да не казвам на никого, но като видях Ивлин, не се стърпях. Заповядай, седни. Ще донеса кафе. — Тя погледна към Колби. — Искаш ли още една чаша, Колби?
— Благодаря, скъпа. С удоволствие. И още малко от онези бисквитки, които купи от магазина?
— Връщам се веднага. — Тя забърза към кухнята.
Джил потупа Спектър и седна удобно в креслото от другата страна на дивана. Погледна към Колби одобрително.
— Е — рече сухо Джил, — доколкото разбирам, ти благородно си страдаш, след като си станал жертва на жесток, безпричинен побой.
— Познаваш ме. Джил. Може да съм всичко останало, но съм и благороден.
— Аха. — Той насочи поглед към празния поднос, поставен близо до дивана, към купа книги и списания, подредени върху масата, внимателно наредените възглавници и празната кафена чаша. — Знаеш ли какво си мисля?
— Какво?
— Мисля, че току-що си открил една от малките радости на брачния живот и й се наслаждаваш. Някога, преди да те е обгрижвала така жена, Колби?
— Не си спомням такова нещо — откровено отвърна Колби. И се усмихна. — Мъжът лесно свиква.
— Изглежда ти понася, както водата на патицата. От това, което разбрах, предположих, че си на смъртно легло, но нямаш вид на човек, който всеки момент ще предаде Богу дух. Какво всъщност стана?
— Няколко ожулвания и още толкова по ребрата. Няма счупено. Малко ме боли, но Даяна ми дава някакви женски лекарства. И ми действат добре.
— Женски лекарства ли? Това пък какво е?
— Познай.
Изражението на Джил се проясни.
— Разбирам, от онези.
— Да, от онези.
— И действат ли? — попита заинтригуван Джил.
— Както казах на Даяна, нямам менструални болки.
— Сигурно е голямо облекчение за теб. Искаш ли да ми кажеш какво се случи снощи?
— Даяна не е ли разказала всичко на Ивлин? Разбрах, че добре са си побъбрили в пощата тази сутрин.
— Надявам се, не си сдъвкал Даяна, като си разбрал, че е говорила с Ивлин. Тя наистина е разстроена.
— Знам. Затова не й се разкрещях, когато ми призна, че се срещнала случайно с Ивлин и й изпяла всичко. — Колби се изсмя. — Трябваше да я чуеш как ми се разкрещя снощи, когато най-накрая се прибрах. Мислела си, че съм се запил. Наистина беше започнала да ми вдига кръвното, но изведнъж разбра какво се е случило.
Джил го погледна, развеселен.
— Съпругите са склонни да вдигат скандали. Когато престанат да се суетят за такива неща, тогава е ред на теб да се притесниш. Та какво се случи снощи?
Колби вдигна рамене и смръщи вежди, щом ребрата му запротестираха.
— Всичко стана много бързо. Хари ме сгащи сам докато се връщах от Спунър. Сменях гумата.
— Не е най-удобната поза, когато Хари е наблизо.
— Да. Разбрах. Опита да се възползва от възможността да си отмъсти за едно време. Сякаш историята се повтори от преди двадесет години.
— Кой спечели този път?
— Беше равен мач. Окуражих Хари, че трябва да е до волен от резултата.
— Съмнявам се, че ще е доволен. Имал е удобен случаи да те намери на безлюден път, докато сменяш гума.
Колби дълго гледа Джил.
— Да, и на мен ми хрумна същото. Сигурно ме е проследил до Спунър. Може да е сложил нож в някоя гума, докато с Еди пиехме бира в задния двор. После е тръгнал след мен, изчаквайки да открия, че имам спукана гума.
— Искаш ли да поговоря с Рой Барнс?
— Не, защото нямам намерение да предприемам нещо. Случилото се е между Хари и мен, и има давност двадесет години. Няма нищо общо с Барнс или когото и да бил друг.
— Предполагах, че така ще решиш. Но може да имаш проблем, докато убедиш Даяна да забрави историята. Тя не е на себе си.
— Мога да се оправя с Даяна.
— Кой каза, че можеш да се оправиш с Даяна? — Тя му хвърли унищожителен поглед от кухненската врата. В ръце държеше поднос с чаши. — Колби, това не е въпрос на мъжество, става въпрос за закона. Няма да позволя този овен да те налага, и да се измъква все едно нищо не е станало.
— Скъпа, — успокоително рече Колби, — няма защо да се разстройваш повече затова. Всичко приключи.
— Далеч не е приключило.
Джил се намеси:
— Ако това ще те утеши в някаква степен, Даяна, снощи Хари не се е отървал невредим. Видели са го да влиза с кадилака на Маргарет Фулбрук в града тази сутрин. Изглеждал здраво ожулен от падането върху настилката. Разбирам, че мачът е приключил наравно.
— Това не е професионален бой за награди — разгневи се Даяна. — А съвсем определено безпричинно нападение.
— Даяна, мисля, че трябва да взема още една таблетка — бързо рече Колби. — Ще ми донесеш ли една и чаша вода?
Вниманието й тутакси се насочи към състоянието му.
— Разбира се. Джил, заповядай, вземи си кафе. Връщам се след няколко минути. — Тя остави подноса и забърза към стълбите.
Джил я проследи нагоре по стълбите и бързо се усмихна на Колби.
— Не можеш вечно да се преструваш на ранения герой. Рано или късно раните ти ще зараснат.
— Междувременно ще се възползвам от всяка възможност, която ми се предоставя. Между другото, Джил, с Даяна заминаваме след ден-два.
— Мислех, че ще си тук цяло лято.
— Промених решението си.
— Заради Хари ли?
— По дяволите, не, не заради Хари. — Колби вдигна чашата си с кафе. — Заради нещо друго. — И разказа на Джил накратко за случилото се на Ривър Роуд.
— Черен корвет? Не се сещам за някой, който шофира такъв наоколо — замислено рече Джил.
— Еди Спунър също не се сеща.
— Той ще знае, ако наоколо има такава кола.
Колби кимна.
— Да, но самият факт, че той нищо не знае, ме тревожи. Много прилича на историята с номерата, които някой устройваше на Даяна, докато живееше в онази къща.
— Все още ли смяташ, че не само приятелката на сина ти е замесена в онези инциденти?
— Не знам, Джил. Само знам, че онези номера някак се връзват с проклетникът, който се надпреварваше с нас на Ривър Роуд. Може някой друг, освен Хари Гедж, да ми има зъб, и ако е така, този няма да ни нападне открито като Хари. Той заплашва Даяна. Трябва да я изведа оттук.
— Разбирам те. И аз бих направил същото, макар че всичко е толкова неясно.
— Нали ще държиш под око ситуация, в случай, че нещо ново се появи?
Джил кимна с мрачно изражение.
— Ще ти се обадя, ако разбера нещо.
