— Осъзнавам го, но въпреки това си мислех, че ще получа това, което исках от споразумението.
— Няма изгледи. Присвоил си е лаврите в отдела ни. И ти, и аз, знаем, че не е човек, който би отстъпил славата си. Защо ръководството да те повишава, когато те вярват, че заслугата е на Краун? Освен това, кой би повярвал, че благодарение на една жена са се случили всичките тези промени?
— Признавам, че ми беше любопитно как ще се справи Арон без мен, но честно казано, предположих, че ще намери някой, който да ме замести.
— Той не е търсил друг — отвърна Мили.
— Толкова сигурен ли е бил, че ще се върна?
— Да. Толкова. И е бил прав, нали?
Даяна бавно се усмихна.
— В известна степен.
— Какво означава тази усмивка?
— В живота ми настъпиха някои промени, откакто напуснах „Карутърс и Йейл“, Мили.
— Знам. Омъжила си се. Нека ти кажа, че това му дойде като шок. Той беше стъписан, когато научи.
— Това не е единствената промяна. Бременна съм.
Мили остана с отворени уста.
— Какво?
— Добре ме чу. Върнах се в „Карутърс и Йейл“, защото исках да работя, докато се роди детето. После ще напусна окончателно.
Очите на Мили светнаха и се засмяха.
— Краун знае ли?
— Не. Но съм сигурна, че ще разбере, когато започна да нося дрехи за бременни в офиса.
— И няма да се върнеш да работиш за „Карутърс и Йейл“, след като родиш?
Даяна поклати глава.
— Няма начин. След отпуската си нямах намерение да се връщам. Търсех си работа. Защо ще поискам да работя тук постоянно? За жените няма бъдеще в „Карутърс и Иейл“.
Мили се усмихна.
— Разбира се, осъзнаваш, че това е идеалното женско отмъщение. Краун ще се побърка, щом разбере, че си тук, докато се роди бебето. Веднага ще се заеме да те убеждава да промениш решението си.
— За бебето ли? Малко късно е за такова нещо.
— Не, Даяна — търпеливо отвърна Мили, — не за бебето. За завръщането ти на работа веднага, след като свърши отпускът ти по майчинство.
— Няма начин — спокойно рече Даяна.
Мили се вгледа в нея за миг и хвана вилицата си.
— Как върви брачният живот?
— Ти трябва да знаеш по-добре. Омъжвала си се два пъти.
— Така е, но все още ми е любопитно. По някакъв на чин винаги съм мислила, че ти ще избегнеш тази съдба. Никога не си се интересувала от брака.
— Нещата се променят — измънка Даяна.
— И си забременяла толкова бързо. Това също ме изненадва. Мислех, че не си от типа жени, които си падат по майчинството.
— И аз не предполагах — сухо призна Даяна. — Уверявам те, бях шокирана, колкото всички останали.
Нещо в тона й сигурно беше провокирало Мили. Тя погледна Даяна и лека усмивчица се заформи на лицето й.
— Не — каза Мили. — Не ми казвай, че е било случайно? На твоята възраст? И реши да се омъжиш, само заради това? Никой не прави така в наше време.
— Имам новини за теб, Мили. Все още се намират мъже, които държат да действат коректно.
— И този, от когото си забременяла, е от този вид ли?
— Аха.
— Чудя се има ли още такива като него — замечтано отвърна Мили.
В четири и петнадесет същия следобед Арон Краун застана на вратата на офиса на Даяна. Флуоресцентната светлина се отразяваше върху русата му глава и белите му зъби, когато се усмихна.
— Още един дълъг ден, Даяна. Надявам се, нямаш нищо против да поостанеш още няколко часа. Този доклад закъснява вече с няколко седмици. Бих искал да е на бюрото на Ренсли в сряда сутринта.
Даяна си пое въздух. Знаеше, че ще се случи. Но освен това, знаеше, че не може да вдигне слушалката и да каже на Колби, че ще закъснее отново довечера.
— Съжалявам, Арон, тази вечер няма да мога да работя до късно. — Тя се опита да се усмихне приятелски. — Изискванията на брачния живот, нали знаеш.
Арон изглеждаше притеснен.
— Този доклад е много важен, Даяна. Знаеш, че е така.
— Утре сутрин ще се заема първо с него — увери го тя. — До петък ще го приключа.
— Ренсли ще се впечатли от отдела ни, ако го подготвим до сряда.
Даяна го погледна и за първи път усети необичайно чувство за свобода. Тази работа не беше най- важното нещо в света. Веднъж вече я беше напускала и възнамеряваше да я напусне отново след няколко месеца. Не се налагаше да се съобразява с тихата настоятелност на Арон Краун.
— Кажи ми нещо, Арон. От кого ще се впечатли той, ако получи доклада до сряда? От теб или от мен?
В изражението на Краун проблесна гняв.
— Какво искаш да кажеш? Знаеш, че винаги съм споделял лаврите с персонала си.
— Очевидно това не беше достатъчно за повишението ми. Да наречем нещата със собствените им имена, Арон. В тази работа за мен няма нищо. Защо да си правя труда да работя извънредно, за да можеш да представиш доклада на Ренсли до сряда ли?
Арон беше напълно стъписан.
— Мислех, че си професионалист, Даяна.
— Да. И моето професионално мнение е, че това е бита карта. Затова ще работя толкова часове, колкото ми плащат. Никакви извънредни часове повече. Имам други неща в живота си.
— Какво ти става? — рязко попита той. — Това не си ти. Никога преди не си имала такова отношение.
— Предполагам, че бракът ме е развалил — каза тя. Гневът му я забавляваше. Погледна часовника си. — Имам още десет минути. Как предпочиташ, да работя върху доклада или да си бъбрим с теб през оставащите десет минути?
— За кого се мислиш, по дяволите? — избухна Арон.
— Същият човек, който винаги съм била, но в живота ми станаха няколко промени. Налага се да пренаредя приоритетите си.
— Какво става? Нямаш търпение да се прибереш у дома и да си легнеш с новия си съпруг ли? Това ли е? — Арон пристъпи в офиса. На лицето му тлееше гняв. — Трябваше да ми кажеш преди месеци, че не получаваш в леглото това, което искаш. Аз щях да се погрижа. Винаги си изглеждала дяволски студена. Останах с впечатление, че сексът не те интересува.
— Престани, Арон — рязко отвърна тя и се изправи, за да вземе сакото и чантичката си. — Ти си се побъркал.
— По дяволите, искам доклада до сряда.
— Тогава се налага да оставаш и да работиш до късно. — Тя започна да облича сакото си.
— Не можеш да ми сториш това, малка уличнице.
Той посегна към нея. Даяна се стъписа щом усети ръката му върху рамото си и изпищя, повече от изненада, отколкото от болка. Когато се обърна, видя Колби на вратата зад Арон.
— Махни ръцете си от нея, копеле такова — изръмжа Колби. Той влезе през вратата и се нахвърли
