— Как върви търсенето на апартамент? — попита Брандън оживено.
Колби си отразя парче лазаня.
— Взехме решение. Подписахме договор за изплащане миналата седмица. Ще се местим на първи януари. Не е апартамент, а къща. Три спални и всекидневна.
— Нежно жълто и бяло във Викториански стил, но напълно обновено — нетърпеливо обясни Даяна. — Колби ще има собствено местенце за писане, ще има и стая за бебето и една свободна за теб. Дори на Спектър ще му хареса. Ще си има истинска градина, където да може да рови.
— Даяна само я зърна и се влюби в градината — обясни Колби сухо. Но явно нейният ентусиазъм му доставяше удоволствие.
— Доста време ви отне. Търсихте месеци наред.
— Търсенето на къща не е лесна работа — обясни Колби. — Следващите месеци също ще са натоварени. Някои неща трябва да се довършат, преди да се роди бебето.
— Е, поне не си имала възможност да се отегчиш от домакинските задължения, Даяна? — Брандън я погледна с любопитство. — Обзалагам се, че едва ли ти липсва старата ти работа, след като си непрекъснато заета с търсене на къща, усвояване на готварски умения и подготовка за бебето.
— Прав си — отвърна Колби вместо нея. — Почти няма време да й липсва. Вземи си малко салата, Брандън.
— Аха? — Брандън премигна като видя огромната купа, която му подадоха. Той тутакси я пое. — О, разбира се. Благодаря. — Погледът му се върна обратно към Даяна. — Мислила ли си какво ще правиш, след като се роди детето?
— Всъщност, да — отвърна Даяна, осъзнавайки, че Колби я наблюдава внимателно. Тя не беше му говорила за плановете си за работа, тъй като той рядко показваше интерес да обсъжда професионалното й бъдеще. — Брандън, спомняш ли си разговора ни една вечер, когато бяхме във Фулбрук Корнърс? Тогава ти ме попита как изобщо мога да се отърва от проблема за половата дискриминация в света на бизнеса?
Брандън кимна.
— Спомням си. Ти отговори, че единственият начин е да започнеш свой собствен бизнес. — Той изведнъж вдигна глава. — Това ли възнамеряваш да направиш?
— Обмислям го. Имам всички нужни умения за финансов консултант в малкия бизнес. Мога да специализирам в подпомагане на частния бизнес на жени предприемачи. До новата ни къща има сграда с офиси, където мога да взема под наем помещение. Ще мога да се прибирам у дома рано, дори и в обедната почивка. Има една жена, с която работех в „Карутърс и Йейл“, Мили Суини, която може да се съгласи да ми стане партньор.
— Звучи страхотно — искрено ентусиазиран отвърна Брандън.
Колби погледна Даяна.
— Защо досега не си направи труда да споменеш за всичките си велики идеи?
— Защото ти никога не желаеш да говорим за моето бъдеще — отговори тя и вдигна рамене. — Винаги, когато заговоря за това, сменяш темата.
— Та ние говорим за твоето бъдеще, за нашето бъдеще през цялото време. Говорихме къде ще живеем, от какво ще имаме нужда за бебето, дали ще го кърмиш, за всякакви неща, по дяволите.
Брандън погледна безизразното лице на баща си и се усмихна на Даяна.
— Не му обръщай внимание. Татко не разбира кой знае колко от съпруги, още по-малко от съвременни съпруги. Но бързо схваща.
Колби се озъби на сина си:
— Откога си станал спец в тия неща?
Брандън вдигна и двете си ръце като знак, че се предава.
— Ей, не исках да те обидя. Просто не си толкова напредничав в мисленето си, колкото си мислиш, че си, татко. Не ми е приятно, че ти го казвам, но ти наистина си старомоден в доста отношения.
— Нима? — Колби заплашително вдигна вежди.
— Боя се, че е така. За всеки, който познава и двама ви, е ясно, че има период на адаптация след брака. Но с радост заявявам, че и двамата се справяте много добре.
— Чуй го само. — Колби си взе още едно голямо парче лазаня. — Моят син, двадесетгодишният брачен консултант.
Даяна съзаклятнически се усмихна на Брандън.
— Съгласна съм с теб, той се адаптира доста добре, като се вземе всичко пред вид.
— Благодаря, госпожо съпруга.
Няколко минути по-късно изражението на Брандън изгуби веселост.
— Исках да говоря с теб за Коледа, татко.
— Да?
— Ами, чудех се дали няма да имаш нещо против, ако не я прекарам с теб и Даяна.
— Да не би с приятелите си да сте намерили нещо по-интересно тази година, отколкото да прекарате Коледа със семействата си? — Колби не изглеждаше угрижен. — Къде отивате? В Мексико ли?
Брандън се изкашля:
— Не точно. Мислех си да отидем във Фулбрук Корнърс.
Колби тъкмо поднасяше към устата си вилицата си с лазаня, но се спря. Погледът му стана хладен.
— Защо, по дяволите?
Брандън неспокойно се размърда на стола си. Потърси от Даяна подкрепа.
— Ами, вчера ми се обади баба. Тя ме покани да прекарам Коледа с нея.
— По дяволите, поканила те.
— Татко, не съм чак толкова запален да шофирам до Фулбрук Корнърс, за да бъда с нея, но имам някакво усещане, че ще се чувства наистина самотна. Тя си няма никого другиго. От години прекарва Коледа сама. А с теб ще са Даяна и майка й. Мога да отида с колата до там на Коледа и да се върна същия ден. Всъщност, мога да се върна привечер.
— Забрави. Няма да ходиш. — Гласът на Колби беше непоколебим. Той взе хляба и си отчупи едно парче.
Брандън наведе глава над чинията си.
— Толкова ли е важно да не ходя?
— Тази стара вещица ти залага капан, Брандън. Ти нищо не й дължиш. В продължение на двадесет години тя не се поинтересува, че съществуваш.
— Мисля, че се е променила.
— Не ме е грижа, дори да й израснат криле, да й се появи ореол и да се научи да лети.
— Но, татко.
— Казах, не. И край. Можеш да отидеш в Мексико с приятели, или на Хаваите или Таос, ако не желаеш да прекараш празника тук, но във Фулбрук Корнърс няма да ходиш.
Даяна долови непоколебимия тон в гласа му и тутакси го разпозна. За петте месеца, през които живееше с него тя се беше научила да разбира какво означава. Когато Колби беше в такова настроение, нямаше смисъл да се настоява или да се опитва да го убеждава човек.
Тя срещна погледа на Брандън през масата. Той сви устни, но нищо не каза. Брандън познаваше баща си много по-добре от нея.
Умело, по съпружески, Даяна дори не осъзнаваше, че беше се научила на тези умения, тя леко смени темата. Мъжете се включиха в разговора, но настроението им се беше променило. Брандън си тръгна малко след девет часа, защото отивал на кино с приятели. Той си взе ключ. Даяна не подхвана отново темата за Фулбрук Корнърс.
В един и половина през нощта подсъзнанието й се върна към темата. Тя се озова в съня си.
Беше тъмно като в рог и болката идваше на безкрайни тласъци. Тя щеше да е в безопасност в пещерата, само ако не издаваше звук. С усилие се удържаше да не изкрещи от агония. Ако извикаше, ужасът, който я дебнеше, щеше да я намери. И двете с бебето щяха да умрат.
Трябваше да издържи, докато дойде войнът.
— Колби? Колби? — Даяна се събуди, обляна в пот.
— Тук съм, скъпа. — Той я прегърна и я притисна към себе си. Прокара пръсти през косите й като нежно
