„Окованата жена“ е финалът.
— Кой шофира корвета, Еди? — Гласът на Колби беше равен. Той извади портфейла от дънките си. Не искаше Еди да забележи колко много го интересува отговорът.
— Никой не знае кой е шофьорът.
— Никой не го е виждал? — Колби беше изумен.
— Не. — Еди поклати глава и върна рестото. — Предполагам, че този тип не се състезава за пари. Мотае се край завоя до скалите, докато някой местен селяндур не се появи. Корветът и другият застават на старта и тръгват. Корветът печели и просто изчезва в нощта. Не се връща да прибира парите си или нещо подобно. Просто изчезва. Като призрак.
— Мислиш ли, че е тукашен?
Еди вдигна рамене.
— Хлапетата, които са го виждали и с които говорих, не знаят. Казват, че дори няма номер.
— А новият шериф, Барнс, опитвал ли се е да спре състезанията?
— Ха. Шериф Барнс не прилича на стария Джил Торп. Барнс си има по-важни задачи, отколкото да пътува от Викстън посред нощ, за да прекъсва обичайните надбягания по „Ривър Роуд“. Ще ти кажа нещо, Колби. Този черен корвет се превръща в легенда, както ти преди двадесет години.
— Ако успея да я докопам тази нова легенда на „Ривър Роуд“, бързичко ще й скъся кариерата. Длъжник ми е за това, което направи миналото лято. Можеше да убие Даяна. — Колби отвори вратата на колата и седна на предната седалка. — Ако някога го срещнеш, кажи му, че го търся, Еди.
— Това, което ви се случи с Даяна, беше миналото лято, Колби.
— Няма значение, аз не забравям.
Еди придърпа козирката на кепето към очите си.
— Ще го разглася, Колби.
— Наистина ли мислиш, че тя ще умре, татко? — Брандън седеше на края на неудобния фотьойл в къщата на леля Джес и гледаше баща си, разположил се на дивана до Даяна.
— Не знам. Доколкото разбирам, никой не е наясно на този етап.
— Мисля, че тази вечер не беше толкова бледа. — Даяна се размърда лекичко, опитвайки се да намери по-удобна поза. А те не бяха много, както беше забелязала в последно време. Днес не можеше да си намери място. Колби я масажираше ниско в гърба някак автоматично. Той винаги разбираше, когато тя имаше болки. Даяна се облегна на дланите му и се наслади на комфорта от масажа.
— Добре ли си, скъпа? — попита той загрижено.
— Добре. Просто обичайните болки. Толкова ще се радвам, когато се появи детето.
Колби се усмихна.
— Това го казва жената, която почти девет месеца се притеснява, че няма да оцелее при раждането?
— Стигнах до там, че искам всичко да свърши. Дори и да ме боли — сухо обясни Даяна.
— Решихте ли какво ще е името? — попита Брандън. — Още ли държите да го наричате Джош, ако е момче, и Табита, ако е момиче?
— Табита Джейн — отвърна Даяна, произнасяйки всяка дума внимателно и с любов. — Харесва ли ти, Брандън?
— Джош звучи старомодно, но не е зле. Нали разбирате, че ако е момиче, всички ще я наричат Таби? — отбеляза Брандън. — Като котка.
Колби тъкмо щеше да отговори, когато чуха шума от кола по автомобилната алея. Спектър рязко вдигна уши, стана и се запъти към входната врата.
— Кой е? — попита Даяна.
— Може би Джил Торп. Сигурно е чул, че сме в града и е решил да се отбие да ни поздрави. — Колби се изправи и тръгна към входната врата.
След миг на входната площадка се чуха тежки стъпки и Колби отвори вратата.
— Еди, какво е станало?
Еди Спунър се появи на прага. В ръцете си въртеше камуфлажното си кепе, а на лицето му имаше загрижено изражение.
— Добър вечер, Даяна, Брандън.
— Здравей, Еди. — Брандън се изправи.
— Здравей, Еди. Няма ли да влезеш? — Даяна му се усмихна.
— Не мога. Благодаря, все пак. Минах да поговоря с Колби за едно нещо.
— За какво става дума? — Колби отвори вратата до края. — По-добре да влезеш. Навън е студено.
— Благодаря. Да, студеничко е. След няколко дни може и сняг да завали. — Еди погледна Колби. — Нали искаше да знаеш, дали съм чул нещо за черния корвет на Ривър Роуд?
Даяна се намръщи, когато забеляза колко съсредоточен стана Колби.
— Еди? Какво става тук?
— Няма нищо, Даяна. Ще ти обясня по-късно. — Колби наблюдаваше Еди изкосо. — Имаш ли нещо?
Еди кимна бързо.
— Тъкмо, когато затварях, дойде едно от хлапетата. Каза, че довечера корветът щял да бъде там. Хлапето ремонтираше колата си шест месеца и го човърка да се пробва срещу корвета.
— Ще трябва да почака. Аз първи ще нанеса удар върху този ненормалник в корвета.
— Реших, че точно това искаш. Е, късмет, Колби. Ти винаги си знаел кога да натискаш спирачките. — Еди се обърна и излезе през вратата, където многоцветното му камаро го чакаше на автомобилната алея.
Колби отвори вратата на дрешника.
— Колби? Какво правиш? — искрено разтревожена Даяна се опита да се надигне от дивана.
— Не се притеснявай, Даяна. Връщам се веднага щом уредя въпроса. — Докато обясняваше, Колби измъкна сакото си от дрешника.
— Къде отиваш? — попита тя и сграбчи облегалката на креслото за опора.
— На Ривър Роуд.
— Не можеш да го направиш. Не ставай смешен. Не можеш да тръгнеш сам след този корвет. Какво си мислиш, че ще направиш? Ще се докажеш като мъж ли? Колби, сам каза, че който и да е бил в колата миналото лято, сигурно е малко луд.
— Не се тревожи, Даяна — рече Брандън успокоително и сам посегна към сакото си. — Отивам с татко.
Колби се обърна с лице към сина си. Понечи да спори, но това, което видя в суровото изражение на Брандън, го накара да промени решението си. Бързо кимна с глава.
— Да вървим.
— Колби, моля те, чуй ме. Поне се обади на Джил Торп или в шерифството. Това е работа на полицията.
— Не, не е — рече Колби и провери за ключовете си. — Това е личен въпрос. Скъпа, ще си добре със Спектър тук. Просто не мърдай много-много.
Двамата с Брандън излязоха преди Даяна да измисли каквато и да е причина да ги спре. Тя стоеше до вратата със Спектър и чуваше как буикът й ръмжи по автомобилната алея.
— Когато аз шофирам тази кола, гумите никога не свистят така. Идиоти, мъжаги. Какво да правя с тях, Спектър?
Кучето се облегна на нея, предлагайки й мълчаливо успокоение, но муцуната му беше обърната в посоката, в която бяха изчезнали Колби и Брандън. Чувстваше се някак тъжен, че го оставиха.
Десета глава
Ривър Роуд представляваше криволичеща черна лента, успоредна на извиващата се като змия тъмна река. Нощта беше студена, абаносово черна и зловещо застинала. Водопадът „Окованата жена“ се
