Красавицата и звярът

действителност дори предложи да направи подобно нещо с помощта на лампи. При това безумно предложение Гидиън направо тропна с крак.

— Не! Няма да ходиш на скалите посред нощ. Безценните ти пещери могат да почакат и до утре сутринта — заяви твърдо той, а през това време персоналът на имението започна да приготвя спалните и да разтоварва багажа.

Хариет го погледна изпитателно, докато се качваше по стъпалата до него.

— Няма да се бавя, милорд. Мога просто да надникна в пещерата за минутка-две и да разбера дали някой е пипал костите ми.

Гидиън обви здраво с ръка раменете й и я поведе към господарските спални.

— Прекалено късно е за подобни експедиции. Пътувахме дълго и сигурно си изморена.

— Въобще не съм изморена, милорд — увери го тя.

— Е, аз пък съм — той спря пред нейната спалня и я притисна до стената, като опря ръцете си от двете страни на главата й. — А ако не си, би трябвало да бъдеш. Скачай в леглото, мадам. На сутринта, ако има отлив, може да идеш в пещерите си.

Хариет въздъхна разочаровано и сърдито.

— Добре, милорд. Знам, че трябва да съм ви благодарна за това, че така любезно ми позволихте да се върна веднага. Разбирам, че не ви е било особено приятно да се втурвате веднага в Ъпър Бидълтън. Наистина това е много мило от ваша страна, милорд. Все пак вие сте винаги толкова мил с мен.

Гидиън сдържа ругатнята, която беше на езика му.

— Лягай веднага. Аз ей сега ще дойда при теб.

— Мислех, че сте изморен, милорд.

— Не чак толкова — Гидиън протегна ръка, отвори вратата зад гърба й и нежно я въведе в спалнята й. Видя, че прислужницата й я очаква вътре. Затвори вратата и се отдалечи по коридора към собствената си спалня.

Думите на Хариет още звъняха в ушите му. Винаги сте толкова мил с мен.

Мил? Гидиън освободи прислужника си с едно леко кимване и започна да разкопчава ризата си. Погледът му попадна на огледалото, откъдето присмехулно го гледаше собственото му обезобразено лице.

Въобще не беше мил с Хариет. Буквално я бе принудил да се омъжи за него, беше я показвал на града като рядко екзотично животно, а и я бе оставил да попадне в такава опасност в лапите на Брайс Морлънд.

А тя му бе дарила любовта си, беше му помогнала да възвърне доброто си име, и му бе дала възможност да се сдобри с родителите си.

Не, не беше особено мил с Хариет. Всичко, което тя някога е искала от него, бе любовта му, а той й бе казал, че не може да й я даде. Преди шест години забравих как да обичам.

Какво глупаво животно е бил.

Гидиън събу ботушите и панталоните си. Грабна черния си халат, облече го и отиде до свързващата врата. Почака, докато чу как Хариет отпрати прислужницата си, и след това почука веднъж.

— Влез, Гидиън.

Той отвори вратата и я видя седнала в леглото си. На главата й се мъдреше една от малките й муселинени шапчици, а в скута й имаше книга. На масичката до нея гореше свещ. Тя го дари с топлата си, сияйна усмивка, докато той влизаше в спалнята й.

— Хариет? — внезапно той разбра, че не знае какво да каже.

— Да, милорд?

— Веднъж ти казах, че си най-красивата жена, която някога съм виждал.

— Да, помня. Беше много мило от твоя страна.

Гидиън затвори очи за миг, усетил дълбока болка в гърдите си.

— Не го казах само от любезност. Казах го, защото е самата истина — той отвори очи. — Всеки път, когато те погледна, разбирам какъв късметлия съм.

— Така ли? — Хариет го гледаше изненадана. Тя остави книгата си на масичката.

— Да — Гидиън пристъпи към леглото и спря. — Ти ми даде повече, отколкото можеш да разбереш, Хариет. А всичко, което правя аз, е да приемам даровете ти. Знам, че мога да ти предложа толкова малко в замяна.

— Това не е вярно, милорд — Хариет отметна завивките си и се измъкна от леглото. — Ти ми даваш толкова много. Обвърза се с мен и знам, че никога няма да изневериш на честта си. Отнасяш се с мен с такава любезност и уважение. Караш ме да се чувствам красива, макар да знам, че не съм.

— Хариет…

— Как може да кажеш, че нямаш какво да ми дадеш? Не познавам мъж, който да е с по-богата душа от теб и да се раздава толкова щедро — тя се втурна към него, боса и ефирна, толкова малка и нежна в тънката си ленена нощница, с накривена шапчица върху гъстата си коса. Очите й блестяха и тя разпери ръце.

Гидиън я грабна в прегръдките си и я притисна плътно до себе си, вдишвайки прелестния, топъл, женствен аромат на тялото й.

— Ти си всичко, което някога съм искал — Гидиън усещаше езика си някак дебел и непохватен в устата. — Господ да ми е на помощ, не знаех колко много съм се нуждаел от любовта ти, докато ти не ми я даде.

— Любовта ми е само за теб, Гидиън. Винаги ще бъде твоя — прошепна тя до гърдите му.

— Ти си толкова добра с мен — прошепна той. — Повече, отколкото заслужавам.

— Гидиън…

Той я вдигна във въздуха и я занесе до леглото. Постави я на снежнобелите чаршафи и легна до нея. Прегърна я нежно и внимателно, разбрал какво съкровище държи в ръцете си, и я погледна с безкрайна благодарност.

Хариет се отдаде на ласките му, както цвете се разтваря под светлината на слънцето. Гидиън целуна устните й, жаден да усети вкуса й, докато ръцете му трескаво търсеха извивките на тялото й.

Тя бе толкова мека, толкова всеотдайна, мислеше си той. И толкова чувствена. Всичко в нея разпалваше страстта му. Когато усети как кракът й се плъзна по прасеца му, той простена.

— Гидиън?

— Нуждая се от теб — промълви той. Целуна едната й гърда, като нежно подръпна с устни зърното й, а тя жадно изви цялото си тяло към неговото.

Тя реагираше на докосванията му с такава дълбочина, толкова щедро, и той никога нямаше да спре да се удивлява и радва на всеотдайността й. Нищо друго не можеше да разпали така силно огъня в него.

Когато не можеше повече да издържи на сладкото мъчение, Гидиън разтвори краката й и се настани в люлката между бедрата й. Протегна ръка и пръстите му нежно срещнаха топлината и влагата на нейната готовност. Тя го очакваше. Тази мисъл предизвика луди тръпки на страст и наслада по цялото му тяло.

— Хариет! Моята сладка, любяща Хариет — той отново покри устните й и промъкна езика си между тях, докато бавно навлизаше в тялото й.

Отново изпита неизменното разтърсващо удоволствие на това навлизане, след което почувства как тя се затваря около него, как го притегля дълбоко в себе си, отдадена телом и духом. И най-сетне, за един безкраен миг, той бе част от нея.

Хариет обви с крака кръста му и ноктите й се впиха в раменете му. Тя се бе вкопчила в тялото му и се повдигаше към него със страст, не по-малка от неговата. И когато достигна самия връх на оргазма, тя отново му каза за любовта си, а цялото й тяло трептеше в прегръдките му.

Гидиън я притисна силно към себе си и я държа така, докато не почувства и последните сладостни тръпки на тялото й. После започна да се излива в нея — един безкраен поток на облекчение, който сякаш нямаше нито начало, нито край.

Малко след зори Гидиън се събуди в един свят, който му се стори много по-ясен и спокоен, отколкото помнеше някога да е бил. Полежа неподвижно, вкусвайки невероятното откритие, което се бе загнездило в душата му през нощта.

Той обичаше Хариет. Щеше да я обича до края на живота си.