препълнената бална зала. Та кой би забелязал един гост в повече, когато има такава огромна тълпа?
Гидиън барабанеше с пръсти по бюрото си.
— Може би наистина сте прави. — Хардкасъл изглеждаше поразен.
— Проклет да съм, ако не е точно така. Ами да, могат даже да влязат откъм градината и никой няма да забележи.
— В такъв случай — рече Гидиън, а мозъкът му работеше трескаво, — Ръштън все още е доста вероятен извършител. И Морлънд. По дяволите, и още толкова много хора!
Хардкасъл вдигна ръка.
— Да не забравяме и факта, че инициаторът на кражбите е добре запознат с пещерите около Ъпър Бидълтън. Точно това ще помогне да не съставяме много дълъг списък.
— Да. Сигурно е така.
— Чувствайте се напълно свободни да се допитате до мен и Хариет, щом се нуждаете от допълнителни разяснения относно привичките на висшето общество — усмихна се лейди Хардкасъл, като сложи ръкавиците си. — Хайде, Хариет. Трябва да тръгваме. Нямам търпение отново да се разходя по Оксфорд стрийт. Едно време там имаше един шапкар французин, който създаваше най-изящните бонета, които съм виждала.
— Да, разбира се — учтиво се съгласи Хариет. Очите й се задържаха със съжаление върху списъка на Гидиън. Личеше, че много повече й се иска да работи върху него, отколкото да обикаля магазините.
— О, между другото — добави лейди Хардкасъл, като се поспря за миг. — Време е и Хариет да даде своето соаре. Аз й помагам да го организира. Поканите ще бъдат изпратени днес следобед. Не правете никакви други планове за вторник вечер.
Гидиън изчака Хариет и майка му да излязат от библиотеката. Едва тогава очите му срещнаха погледа на баща му.
— Хариет може и да е права — бавно рече той.
— За какво?
— Може би наистина трябва да обяснявам какво мисля и да споделям плановете си с другите. Тази сутрин узнах повече неща за хората от списъка си, отколкото бях успял да измисля сам в продължение на няколко дни.
Хардкасъл се подсмихна.
— Ти май не си единственият, който е узнал едно-две неща в последно време. Е, а сега имам едно друго предложение. Какво ще кажеш да се отбием в някои от клубовете ми днес следобед? Мога да подновя някои от познанствата си, както и да поразпитам за това-онова. Ще видим дали така ще съкратим списъка ти още повече.
— Отлично — съгласи се Гидиън.
Той осъзна, че тази сутрин, неусетно кога, бе започнал да възприема баща си като партньор в начинанието си. Усещането бе странно и непривично, но определено не беше неприятно.
Когато Гидиън и баща му влязоха в клуба, бяха посрещнати от приглушени възгласи на изненада. Няколко от старите приятели на графа му кимнаха, очевидно доволни да видят стария си другар след толкова години.
Но още преди някои де успее да се доближи до двойката, върху тях връхлетяха Епългейт и Фрай.
— Ще се присъедините ли към нас за глътка портвайн, господа? — тържествуващо ги покани Епългейт. Той погледна Хардкасъл. — Пием за успеха на Сейнт Джъстин в разгромяването на Морлънд. Предполагам, че вече сте чули, Хардкасъл. Днес целият град говори само за това. Онзи страхливец е предпочел да избяга на континента, вместо да се изправи лице в лице срещу сина ви.
— И аз чух нещо подобно.
— Трябва да призная, това показва онези неприятни събития отпреди шест години в съвсем нова светлина — обяви Фрай. Той се наведе поверително към графа. — Лейди Сейнт Джъстин ни изясни едно-две неща относно онази история, нали разбирате.
— Така ли? — Хардкасъл прие една чаша портвайн.
— А сега тази история с Морлънд малко или много доказва, че слуховете за миналото са били адресирани съвсем не към човека, който е бил главният виновник — заключи Фрай.
— Сейнт Джъстин определено не е страхливец и със сигурност не се бои да се бие за честта на една дама. Още повече, той доказа, че е готов да постъпи правилно, когато се налага.
— Лейди Сейнт Джъстин твърдеше това през цялото време — Епългейт поклати глава. — Но нали знаете как е със слуховете. Отвратителна работа.
Двама-трима от другите мъже се приближиха, за да поздравят Хардкасъл. После се обърнаха към Гидиън.
— Чух за Морлънд — каза единият от тях. — Всички се радваме, че се отървахме от него. Никога не ми е вдъхвал доверие. Миналата година през сезона беше хвърлил око на дъщеря ми. Искаше да сложи ръка върху наследството й, без съмнение. И малкото глупаче си помисли, че е влюбено в него. Съвсем не беше лесно да й го избия от главата.
— Ами да — включи се и другият мъж, като се обърна към Гидиън. — А жена ми казва, че сте подарили на съпругата си прелестна кобила. Тя много завижда и иска да й избера нов кон. Чудех се, не бихте ли ме посъветвали на търга в четвъртък?
— Нямах намерение да ходя на търга — рече Гидиън.
Мъжът побърза да кимне, като се изчерви от неудобство.
— О, разбирам. Не исках да ви се натрапвам. Просто си мислех, ако случайно сте там, да ме посъветвате.
Гидиън забеляза предупредителния кос поглед, който му бе отправил баща му, затова сви рамене.
— Разбира се. Ако отида в Татърсолз в четвъртък, с удоволствие ще ви посоча няколко животни, които биха подхождали на съпругата ви.
Господинът засия.
— Много съм ви благодарен. Е, аз ще вървя. Сигурно ще ви видим тази вечер на бала у семейство Ърскин. Жена ми казва, че и ние ще отидем. Твърди, че целият свят ще се изсипе там, за да види вас и лейди Сейнт Джъстин.
Наистина целият свят, или поне целият град, се бе изсипал на бала на Ърскин тази вечер. И от пръв поглед личеше, че всички са дошли, за да изразят почитанията си пред Гидиън и Хариет.
Лорд и лейди Сейнт Джъстин само за една нощ се бяха превърнали в най-модерните, най-търсените личности на обществото. А присъствието на граф и графиня Хардкасъл в балната зала беше допълнителна награда за любезните домакини.
Ефи и Аделаида бяха безкрайно доволни и направо във възторг от факта, че са свързани с толкова модерна двойка. А на Фелисити всичко това й се струваше невероятно забавно.
В разгара на вечерта Хардкасъл потърси Гидиън и го откри до един прозорец. За пръв път тази вечер Гидиън беше успял да се усамоти и сега се наслаждаваше на миговете спокойствие.
— Не е ли удивително колко много приятели си спечелил само за една вечер — Хардкасъл отпи от шампанското си, като наблюдаваше тълпата.
— Нали? Що се отнася до общественото мнение, сега съм изличил петното от честта си. Но всичко дължа на моята малка и възхитителна съпруга.
— Не — заяви Хардкасъл с изненадваща разпаленост. — Благодарение на Хариет ти си възвърна репутацията в очите на обществото. Но честта ти винаги си е била само твоя и непокътната. Никога не си я опетнявал.
Гидиън бе толкова изненадан, че едва не изтърва чашата си. Обърна се и се втренчи в баща си, без да знае какво да каже.
