бременността ти ще изпиташ много различни емоции. Това е нормално. Ти нямаш вина. Просто не искам да казваш неща, за които после ще съжаляваш.
— Млякото загаря.
— И двамата сме възрастни хора — продължи той сериозно. — Няма защо да си подхранваме емоциите с романтиката, която тийнейджърите търсят, за да оправдаят правенето на секс. Имаме си всичко, което ни е необходимо за един стабилен брак. Няма смисъл да си измисляме фантазии, за да идеализираме физическото си привличане.
— По-добре направи нещо с това мляко. Загаря.
— Какво? — Той я погледна втренчено с особено глупаво изражение.
— Казах, че млякото загаря. — Тя се изправи. — Няма значение. Не искам горещ шоколад. Ще си лягам. Успех с книгата.
Тя се прозя и излезе от кухнята. Спектър я последва.
Колби се обърна и едва тогава усети миризмата на загоряло мляко.
— По дяволите. — Той пусна съскащата тенджера в мивката и се загледа гневно в черната маса загоряло мляко. Усети непреодолимо желание да удари стената с юмрук.
Даяна не беше единственият човек, чиито емоции всеки момент щяха да изригнат.
Половин час по-късно той разбра, че тази вечер няма да напише нищо повече от „Кървавата мъгла“. Знаеше какво ще се случи в разказа, но нагласата му за писане бе блокирана. Мислеше си единствено за Даяна, която лежеше сама в леглото.
Той възкликна с неудоволствие, изключи компютъра и тръгна по коридора към спалнята. Спектър надигна голямата си глава от лапите си, когато Колби тихо влезе в стаята. После кучето отново се настани да спи. Колби събу дънките си и се приближи до леглото. Лятната лунна светлина, преплетена с далечното сияние на града през нощта, танцуваше по завитото тяло на Даяна. Той разпознаваше сладострастното очертание на бедрото й и нежната гънка на гърдите й.
Напоследък гърдите й бяха станали по-нежни, помисли си Колби. Той внимаваше, когато я прегръщаше или тачеше с устни зърната й.
Колби отметна завивката и се мушна до Даяна. Тя се обърна към него и потърси топлината му. Той я прегърна изпитвайки дълбоко удоволствие, че тя инстинктивно го търси в съня си.
Той беше достатъчно възрастен, за да знае, че любовта между мъжа и жената е един измислен свят за арогантни самодоволни тийнейджъри, които се подчиняват на хормоните си. На деветнадесет годишна възраст той научи всичко, което трябваше да знае, за любовта. На четиридесет той най-после разбра какво точно търси и иска от една жена. Даяна му даваше точно това и той щеше да се постарае да я направи щастлива. Ако и двамата полагаха усилие, бракът им щеше да успее. Нямаха нужда от словесни игри.
Но докато бавно прокарваше ръка по бедрото й, Колби се замисли дали тя не беше права донякъде. Какво лошо имаше в това да му каже, че го обича?
Може би се чувстваше по-сигурна, когато го изричаше. Жените, дори интелигентните и зрели жени понякога обичаха емоционалния капан на романтиката. Ако й се искаше да вярва, че е влюбена в него, ако това й помагаше да оправдае положението, в което се намираше и което очевидно я ужасяваше, кой беше той да отрича правото й на това обикновено облекчение?
— Мислех, че ще довършиш книгата — прошепна Даяна с дрезгав и сънлив глас.
— Утре ще я довърша. — Той бавно отметна завивката до кръста й и се наведе да целуне възвишението на едната й гърда. Беше необикновено внимателен с езика си и получи наградата си, когато Даяна въздъхна и се размърда в прегръдката му.
— Какво има? Да не би да компенсирам загорелия горещ шоколад? — попита тя сънливо.
— Нищо не компенсираш, скъпа. Ти си си ти. И когато искам теб, нищо не може да те замени. — Той прокара пръсти през копринения триъгълник под нежно закръгленото й коремче.
Тя се протегна бавно и унесено и мушна крак между нозете му. Пръстите й се прокраднаха по гърдите му и достигнаха твърдината на събудената му мъжественост. Колби спотаи дъх, докато тя нежно го галеше. Той вдигна глава и потърси устните й, които гостоприемно се разтвориха. Тя винаги го караше да се чувства желан, по-желан от когато и да било в живота му.
— Даяна?
— Хм?
— Кажи ми, че ме обичаш.
Тя замря в прегръдката му. Отвори очи и го погледна през мигли.
— Защо?
— Защото си права. Ние сме женени. Няма нищо лошо в думите и мисля, че ми харесва да ги чувам.
— Мислиш ли, че някога ще можеш да ги кажеш на мен? — попита тя.
Той се поколеба и тутакси взе решение.
— Ще ти ги кажа, щом искаш. Ако това ще те направи щастлива.
— Да, бих искала — прошепна тя. — Много бих искала. Обичам те, Колби.
— Обичам те. — Думите прозвучаха дрезгаво.
— Мисля, че трябва да се упражняваш.
— Не съм изричал тези думи от двадесет години.
— Упражненията ще дадат резултат.
— Щом казваш.
Осма глава
Три месеца по-късно Даяна влезе в апартамента с кош чисто пране, което току-що беше изпрала в помещението с пералните. Тя едва отвори вратата, защото ръцете й трепереха.
Колби излезе от кухнята с чаша кафе в ръка и изведнъж се спря.
— Даяна. Какво става, скъпа? Бяла си като платно. Хайде, седни. Вие ли ти се свят? — Той остави чашата и се завтече да поеме коша с прането. — Казах ти да изчакаш, докато ти помогна.
— Нали трябва да изпълнявам ролята си на домакиня? Колби, добре съм. Наистина.
— Разбира се, че си добре. А аз съм начело на класацията за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. Седни. Замаяна ли се чувстваш? Искаш ли да се обадя на лекаря?
— Не, моля те. Добре съм. Само малко преуморена.
— Какво се случи? — Той присви очи. — Някой да не ти е досаждал в приземния етаж?
— Разбира се, че не. Никога не е имало проблеми с пералнята в тази сграда. Престани да се тревожиш. Добре съм. Честна дума.
— Тогава защо си толкова бледа? — попита той.
— Просто си бъбрехме с Дженифър Ландздаун от 301-ви апартамент.
Той се намръщи.
— Младата жена, която роди миналия месец ли?
— Да. Виждам я за първи път, откакто се прибра в къщи от болницата. Тя също използваше пералнята днес следобед. Нямаше търпение да сподели с мен преживяванията.
Колби простена.
— Мисля, че започвам да схващам. И какво ги обясни тази бъбрива измамница?
— Тази малка бъбрива измамница ми обясни с всички подробности как е родила от момента, в който получила родилни болки до кървавия край. Трябваше да си там, Колби. Сигурно можеше да използваш описанията й в следващата си книга.
— Чакай само да я докопам.
— Защо? Сигурна съм, че ми е казала истината. — Даяна си пое дълбоко въздух и седна на дивана. Погледна закръгленото си коремче и се замисли за образните обяснения на Дженифър.
— Разбрах всичко, Колби, за разкъсаните мембрани и неконтролируемото треперене, за разкъсаната тъкан, силното кървене и след родилните болки.
Колби сурово изкриви устни.
— Изглежда тази Дженифър се е опитвала да те тероризира.
