видим. Възрастната жена помолила да види и двама ни. Можеш ли да повярваш?
— Може би иска да се сбогува.
— По-вероятно е да иска да ме прокълне в предсмъртната си агония — измърмори Колби. Той замислено погледна Даяна. — Няма защо да идваш, освен ако не желаеш. Ако с Брандън отидем сами, ще се върнем довечера.
— Искам да дойда с вас. — Спектър се приближи и вдигна към Даяна умоляващ поглед. — Също и моето куче. — Тя се усмихна и погали огромната рошава глава на Спектър.
— Колата ще се напълни — рече Колби. — По-добре да вземем твоя буик, по-широк е. Брандън и този парцал могат да седнат отзад.
Даяна потупа корема си.
— Да, с бебето имаме нужда от място.
— И приготви някои дрехи. След като ще идваш, не искам да пътуваме дотам и обратно в един и същи ден. Ще е твърде изморително за теб. Ще пренощуваме в къщата и ще се върнем утре.
— Да, скъпи.
Колби се усмихна.
— Винаги, когато ми казваш „да, скъпи“ с този тон, знам какво си мислиш.
— Какво? — тя се приближи и вдигна лице за целувка.
— Че влизам в тежките си задължения на съпруг отново. Тя леко го докосна с устни, след което задълбочи целувката.
— Доста добре се справяш — най-после рече Даяна, когато той освободи устните й.
— С какво? С целуването ли?
— Не, с тежките задължения на съпруг. — Тя го гледаше с широко отворени очи, изпълнени с възхищение. — Всъщност, бива те и в целуването. — Щеше да каже и още нещо, но замълча и си пое дъх. После докосна стомаха си.
Колби сложи ръка върху кръглия й корем.
— Бебето отново ли те рита?
— Аха. Този път е малко по-различно.
— Това малко същество май ще има много претенции — обясни Колби, доволен от перспективата.
— Добре, че за него ще се грижим и двамата — тихо рече Даяна.
Колби се изсмя и отново я целуна.
— Ти го казваш.
— Обичам те, Колби.
— Обичам те, скъпа.
Мина му през ума, че този път дори не се замисли, когато повтори думите й. Те просто дойдоха съвсем естествено. Нямаше никакво желание да променя този навик.
Маргарет Фулбрук се държеше като кралица в болничната стая. Тръбичките, машините и мониторите, които я заобикаляха, не отнемаха кралското й излъчване. Беше облечена в старомоден сатенен халат. Косата й, както винаги, беше свита на кок и гримът й внимателно прикриваше бледността на кожата. Медицински сестри, лекари и санитари влизаха и излизаха от стаята, демонстрирайки подчертано уважение.
Даяна се спря, когато Колби и Брандън влязоха през вратата. Помисли си, че трябва да останат само тримата. Тя нямаше място там. Остана близо до стаята и взе да масажира долната част на гърба си.
Седмици наред страдаше от регулярни болки в гърба, но днес дискомфортът й се проявяваше някак различно. Дългото пътуване с колата сигурно допринесе за зова. Тя мълчаливо реши, да не го споменава на Колби. Щеше да се тревожи, че пътуването й е създало неудобство. Може би щеше да се обвини, че й е позволил да пътува с тях.
Колби сериозно приемаше ролята си на съпруг и баща. Даяна се беше научила да му се доверява в тази роля, а също и да се наслаждава, когато я глези или се тревожи за нея. Усещането, че за нея се грижи мъж, беше съвсем ново и тя откриваше, че й харесва.
Не само болките в гърба я притесняваха днес. Нещо, което беше хапнала по-рано, явно не й понасяше. Тя усещаше странно напрежение.
— Ето ви и вас — съобщи Маргарет Фулбрук с тон, който се чу и в коридора. — Време беше да дойдете. Можеше и да съм умряла досега. Какво направихте? Да не спирахте да обядвате по пътя?
Колби вдигна поглед към тавана, но успя да задържи езика зад зъбите си.
— Здравей, бабо — каза Брандън и се отправи към леглото. Той се наведе и целуна бледите й страни — Как се чувстваш?
— Ужасно. А ти какво очакваше? — Острият й поглед се насочи към Колби. — Как е Даяна?
— Добре съм, госпожо Фулбрук. — Даяна се приближи с няколко крачки. — Имате ли нужда от нещо от дома си? Можем да се отбием и да ви донесем някои дрехи или книги.
Погледът на Маргарет за миг се смекчи.
— Не, благодаря. Хари ще свърши тази работа. Как вървят нещата около бебето?
— Прекрасно.
Маргарет се намръщи.
— Даже повече от прекрасно. Имаш вид на жена, която иде роди всеки момент.
Даяна се засмя.
— Лекарката каза, след три седмици.
— Хм. Лекарите. Какво знаят те? Банда глупаци. Хиляди години жените са раждали и без техните услуги.
— Вярно е — спокойно се съгласи Даяна. — Но много жени са страдали и често са умирали при раждане, същото се е случвало и с много бебета. Аз ще се придържам към съвременния метод. Искам край мен да има много професионалисти, които знаят какво правят, когато настъпи моментът.
— Ха. Погледни ме. Край мен се мотаят цяла дузина медицински експерти и едва ли някой от тях знае какво прави.
Колби отиде до прозореца.
— Ако тук има некомпетентни хора, вината е само твоя Маргарет. Нали с парите на фамилията Фулбрук бе изградена тази болница, и ти си начело на борда на директорите. Ако няма добри лекари, това означава, че просто не им плащаш добре.
— Чуйте специалиста — подигра се Маргарет. — Ти какво разбираш от управление на болница? — Но в гласа й нямаше ярост. Тя проследи Колби с очи. Той се спря и се загледа в планините, реката и града. В далечината се виждаше неясното очертание на водопада „Окованата жена“.
— Защо искаше да ни видиш, Маргарет? — попита Колби след дълго мълчание.
— Аз умирам. — Гласът на Маргарет Фулбрук беше суров. — Преди да си отида искам да изясня някои неща.
— Не говори така, бабо. Ти няма да умреш. — Брандън отвърна трескаво.
Тя небрежно помаха с ръка, а погледът й остана върху гърба на Колби.
— Няма нищо, Брандън. Един ден ще разбереш, че всички стигаме до смъртта рано или късно. Няма смисъл да я отричаме. Не можем да направим и кой знае какво, освен да я посрещнем с достойнство. Колби?
— Да, Маргарет?
— Искам да запомниш това за достойнството, разбра ли? Не ми казвай какво могат да се опитат да направят тези глупаци тук, ако остане на тях да решават. Лекарите невинаги разбират от достойнство. И толкова обичат да си играят с глупавите си машинарийки. Искам отговорен човек да взима решенията, които трябва да се направят. Не познавам човек, по-отговорен от теб. Освен това, не познавам такъв, който да разбира от честолюбие, повече от теб.
Колби я погледна през рамо. Погледите им се срещнаха с някакво разбиране. Той се поколеба, но после кимна.
— Ще се погрижа, Маргарет.
Маргарет Фулбрук за миг се успокои. Тя изкриви устни като погледна Даяна.
