— Благодаря.
Внезапната тишина на горния етаж накара Колби да погледне през рамо. Даяна стоеше на площадката с шишенцето с хапчета в ръка. Тя го гледаше с широко отворени очи, а той се зачуди какво точно беше дочула.
— Колби?
Той се усмихна насърчително и каза първото нещо, за което се сети, и което щеше да я разсея:
— Успокой се, скъпа. Нали искаше да се върнеш на работа в „Карутърс и Иейл“?
Зовът на пещерата беше по-силен от всякога. Трябваше да остане. Разкъсвана между отчаяната, безмълвна необходимост и потребността да избяга, тя се вкопчи в задаващата се гореща пролет. Нищо не можеше да направи, докато войнът не се върнеше за нея. Беше безпомощна.
Нозете й бяха влажни. Погледна надолу и видя, че някаква течност се стичаше по пода на пещерата към входа. Течността беше кърваво червена и се стичаше между бедрата й.
Скоро болката щеше да се появи. Толкова се боеше от болката.
Даяна отвори рязко очи. Полежа неподвижна за известно време, като се опитваше да се върне в реалността на спалнята си в Портланд. Изминаха две седмици, откакто Колби доведе нея и Спектър в града. От седмица ходеше на работа в „Карутърс и Иейл“.
Изчака още няколко секунди, но повече не удържа.
— Колби? Буден ли си?
Той измърмори:
— И ти ли?
— Става абсурдно. Никой не сънува такива сънища. Мистериозни.
Той се обърна към нея, прозя се и я притисна силно. Погали я с ръка с познатата, сънлива чувственост.
— Успокой се, скъпа. Малко необичайно е, но не е нещо, за което си струва да се тревожиш. Казах ти вече, сънувам този сън за онази проклета пещера от двадесет години.
— Но познавал ли си някого, който да има същите сънища?
— Не. — Той се наведе и с нос погали извивката на шията й. Кракът му лежеше върху бедрата й. — Но и с никого не съм оставал през нощта там, освен с теб. А, освен това, нямам навик да обсъждам сънищата си с други хора. Как бих могъл да знам дали някой друг сънува същите сънища, ако сам той не пожелае да ми каже?
— Не е нормално, Колби.
— Може би всички брачни двойки споделят сънищата си.
— Ако това беше така, все нещо щяхме да сме чули — отвърна Даяна.
— Може би сме уникални. — Ръката му се плъзна по вътрешната част на бедрото й, а устните му проследиха гънката на гърдите й, която се криеше в дълбокото деколте на нощницата й.
— Колби, опитвам се да говорим сериозно.
— Може ли сутринта? Сега съм малко зает.
Даяна се засмя тихо. Безсрамното му желание разпръсна смута от съня й.
— Почти два часа е. Трябва да заспиваме.
— Бързо ще го направя.
Ръката му се плъзна между краката й.
— Не, няма да го направиш бързо. — Даяна го блъсна леко по раменете. Той легна по гръб, а очите му светеха в тъмнината.
— Така ли? — попита той.
— Да. Ще го направиш хубаво и бавно. — Гърдите й докоснаха голото му тяло, а устните й намериха неговите.
Но не всичко беше така, както каза Даяна, помисли си тя на следващата сутрин, докато се обличаше за работа. В леглото Колби й създаваше уют, но можеше да бъде и непреклонен. Тя се научаваше по трудния начин, че бракът изисква голяма доза адаптиране. Според нея, само тя полагаше такова усилие.
Колби така и не й даде основателно обяснение защо напуснаха Фулбрук Корнърс преди края на лятото. Знаеше, че е неспокоен заради номерата, които й устройваха, и си мислеше, че е много по-загрижен за надпреварата онази нощ на „Ривър Рауд“, отколкото си признаваше, но отказа да обясни нещо повече.
— Просто хлапета, които играят опасна игра — накратко каза той, когато тя го застави. — Какъв е проблемът? Нали искаше да се върнеш на работа възможно най-бързо. Ето твоят шанс.
Тя се радваше, че заминават за Портланд, но не поради причините, които той беше обяснил. Вярно, че сега, когато беше взела решение, желаеше да започне работа колкото се може по-скоро, но докато излизаха от Фулбрук Корнърс, тя единствено чувстваше облекчение, че се отдалечават от Хари Овена.
Отказа се от опитите си да накара Колби да го дава под съд, но това не я правеше щастлива.
Даяна въздъхна и се огледа в огледалото. Все още повечето от скъпите й делови костюми й ставаха, но съвсем скоро щеше да се наложи да купува дрехи за бременни. Първите промени в тялото й вече бяха явни.
На Колби му доставяше огромно удоволствие да ги наблюдава, но тя ги намираше за смущаващи. Винаги се беше грижела фигурата й да е безупречна като прибягваше до диети и упражнения. Но сега тялото й изглежда следваше собствената си линия. Още един пример за това, как собственият й живот й се изплъзваше от контрол, откакто срещна Колби Савагар.
Нищо нямаше да е същото.
Няколко минути по-късно тя влезе в кухнята, когато Колби слагаше съдовете в съдомиялната машина. Той вдигна поглед и я огледа от главата до петите, наслаждавайки се на кафявите й коси, малките златни обици, кремавия костюм и копринената блуза, и кремавите обувки в тон с костюма. Той се усмихна собственически.
— Чудя се имаш ли представа колко заплашително професионален вид имаш, когато се облечеш за работа — каза той, затвори съдомиялната машина и се облегна на плота. — Амазонка — воин от двадесети век.
— Ти изплашен ли си?
Усмивката му се разтегна жадно и той сключи ръце на гърдите си.
— Имам ли вид на мъж, който ще се изплаши от една амазонка? Особено, когато аз съм виновен, тя да е бременна?
Даяна се приближи, полюшвайки бедрата си, за да привлече вниманието му. Спря се близо до него и потупа устните му с лакираните си нокти.
— Господин Мъжага, а?
Той вдигна рамене изящно и срамежливо.
— Какво да кажа? Когато му се случи на мъжа такова нещо, той се перчи.
— Ако те видя да се перчиш пред други жени, ще ти покажа каква амазонка мога да бъда. — Даяна си пое бързо въздух. Все още любовните игри й бяха нови.
Колби тутакси присви очи. Не направи опит да прикрие блясъка на мъжко задоволство в погледа си. Гласът му се сниши и прозвуча дрезгаво и сексапилно.
— Харесваш ми, когато станеш примитивна и ревнива.
— Така ли?
— Да. Възбуждаш ме. — Той сложи ръце на талията й. — Какво ще кажеш за един бърз сеанс, преди да тръгнеш за работа?
— Трябва да довършваш книгата си, а аз закъснявам. — Тя бързо го целуна и се отдалечи. Миглите й игриво се снижиха, когато каза:
— Остави на мен, приятелче. Ще се видим по-късно. Гледай да не влизаш в разпра със Спектър. — Тя се обърна и тръгна да излиза от кухнята.
— Спектър не е толкова тъп, колкото го мислех преди. Откакто му просветна, че сега бисквитите му
