Гидиън се обърна и протегна ръка към нея, а думите напираха от сърцето му.
Но Хариет я нямаше.
20.
Хариет вдигна високо лампата си и огледа пещерата много внимателно. С огромно облекчение откри, че няма следи от работа с длето и чукче. Невероятните вкаменелости, които лежаха в камъка все още необезпокоявани, очакваха нейните ръце.
Тържествуваща, тя окачи лампата на металния клин в стената и отвори чантата си с инструменти. Тази сутрин настроението й беше особено приповдигнато и тя знаеше на какво се дължи това: напоследък двамата с Гидиън се разбираха прекрасно.
Снощи го бе почувствала по-близо до сърцето си от всякога. Страстта му бе примесена и с някакво ново чувство, което определено бе нещо повече от любезност. Не знаеше дали и той го е осъзнал, но въпреки това тя бе скътала тази мисъл в сърцето си.
А на сутринта се беше събудила убедена, че Гидиън скоро ще си спомни как да обича истински.
Тази увереност я изпълваше с такова щастие и енергичност, че тя се втурна да работи още щом разбра, че приливът се е оттеглил.
С чука и длетото в ръка, Хариет отиде до мястото, където бе намерила огромния зъб на влечуго. Ще започне от тук, реши тя. С повечко късмет може и да открие още парченца от челюстта. А ако разполага с челюстта, това би й помогнало неимоверно много. Тя допря длетото до камъка и започна внимателно да откъртва парчетата скала.
Може би именно равномерните удари на метала по камъка й попречиха да чуе приближаването на мъжа по прохода към пещерата. Или просто се бе съсредоточила върху работата си толкова много, че не обърна внимание на стъпките му.
Каквато и да бе причината, когато откъм входа на пещерата прозвуча дълбокият глас на Клайв Ръштън, Хариет изпусна длетото и извика от изненада.
— Знаех си, че щом пристигнеш в Ъпър Бидълтън, няма да ти трябва много време да се върнеш в тези пещери — Ръштън кимна със студено задоволство. — Разбира се, аз бях този, който изпрати писмото, а не госпожа Стоун. Тя е на гости при сестра си. Много удобно, наистина.
— Мили боже! Така ме изплашихте, сър — Хариет се извърна към него в мига, в който длетото издрънча на каменния под.
— Точно така и предполагах — че ще се втурнеш насам веднага щом разбереш, че безценните ти вкаменелости са застрашени. Наистина няма нищо, което да се сравни с алчния ентусиазъм на истинския колекционер. Едно време и аз самият изпитвах подобни чувства.
Пръстите й се стегнаха около дръжката на чука, защото видя, че Ръштън държи в ръката си пистолет. И той бе насочен право към нея.
—
— Стават много неща, лейди Сейнт Джъстин. Говоря за миналото, за настоящето и за бъдещето — в очите на Ръштън гореше адски огън. Гледаше я така, сякаш й взима мярка за казан в ада. — Тоест, за моето минало, твоето настояще и моето бъдеще. А за теб, миличка, няма да има бъдеще.
— Сър, свалете този пистолет! Вие сте луд!
— Сигурно някои биха казали така. Но те не разбират.
— Не разбират какво? — Хариет се стараеше да говори със спокоен глас. Интуицията й подсказваше, че единствената й надежда е да накара Ръштън да продължи да й говори. Не знаеше какво ще прави със спечеленото време, но може би щеше да се случи чудо.
— Те не разбират какви усилия ми струваше да уредя нещата така, че красивата ми Диъдри да се омъжи за Сейнт Джъстин — каза Ръштън, а гласът му трепереше от гняв. — Наложи се дори да пожертвам първородния син на Хардкасъл.
— Господи! Нима вие сте убили брата на Гидиън?
— Беше толкова лесно. Всяка сутрин излизаше да язди покрай скалите. Съвсем лесно бе един зимен ден да подплаша коня му с пистолетен изстрел — изведнъж погледът на Ръштън стана съвсем празен, сякаш се замисли за онези времена. — Конят се спря, но не хвърли ездача си. Тогава се втурнах към него. Ездачът разбра какво смятам да направя, затова скочи от коня, но беше прекалено късно. Бях се доближил достатъчно.
Хариет почувства, че й прилошава.
— Вие сте бутнал Рандъл от скалите, нали? Вие сте го убил!
Ръштън кимна.
— Както казах, нямаше нищо трудно. Нали разбираш защо, първородният син на Хардкасъл бе вече сгоден за друга. Той никога не бе показал интерес към моята красива Диъдри. Но пък вторият син показа интерес, и то какъв! О, да, Сейнт Джъстин не можа да й устои, още от мига, в който я зърна на първия й бал. Знаех, че я иска. А и как иначе? Тя бе толкова прелестна.
— Но не го е обичала, нали?
Лицето на Ръштън се изкриви и заприлича на маска, изразяваща само гняв и злоба.
— Малката глупачка каза, че не можела да го гледа. Трябваше да я принудя да приеме предложението на Сейнт Джъстин. Тя твърдеше, че била влюбена в друг. В някой, когото наричаше „моя красив ангел“.
— Брайс Морлънд.
— Не знаех кой е и не ме интересуваше — лицето на Ръштън се сгърчи от отвращение и омраза. — Знаех само, че е дребна риба, направо никой. А и бил женен. На това отгоре за дъщерята на някакъв си търговец. Очевидно е нямал нито пари, нито титла.
— А вие сте искали точно това? Диъдри да се омъжи за богат и знатен човек?
Ръштън беше изненадан.
— Разбира се. Тя бе единственият ми актив. Единственото нещо, с което можех да купя полагащото ми се място в тоя свят. Не виждаш ли, трябваше да съм богат и могъщ. Но баща ми, онзи прахосник, проиграл всичко на карти още когато съм бил дете. Никога не му простих, че профука цялото ми богатство на вятъра.
— Затова сте потърсили друг начин да придобиете богатството и социалното положение, които баща ви е изгубил на масата за карти?
Погледът на Ръштън потъмня.
— Когато Диъдри започна да разцъфва и да се превръща в красива млада жена, разбрах, че мога да я използвам, за да примамя синчето на някое богато семейство. Щом тя се омъжи за когото трябва и се сроди с някоя знатна фамилия, и аз щях да се добера до властта и влиянието, които се купуват с много пари. Все пак нали щях да стана сват на богаташите. Чрез Диъдри щях да получа точно онова, което ми трябваше.
— Опитали сте се да използвате дъщеря си.
— Тя бе длъжна да ми се подчинява — свирепо изрева Ръштън. — Беше прекалено хубава, за да се похаби за някой, който няма да донесе нищо на семейството й. Казах й, че може да има когото си поиска, след като се омъжи за Сейнт Джъстин. Тя не беше глупачка. Разбра ме добре. Каза, че ще се омъжи и за самия дявол, стига това да хвърли нейния ангел в обятията й.
— О, боже! — прошепна Хариет.
— Но после всичко се обърка — Ръштън вече крещеше от яд и съжаление. — Малката глупачка се е дала на любовника си, преди да се омъжи за Сейнт Джъстин. Онзи й направил дете. Копеленце от любовника й. Тя разбра, че трябва веднага да съблазни Сейнт Джъстин, за да го убеди, че бебето е негово.
— Но планът й не проработи, нали? Сейнт Джъстин е разбрал, че нещо не е наред.
— Диъдри беше глупачка. Проклета малка глупачка. Тя развали всичко. Дойде при мен и ми разказа какво се е случило. Каза, че ще намери начин да се отърве от бебето. Но знаех, че вече е прекалено късно да я омъжа както подобава за Сейнт Джъстин. Тя бе му казала прекалено много. Не можах да повярвам, че е била толкова тъпа. Скарахме се.
Хариет си пое дълбоко дъх, когато я озари прозрението.
