обзета от страст, и скрита между бедрата й. Когато тялото й се стегна в прегръдката му, тя извика, а той пое тихия сладострастен вик от устните й, за да не ги чуе Брандън. Той я прегърна, докато премине конвулсията и, и след един последен тласък твърдото му тяло се наслаждаваше на кулминацията.
Даяна се сгуши в него. Осъзнаваше, че той изрече любовните думи само защото тя го помоли, а не защото разбираше напълно както тях, така и чувствата си. На Колби винаги трябваше да му се напомня, преди да й каже, че я обича. Едва ли беше фикс идея, но тя беше решила да вземе максималното. Подкрепяше теорията, че ако Колби ги изричаше достатъчно често, те могат да се превърнат в навик, а той да открие, че се е пристрастил към навика.
След известно време, докато те все така лежаха един до друг, вплели ръцете си, Колби каза:
— Искам да говорим за едно нещо.
— Да?
— За плановете ти да въртиш свой собствен консултантски бизнес, след като се роди детето.
— О. — Тя затвори очи. — Сега ли трябва да говорим за това? Не желая да спорим повече, Колби. Уморена съм.
— Затова ли никога не си ми споменавала? Предполагала си, че ще ти дръпна една критика.
— Минавало ми е през ума — призна тя.
— Може би преди няколко седмици щях да те критикувам — бавно отвърна той. — Но когато те чух как разказваш на Брандън за плановете си снощи, осъзнах, че не те ме разстройват, а фактът, че не си се почувствала достатъчно удобно да ги обсъдиш с мен.
— Щях да го направя. Рано или късно.
— Не искам да мислиш, че не можеш да разговаряш с мен за подобни неща, Даяна. Знам, че според теб, работата ти не ми допада, но не е така. Просто искам да балансираш работата си с всички останали неща, които ще се случат в живота ни.
— Сега се уча.
— Знам. Ти се променяш, нали? Снощи осъзнах, че не се нервирам, когато те слушам да говориш, че искаш да работиш за себе си. Искам да знаеш, че според мен идеите ти са страхотни и имаш пълната ми подкрепа, когато настъпи моментът.
Даяна се загледа в него мълчаливо. После се наведе и нежно го целуна.
— Това е една от причините, поради които те обичам. Когато нещата са критични, мога да разчитам на теб.
Настъпи дълга тишина. После Колби рече:
— Като говорим за усещането да се чувстваш свободна да споделяш…
— Да?
— Става дума за колата.
Даяна се отърси от дрямката.
— Каква кола?
— Маздата на Брандън. Нали бяхме в неговата кола, когато онзи глупак с корвета се опита да се надпреварва с нас по Ривър Роуд.
— О, Боже. — Изведнъж логиката на Колби й стана ясна — Мислиш, че е било нарочно? Че някой е помислил, че Брандън е в колата онази вечер?
— Не мога да пренебрегна такава възможност. Онзи ненормалник, който се опита да ни прегази, не търсеше надбягване. Той се опита да ни натика в реката, Даяна Може да е преследвал нас, а може да е преследвал и Брандън. Като се сещам за номерата, които ти погаждаха не мога да поема риск. Не желая нито ти, нито Брандън да припарвате до Фулбрук Корнърс, освен ако аз не съм наблизо.
Даяна дълго мълча, размишлявайки върху фактите.
— Дълбоко в себе си знаех колко си бил притеснен, но не съм се замисляла какво ли се е случило във Фулбрук Корнърс, след като дойдохме в Портланд.
— Няма защо да мислиш за тези случки. Откакто напуснахме града, никой не е притеснявал нито теб, нито Брандън.
Даяна рязко седна в леглото.
— Имаш напълно основателна причина да не пускаш Брандън там сам.
— Благодаря. Това да не би да означава, че вече не гледаш на мен като на старомоден, патриархален мъжага? — Колби се усмихна в тъмнината.
— О, не, нямаш извинение за това обвинение. Но можеш да изкупиш вината си.
— Така ли? Как?
— Първо, обясни на Брандън тревогата си.
— А второ?
— Предложи му алтернатива.
— Каква алтернатива? Както казах, нямам намерение да шофирам до Фулбрук Корнърс за Коледа. Ще прекараме първата си Коледа заедно тук.
— Можеш да му предложиш да покани баба си в Портланд за празника.
Колби се изправи.
— Бременността е размътила разсъдъка ти, жено. Да не си полудяла? Да поканя тази вещица под моя покрив за Коледа?
— Може да отседне в хотел, като майка ми — рече Даяна и бързо добави, — ще отворим подаръците тук, а после можем да излезем навън за коледната вечеря.
— Даяна…
— Ще се получи съвсем добре, Колби, ще видиш.
— Сега ме чуй, Даяна.
— Брандън ще е доволен. Не се притеснявай, аз ще се погрижа с Маргарет Фулбрук да не стигате до стълкновения. Ти познаваш майка ми. Тя умее да поддържа разговора. Ако нещата се объркат, тя ще спаси положението.
— Даяна, ще ме изслушаш ли…
— Най-добре е да направя резервация за вечерята още утре. Малкото ресторанти, отворени за Коледа, бързо ще се напълнят.
— По дяволите, Даяна, ако не затвориш устата си, докато преброя до пет, аз ще я затворя. Едно, две, три…
Тя се усмихна ослепително и млъкна.
— Така е по-добре — рече Колби. — Най-после тишина. Знаеш ли, има какво да се каже за старомодния патриархален мъжага.
Даяна се наведе и го целуна.
— Аз ли да му кажа добрата новина утре сутрин или сам искаш да му съобщиш, че си променил решението си?
— Аз ще му кажа — измънка Колби. — Искам да съм сигурен, че Маргарет Фулбрук е съвсем наясно, че поканата не важи за Хари Овена.
— Съгласна съм с теб. — Даяна премигна. — Мисля, че взе много мъдро решение, Колби.
Той погали голата й ръка.
— А аз мисля, че усвояваш и най-големите тънкости да бъдеш съпруга по-бързо, отколкото си представях. Как по дяволите, се съгласих да прекарам Коледа с Маргарет Фулбрук?
— Как, по дяволите, аз забременях, останах без работа и съм финансово зависима от мъж за първи път в живота си?
— Забрави, че си и боса — доволно добави той. — В момента си боса, бременна и безработна.
Тя започна да го гъделичка в ребрата. Няколко минути по-късно сексапилният смях на Колби накара Спектър да се изправи. Той въздъхна тежко, надигна се и потърси във всекидневната спокойствие и тишина.
Девета глава
