— Накрая ме посъветва да оставя книгите за бременни, които носиш от библиотеката.
— Какво не е наред с тях? — искаше да знае Колби. — Твоята лекарка ги препоръча.
— Дженифър също ги е чела. Нали си чел онази част, където се обяснява какво е „дискомфорт“ и „интензивност“, когато се описват родилните болки?
— Е, какво за тях?
— Очевидно думи като дискомфорт и интензивност са евфемизми за невероятна, безмилостна и крайна агония. Трябва да ти кажа, Колби, че не ме бива да се справям с невероятната, безмилостна и крайна агония.
— Затова са измислили обезболяващите — наблегна Колби.
— Но лекарите не са много ларж на анестетиците, според Дженифър. Дават ги в малки количества и твърде късно, както казва тя. Страхуват се да няма последици за бебето. В повечето случаи трябва стоически да го понесеш.
— Хайде, скъпа — помоли се Колби. — Нали говори с лекарката си за страховете си. Тя ти каза какво можеш да очакваш.
— Според Дженифър лекарите лъжат, защото не желаят да плашат всичките си пациентки. Казва, че всичките й приятелки, които са раждали, нарочно я излъгали за това, което я очаква. Както обяснява тя, причината била, че има негласно споразумение между майките да не плашат жените, на които им предстои да раждат. Предполагам, нещо като ритуал. Веднъж щом го преживееш, не споделяш цялата истина. Просто им украсяваш историята, че болките на раждането бързо се забравят.
— А Дженифър измамницата е решила да обясни нещата едно към едно?
Даяна се намръщи.
— Заклела се е да разкаже истината на всички останали, които ще раждат, за да не сме наивни и да подхождаме с подозрение.
— Дженифър има вид на двадесет и четири годишна. Да не би да имаш намерение да се оставиш да те травматизира една жена, която е с десет години по-млада от теб?
— Това е друго нещо. Дженифър чула, че раждането е по-трудно при по-възрастните жени. — Даяна погледна яростно Колби, щом забеляза, че устните му се извиват в усмивка. — Какво е смешното тук?
— Ти си смешна. За бизнес дама, със сигурност имаш развинтено въображение. Не мога да повярвам, че си позволила на онова хлапе да те плаши до смърт.
— Благодаря за състраданието.
— Скъпа, знаеш, че съм състрадателен. Освен това, знаеш, че ще бъда до теб, когато настъпи моментът. Край теб ще бъде и твоята лекарка, много сестри и обучен медицински персонал. Ще те настаня в първокласна болница. Бебета се раждат всеки ден в тази болница. Ти ще се справиш чудесно.
Даяна докосна корема си.
— Нямам голям избор, нали? — Тя сграбчи ръката му и бързо целуна дланта му.
— Благодаря. Ти винаги знаеш как да ме успокоиш. И си съвсем прав. Изобщо не трябваше да слушам Дженифър. Не знам как бих се справила без теб, Колби.
— Ако зависеше от мен, не бих позволил да преживяваш такова нещо.
Настана напрегната тишина.
— Доколкото си спомням, усилието ни беше съвместно. — Не обичаше да споменават причината за техния брак. През по-голямата част от времето те я държаха настрана от полезрението си. И двамата внимаваха да не подхващат тази тема. Но от време на време тя излизаше на повърхността подобно на плоска шега.
— Даяна?
— Най-добре е да се заема с прането. Трябва да изпълнявам задълженията си.
Тя се опита да стане от дивана, отрупан с големи възглавници. Ставаше й все по-трудно да се движи. Нямаше и помен от познатото чувство за енергичност, гъвкавост и женска грация, които тя преди приемаше за дадено. С тъга се замисли дали някога отново ще ги усети.
Колби се приближи да й помогне.
— Знаеш, че правиш много повече от това да изпълняваш задълженията си. Толкова ли е лошо да си съпруга и бъдеща майка?
— Господи, не — отвърна тя оживено и вдигна коша с прането. — Ако знаех колко удобна е работата на домакинята, отдавна щях да се замисля да се кандидатирам. Тя се запъти по коридора.
— Няма да ти се стори удобна работа, след като се роди детето — предупреди я Колби.
— И аз така разбрах. Дженифър ме светна и по този въпрос. Очевидно ще се превърна в ходещо зомби. Нощното хранене, след родилната депресия, коликите.
Колби изруга.
— Следващия път като я видя, наистина ще й дам да се разбере на тази безмозъчна уличница. Между другото, обади се Брандън. С няколко приятели дойдоха от Юджин през уикенда. Той се самопокани на вечеря и да преспи на дивана. Ти какво ще кажеш?
— Разбира се. — Даяна изведнъж се усмихна. — Но ще трябва да напазарувам. Мисля, че нямаме достатъчно храна, за да нахраним половин дузина души. Ще ни трябват провизии за цял батальон, щом ще идва Брандън. Имаш ли някакви идеи за следващата си книга?
— Да. Докато си се оставяла да те тероризира Дженифър, аз нахвърлих някои идейки, които мога да използвам.
— Осъзнаваш ли, че Коледа е съвсем близо?
— Е!
— Мислех си колко бързо лети времето — рече Даяна.
— Докато се забавляваш, искаш да кажеш? — В гласа на Колби се долови нежно предизвикателство.
— Нещо подобно — неохотно се съгласи тя.
— Даяна?
— Да, Колби.
— Толкова зле ли беше през последните няколко месеца?
Тя се обърна в дъното на коридора и го видя да стои с ръце на хълбоците. Понякога той я предизвикваше, сякаш търсеше ожесточена битка. А него го биваше да печели битки.
Изразът на лицето й се смекчи.
— Не, Колби, не беше толкова зле. Благодарение на теб. Ти направи нещата да изглеждат толкова по- лесни отколкото ако трябваше сама да се справям с тях. Никога няма да забравя това. — Тя влезе бързо в спалнята, остави прането на леглото и започна да сортира чорапите.
Беше направила странно откритие за мъжките чорапи. Те почти никога не си пасваха един с един.
Няколко часа по-късно Брандън седна на един стол в трапезарията и се загледа с подчертан интерес в купчината спанак и лазаня със сирене, които стояха в центъра на масата.
— Кой ги приготви, Даяна? — попита той и се усмихна, докато си взимаше едно голямо парче. — Ти или татко?
— Аз. — Даяна погледна Колби. — Но Колби изми спанака.
— Спомням си времето, когато единственото ястие, което можеше да готвиш, бяха пържените зеленчуци — рече Брандън. — Доста си напреднала, ако не възразяваш да ти го кажа.
— Благодаря.
— Не че пържените зеленчуци и оризът не бяха страхотни — бързо добави Брандън. — Но мъжът има нужда от нещо по-съществено да се засити.
— Уча се — съгласи се Даяна. — Под вещото ръководство на баща ти, станах спец по четене на готварски книги и пазаруване на всякакви продукти, не само на зеленчуци.
— Имам намерение да я превърна в истинска съпруга — усмихна се Колби. — Тя започва все по-умело и по-умело да задоволява потребностите на мъжа.
Само съвместният живот с един мъж можеше да научи една жена как да удовлетворява нуждите на съпруга си помисли си Даяна. Когато улови ироничния поглед на Колби, тя разбра, че чете мислите й. С течение на времето той щеше да напредне доста в този вид безмълвно общуване. Тя също.
