зависят от мен, преговаря за мир.
— Не злоупотребявай с властта си, Колби. Никой не харесва тираните. — Даяна се наведе и погали ушите на Спектър, който се завтече да я изпрати.
Гласът на Колби я спря точно на вратата. Тонът му не беше нито възбуждащ, нито сексапилен.
— Даяна, гледай да свършиш днес на време. Цяла седмица се прибираш все по-късно и по-късно. Краун се опитва да ти наложи да работиш извънредно. Не ми харесва.
Даяна го погледна с ръка на дръжката на вратата.
— Сега върви един важен проект — обясни тя. — Изготвяме шестмесечни финансови прогнози.
— Искаш да кажеш, Краун те използва ти да ги изготвиш.
— Колби, това ми е работата.
— През годините, когато си работила за „Карутърс и Иейл“ си им посветила достатъчно часове извънреден труд. Виж как ти се отплащат.
— Знам, но е важно.
— Съмнявам се. Краун се опитва да те ангажира отново. Знае как да действа и го прави.
Даяна се почувства подразнена.
— Не ставай смешен. Той има нужда от хора за проекта.
— След четири и половина няма нужда от теб. Довечера свърши навреме, Даяна. В противен случай, той ще продължи да настоява за още и още допълнителни часове работа.
— Откъде знаеш? — Дълбоко в себе си тя се боеше, че Колби е прав.
— Разбрах що за човек е и не го харесвам. Той е използвач. Вменил си е, че може да те използва. Искам да съм сигурен, че разбира, че вече това не е възможно. Вече не.
— Но, Колби…
— Ти си бременна жена и си имаш съпруг. Сега имаш други приоритети. Довечера си ела на време.
Тя ядосано вдигна брадичка.
— Нека изясним някои неща, Колби. Само защото си ми съпруг, не означава, че можеш да ми нареждаш как да водя професионалния си живот.
— Някой трябва да го направи. Изглежда ти сама не можеш да се справяш с това.
Тя рязко отвори вратата и излезе в коридора, бясна. Ако не се притесняваше, че ще обезпокои съседите, с удоволствие би треснала вратата зад себе си. Но вместо това, тя я затвори тихо. После закрачи ядосано по коридора към асансьора и натисна рязко бутона.
Да си омъжена се оказа сложно нещо. Колби ставаше прекалено много деспотичен. Беше нахален, с претенции и собственическо чувство. И ненавиждаше Арон Краун.
Това, което усложняваше ситуацията, беше фактът, че Даяна донякъде беше съгласна с него за шефа си. Краун бързо се връщаше към познатия маниер да използва уменията й, както му е угодно.
В миналото тя му сътрудничеше, защото вярваше, че работи за собственото си бъдеше в „Карутърс и Йейл“. Сега знаеше, че това не е така, но чувството й за професионализъм беше дълбоко вкоренено в нея. Винаги е работила усърдно, още от училище. Трудно й беше да каже на шефа си, че не може да работи допълнително, както той очакваше от нея.
Но още по-трудно й беше да се обажда на Колби всеки следобед, за да му каже, че ще закъснее малко.
От една страна, трябваше да признае, че Колби има право. Но от друга страна, Даяна не беше склонна да си го признае. Твърде дълго беше управлявала живота си сама, за да може сега да отстъпи това право на някого другиго, особено на мъж.
Назряваше сблъсък, който тя неистово искаше да избегне.
Пътуването от нейния жилищен квартал до центъра, където бяха офисите на „Карутърс и Йейл“, отнемаше двадесет минути. Тя паркира буика и влезе в асансьора. Помисли си колко лесно се върна към ежедневието на старата си работа.
Сякаш всичко е било в очакване да се завърне. Най-малкото, странно беше, че доста проекти закъсняваха с по два месеца. Това беше една от причините, поради които тя работеше до късно цяла седмица. Нейният професионализъм не й позволяваше да изостава с работата.
По обяд Даяна вдигна поглед от бюрото си и видя познато лице.
— Искаш ли да отидем на обяд или ще работиш и през обедната почивка и днес? — попита Мили Суини.
Даяна се усмихна със съжаление. Беше работила с Мили почти две години и я харесваше. Двете жени бяха почти на една и съща възраст и много от интересите им бяха сходни.
— Де да можех, Мили, но днес трябва да свърша това резюме.
— Не разбирам защо — директно отвърна Мили. — Седи си тук, от деня, в който ти излезе в отпуск.
Даяна се облегна на въртящия се стол и замислено се вгледа в приятелката си.
— Разбирам. Имаш ли някаква представа защо?
— Разбира се. Ела да обядваме и ще ти обясня — оживено рече Мили.
Даяна се поколеба и се изправи.
— Става.
Петнадесет минути по-късно двете седяха в един оживен ресторант, където се хранеха хора от бизнеса. Даяна сложи на масата менюто си.
— Добре, Мили, казвай. Защо всичко в офиса е в такава бъркотия?
— Просто е за обяснение. Ще ти дам три възможности да познаеш, като първите две не се броят.
— Не искам да познавам, Мили.
— Добре, ще ти кажа направо. Нещата спряха в деня, когато си тръгна и оттогава едва-едва кретат. Краун просто се опитваше да свързва двата края, докато те чакаше да се върнеш. Той изостави повечето от важните дела, като се надяваше, че ще се върнеш скоро. Изобщо не очакваше, че ще забавиш толкова дълго. Не осъзнаваше, че така ще се разстроиш, че не получи повишение. Това го шокира неимоверно.
Даяна се намръщи.
— Сигурно е знаел как ще се почувствам, след като не получих повишението.
Мили се усмихна със съжаление.
— Ти не разбираш психиката на мъжа бизнесмен, милинка. Признавам, че и аз невинаги я разбирам, но след като си тръгна някои нюанси в мисленето на Краун станах съвсем ясни.
— Например?
— Например фактът, че той искрено е вярвал, че ще останеш дори, след като са ти отказали повишение. В края на краищата, настоящата ти работа е добра. Ти си стигнала по-далеч от другите жени служителки в „Карутърс и Иейл“ и според него трябва да си дяволски благодарна. Винаги си демонстрирала лоялност към компанията. Винаги си се старала за имиджа на шефа. Ти си идеалната делова жена. Как е могъл да знае, че дълбоко в себе си ще се обидиш, когато ти отказаха повишение?
— Какво е очаквал, че ще направя? — попита Даяна.
— Да продължиш да играеш ролята на трудолюбива и вярна служителка, и да си благодарна, че си стигнала толкова далеч — отвърна Мили.
Даяна се втренчи в нея и без да иска на лицето й се появи малка, печална усмивка.
— Не ти ли напомня за класическата роля на добра и вярна съпруга, която благодари на звездите, че има венчален пръстен?
Мили се усмихна.
— Точно това очакват мъжете от жените в света на бизнеса, да се държат като съпруги. Ние трябва да се обличаме добре, но сме длъжни да проявяваме почтителност към мъжете, да работим здраво и да нямаме твърде много изисквания. А в някои случаи, мъжете шефове дори се сърдят, когато им откажеш да легнеш с тях. Но най-вече, ние трябва да си знаем мястото и да си стоим там. Хайде, Даяна, и на теб, както и на мен, всичко това ни е известно. Ти не си наивна.
— Знам. Но си мислех, че нещата ще са различни с Арон Краун. Той винаги е изглеждал толкова отзивчив.
— Причината, поради която Арон се издигна толкова бързо през последните четири години и взе и теб със себе си, е защото ти му помогна да си изгради легендарен имидж. Истината е, че той е просто още едно хубаво лице. Такъв е, какъвто е, защото има хора като теб, които да правят имиджа му.
