръка и докосна Спектър. Кучето докосна ухото й с нос.
— Корветът е мой. — Гласът на Еди беше преизпълнен с гордост. — Преди известно време я открих на гробище за автомобили. През последните няколко години я ремонтирах. Държа я под един навес зад къщата. Никой не я е виждал през деня.
— Така ли? — Може би ако поддържаше разговора, тя щеше да разбере какво става.
— Започнах да излизам с нея в съседния окръг през уикендите. Исках да я изпробвам. Побеждава всичко, каквото й излезе насреща. Също като черния корвет на Колби. Нищо не може да я събори. Тази кола ще стане много по-голяма легенда, отколкото корветът някога е бил.
Даяна преглътна и сви пръсти около нашийника на Спектър.
— Ти каза на Колби, че черният корвет ще се появи на Ривър Роуд тази нощ.
Настъпи тишина.
— Да — най-после отвърна Еди, — аз му казах. Знаеш ли? Искаше ми се да имам още една възможност да изляза срещу Колби на Ривър Роуд. Този път сигурно щях да го победя. Знам, че мога да го направя. Нямаше да се измъкне на завоя до моста, както миналото лято.
Даяна потрепери.
— Еди, това не е пътят към болницата.
— Знам.
Тя се опита да запази спокойствие.
— Къде са Колби и Брандън?
— Не знам. — Еди беше уклончив. — Някъде горе в планината, предполагам. Хари се канеше да ги заведе там. Но той очакваше само Колби. Щяхме да се заемем с Брандън, след като хванем теб.
— Хари? Какво общо има Хари с това?
— Хари и аз, и двамата сме замесени — възкликна Еди. — Той ми е партньор. Това е, както виждаш нашият голям удар. Ще кашираме заедно, а после ще взривим града завинаги.
— Ще каширате какво, Еди?
— Парите на Фулбрук. — Той я погледна така, сякаш се учудваше, че тя не разбира за какво става въпрос. — Старата госпожа Фулбрук възнамеряваше да остави на Хари много пари. Но когато се срещна с момчета на Колби, тя го отряза. Отишла при адвокат и променила завещанието си. Хари казва, че е сто процента сигурен, че е писала Брандън в завещанието си, а може би и Колби. Хари казва, ако се отървем от Колби и Брандън, той ще вземе техните дялове, както първоначално беше планирано. Каза ми, че ако му помогна, ще делим парите.
— Еди, знаеш ли, не е толкова просто? Тези неща никога не са прости.
— Хари казва, че ще стане. Планира го месеци наред. Имахме късмет, че старата госпожа получи сърдечен удар. Беше истински късмет.
— Защо? — тя усети още една контракция. Очите й се насълзиха от болка.
— Не разбираш ли? Трябва да доведем Колби и Брандън в планината. Мислехме, че вие тримата ще дойдете за Коледа, но Брандън се обади на старата госпожа и я покани при вас. Това обърка всичко. Но решихме, че ще дойдете следващото лято. После старата госпожа се разболя преди няколко дни и Хари каза, че това е нашият шанс.
— Той е знаел, че ще дойдем да я видим ли?
— Точно така. Вие това и направихте. Хари е много умен. С Колби го смятахме за глупак, защото се подчиняваше на Фулбрук. Но се оказа, че през всичките тези години е играл своята игра. Сега ще получи възмездие.
Нужно й беше да се концентрира, за да се справи с контракциите. Даяна имаше чувство, че от напрежение мозъкът й ще експлодира. Изпитваше паника заради Колби и наближаващото раждане. Много й се събра.
— Колби — прошепна тя. — Не си ли го виждал, откакто беше в къщата, за да ни кажеш за корвета?
— Не.
— Значи не знаеш какво се е случило с него.
— Сигурно Хари вече го е хванал. Затова дойдох да те взема. Трябваше да почакам няколко часа и да дойда да ти кажа, че е станала катастрофа.
— Но катастрофа не е имало. — Хвана се тя като удавник за сламка. — Разбира се, че не е имало катастрофа. Колби е много добър шофьор.
— Не е най-добрият — изсумтя Еди. — Той просто си мисли, че е най-добрият.
Даяна отвърна:
— О, той е добър, Еди. Онази вечер на Ривър Роуд Колби остави този корвет да му диша праха. Твоята кола е по-мощна, но нямаш неговите шофьорски рефлекси, нали?
— Още веднъж демонстрира директния си удар, на онзи завой. — Еди явно се вбеси. — Накара ме да повярвам, че мога да вляза в завоя с по-голяма скорост. Той ме измами. Хари, казва, че Колби винаги знае как да отвърне на удара. Затова трябваше първо него да хванем.
— Но ти не знаеш със сигурност, че Хари го е хванал, нали?
— Досега вече го е хванал.
