Обзе я гняв. И последната частица от ценното й самообладание се изпари. Тя рязко се извърна на седалката, а от очите й хвърчаха искри.
— Не мисля само за това. — Даяна с усилие се удържаше да не повиши тон. — Много си мисля и за това да си омъжена за човек, който изглежда не разбира колко е важно за мен да мога да се издържам сама. След като разсъждавах над това до умопобъркване, се замислих и за детето, което нося, и се опитах да кроя планове за бъдещето, което никога не бях очаквала.
— Спокойно, скъпа. Напоследък ти се събра доста.
— Доста ли? Така ли го наричаш? Не използваш правилната дума за това, което чувствам напоследък. Нека ти обясня какво преживявам. Колби, аз едва се побирам в дрехите си. В продължение на петнадесет години нося размер петнадесети, а само след няколко седмици няма да мога да закопчавам нито полите си, нито дънките си. Разглеждах книгите за бременни в книжарницата и разбрах, че не мога да се справя с болката. За Бога, облива ме студена пот, когато зъболекарят ми слага обезболяващо.
— Уплашена си, нали? — попита той внезапно, проявявайки неочаквано разбиране. — Една от причините, поради които се реши да се върнеш на работа, докато се роди детето, е че си си внушила, че ще успееш да не мислиш за това, което ти се случва.
Тя затвори очи и си пое дълбоко въздух.
— Да, страхувам се. И си прав, че работата би ми помогнала да се справя. Но не страхът е най-лошото. Това, което ме влудява, е ужасното усещане, че изобщо не мога да се владея.
— Знам.
— Не, не знаеш. Защото ти се владееш. Винаги си се владял. Но погледни ме само, Колби. Загубих контрол над кариерата си, над тялото си, над моето бъдеще, дори над сънищата си.
— Скъпа, вече ти казах, че от години сънувам онези сънища за пещерата. Те са безсмислени.
— Е, но за мен имат някакъв смисъл. Започват да ме плашат. Не е естествено да имаш един и същ сън с някого другиго. Имам ужасното предчувствие, че тези наши сънища са някак свързани с факта, че съм бременна.
— Въобразяваш си — успокояващо рече Колби. В очите й напираха сълзи. Тя ги избърса с опакото на ръката си.
— На всичкото отгоре, изгубих самообладание. Виж само тези глупави сълзи.
Колби я погледна загрижено, докато вкарваше буика в гаража на апартамента.
— От бременността жените стават чувствителни. Не се тревожи за това.
— Той каза, да не се тревожа. — Даяна рязко отвори вратата и изскочи навън. На път за асансьора тя избърса сълзите си. — Да не се тревожа. Животът ми се разпада, а той ми казва да не се тревожа.
Колби я настигна. Прегърна я през рамо и я притисна към себе си, докато натискаше бутона на асансьора.
— Както казах, стресът ти влияе. През последните няколко месеца преживяваш доста промени.
— И ти също — рязко отвърна тя. — Но ти не се разпадаш.
— Даяна, и ти не се разпадаш. Просто си малко напрегната.
Тя му хвърли унищожителен поглед и сълзите отново нахлуха в очите й.
— Искаш ли един съвет, Колби? Не казвай нищо повече.
Той не отвърна, само нежно я въведе в асансьора.
— Знаеш ли какво ти трябва, да си вземеш един хубав, горещ душ, да си облечеш халата и да пийнеш чаша чай или нещо подобно, докато сервирам вечерята на масата. Денят ти беше труден и имаш нужда от почивка.
— Колби, предупреждавам те. Ако кажеш още нещо, може да изкрещя. Не се отнасяй с мен като с някакъв глупав, превъзбуден и празноглав идиот.
Той се усмихна.
— Никога не съм твърдял, че си идиот. А и ти не си глупава. Е, може да си малко превъзбудена в момента, но това е съвсем разбираемо.
— Така ли? — попита тя с опасно изражение на лицето.
— Разбира се. — Той я погали с ръка. — Виж само какво ти се случи през това лято. Загуби работата си. Забременя. Беше принудена да се омъжиш за човек, когото едва познаваш.
— Не бях принудена да се омъжа за теб — прекъсна го тя разярено.
Той леко и заплашително я разтърси.
— Хайде, скъпа, и двамата знаем, че се почувства длъжна да се омъжиш за мен заради бебето.
— Не се омъжих за теб заради бебето — рече тя и сама се изненада от ледения си тон.
— Напротив — противопостави се той. — Не ти дадох никакъв избор и ти съвсем мъдро стигна до извода, че бракът е единственото разумно решение при създалите се обстоятелства.
— Колби, ще престанеш ли, моля те? Не съм се омъжила за теб единствено заради бебето. Ти имаше желание, ти си добър човек, ти си чудесен баща, а децата заслужават да имат двама родители, когато това е възможно, и е възможно да съм се омъжила за теб заради всичките тези неща. Но не това е причината да се омъжа за теб.
— Не е ли? — Той я изведе от асансьора и извади ключовете от задния си джоб. — Е, защо се омъжи за мен?
От небрежния му тон Даяна разбираше, че Колби си прави шега с нея. Това преля чашата. Тя се закова на място и го погледна яростно.
— Омъжих се за теб, защото съм влюбена в теб, глупав идиот такъв. А сега се махни от пътя ми. Искам да си взема горещ душ, да си облека халата, да си обуя пантофите, а после искам да вечерям. Денят ми беше доста тежък.
Още щом той отвори вратата на апартамента, тя се втурна покрай него, отвърна на веселия поздрав на Спектър, изтича през коридора и влетя в убежището на банята.
Колби остана с втренчен поглед след нея почти минута, едва след това чу как Спектър нетърпеливо скимти. И насочи вниманието си към него.
— Мисля — обяви Колби, — че заслужавам една бира, а ти една кучешка бисквита. Ще се присъединиш ли?
Спектър го последва в кухнята, без да протестира.
Няколко часа по-късно Колби се събуди с ясния спомен за последните няколко страници от „Кървавата мъгла“. Не за първи път се събуждаше с ясната идея за следващите събития в книгата си, но много рядко те се явяваха с такива подробности.
Той полежа неподвижен известно време, усещайки гладкото, нежно и топло тяло на Даяна до себе си. Никак не му се искаше да става от леглото, но трябваше да довърши книгата сега, когато всичко в главата му беше толкова открояващо се и силно.
Почака още малко, обмисляйки подробностите на сцената и тихичко се измъкна от леглото. Посегна към дънките си. Погледна към спящата жена в леглото и се поколеба. Опита се да не мисли за това, което му беше казала по-рано вечерта в пристъп на емоционална буря.
Мъжете можеха да полудеят, само докато разсъждават върху истинския смисъл на емоционалните пристъпи на жените.
Спектър се надигна и тихо го последва по коридора до входната врата.
След няколко минути Колби се взираше в светлия екран на компютъра, а пръстите му бързо се движеха по клавиатурата.
„Ревът на водата беше нескончаемо кресчендо от звуци. Той изпълваше целия свят и елиминираше всяко нормално, разумно и рационално нещо. Той се намираше в друга вселена, в друго време и място и трябваше да играе по нови правила, за да оцелеят и тримата — той, жената и нероденото дете.
Гранитът беше хлъзгав. В заплашителната тъмнина водата, която пълзеше навсякъде, изглеждаше черна като огряна от луната кръв, и злокобно блестеше. Банър се катереше с мъка нагоре по тясната, наклонена пътека към входа на пещерата. Не чуваше нищо, освен гърмящия рев на водата. Не виждаше нищо, освен надвисналата сянка на хлъзгавите скали, които скриваха пещерата.
Не можеше да рискува да запали фенер. Не можеше да поеме риска да предупреди злия демон, който чакаше в пещерата.
