Колкото пъти отида в клуба, за да разбера нещо повече за даден човек, откривам, че и още някой се е запалил по вкаменелостите. Нямах представа, че толкова много хора се интересуват от стари кокали.
— Вероятно мога да ти помогна. Когато и аз събирах вкаменелости, познавах много хора със същите интереси. Може би ще разпозная някои от имената в списъка ти.
Гидиън се поколеба, след което обърна списъка така, че и баща му да може да го прочете.
— Интересно — замислено каза Хардкасъл, като прокара пръст по колоната имена. — Мисля, че можеш да задраскаш Донъли и Дженкинс. Доколкото си спомням, те рядко напускат Лондон и е малко вероятно да отидат на толкова немодерно място като Ъпър Бидълтън. Интересът им към вкаменелостите е доста ограничен.
Гидиън погледна баща си, след което се наведе, за да отметне и техните имена.
— Много добре — каза той някак неловко.
— Имаш ли нещо против да ми кажеш защо си толкова загрижен да хванеш този мистериозен човек?
— Веднага щом се върнем в Ъпър Бидълтън, Хариет ще се втурне право в безценните си пещери. Искам да съм сигурен, че ще е в безопасност. А не мога да съм сигурен в това, ако не знам кой е организирал онези крадци, които заловихме. Следващия път тя може да се натъкне не на купчина плячка, а на банда главорези.
Хардкасъл го гледаше проницателно.
— Разбирам. Значи смяташ, че този главен крадец ще се върне в пещерите?
— Не виждам причина, която да му попречи да организира друга подобна банда веднага щом историята се позабрави и духовете се поуспокоят. Сигурно знае, че не мога да стоя непрекъснато в Ъпър Бидълтън, за да наблюдавам плажната ивица. А и планът му действаше превъзходно, докато Хариет не се натъкна на чувалите в онази пещера. Да, определено смятам, че той пак ще се опита да действа по подобен начин.
Веждите на Хардкасъл се сключиха.
— В такъв случай е най-добре да се залавяме за работа — той погледна следващите две имена в списъка. — Рестънвил и Шадуик са достатъчно богати, за да накарат и цар Мидас да се изчерви. Въобще не им трябва да прибягват до кражби.
— Отлично — Гидиън отметна още две имена.
И така, в продължение на няколко минути баща и син продължиха да работят върху списъка, като доста го съкратиха. Вече бяха преполовили колоната имена, когато Хариет и лейди Хардкасъл се втурнаха в стаята, облечени за разходка. Гидиън и баща му станаха учтиво.
— Сметнахме, че е добре да ви уведомим, че излизаме по магазините, милорд — развълнувано рече Хариет. — Майка ви изрази голямо желание да разгледа каква е последната мода.
— Отчаяно се нуждая от ново боне и плат за една-две рокли — каза лейди Хардкасъл. После се усмихна колебливо на Хариет.
Гидиън не пропусна да забележи изражението на майка си, когато погледна Хариет. Веднага осъзна, че жена му успешно очарова майка му, както правеше и с всички останали.
— Няма по-добра възможност от една обиколка на магазините, за да могат две жени да се опознаят по-добре — побърза да каже Хариет. — Майка ви и аз наистина имаме нещо общо.
Гидиън повдигна вежди.
— И то е?
— Вие, разбира се — Хариет се ухили.
Очите на лейди Хардкасъл загрижено сновяха между съпруга й и сина й.
— Виждам, че вие двамата сте заети.
— Доста — отвърна Хардкасъл. — Преглеждаме списъка на заподозрените лица, върху които работеше Гидиън.
Очите на Хариет се разшириха.
— Заподозрени лица?
Гидиън простена.
— Смятах да ви предупредя да не споменавате на никого за това — измърмори той към баща си.
— Какви са тези заподозрени лица? — разпалено попита Хариет.
— Търся някой, който вероятно е организирал бандата крадци, които използваха пещерите — накратко обясни Гидиън. — Имам причини да вярвам, че е човек с достъп до най-изисканите приемни. Също така явно е човек, който е имал възможност да опознае пещерите в скалите.
— Вероятно колекционер на вкаменелости?
Гидиън кимна неохотно.
— Да. Много е вероятно.
— Чудесна идея. Вече толкова пъти съм ви казвала, милорд, колекционерите са ужасно безскрупулни типове — възкликна Хариет. В очите й блестеше нов ентусиазъм. — Вероятно мога да ви помогна. Запознах се с много колекционери тук, в Лондон, и сега се сещам за няколко, които ми се сториха доста подозрителни личности.
Гидиън се усмихна съжалително.
— Ти намираш почти всичките си колеги за подозрителни. Не мисля, че точно твоето мнение ще ни помогне да скъсим списъка. Въпреки това може да ми дадеш имената на членовете на твоето Общество за вкаменелости и древни изкопаеми. Ще го сверя с моя списък.
— Разбира се. Ще го напиша веднага щом се върнем от покупки.
Лейди Хардкасъл погледна съпруга си.
— Кои са имената в списъка дотук?
— Доста са. Списъкът е доста дълъг — отвърна Хардкасъл.
— Може ли да го погледна? — лейди Хардкасъл се понесе ефирно към писалището.
Хариет я последва и занаднича иззад рамото и.
— Господи! Как ще откриете мошеника сред толкова много имена?
— Няма да е лесно — каза Гидиън. — Предлагам двете с майка ми да тръгвате, мадам. Баща ми и аз имаме доста работа.
Лейди Хардкасъл оглеждаше внимателно списъка.
— Не виждам името на Брайс Морлънд. Доколкото си спомням, той никога не се е интересувал от вкаменелости, но със сигурно познаваше терена около Ъпър Бидълтън.
Гидиън срещна въпросителния поглед на майка си.
— Обмислих възможността Морлънд да стои зад бандата. Със сигурност не би изпитал и капчица угризения да прибегне до кражба. Но не смятам, че е бил той. А и дори да е той, няма нужда да се тревожим за него. Той избяга на континента.
— Точно така — лейди Хардкасъл продължаваше да изследва списъка. — Ами Клайв Ръштън? И неговото име не виждам. Едно време той беше ненаситен колекционер — тя погледна Хардкасъл. — Доколкото си спомням, той бе човекът, който те запали по това хоби, нали, скъпи?
Последва тягостна тишина. Хардкасъл се размърда неловко на стола си.
— Този човек беше свещеник в имението ми. Едва ли точно той ще се занимава с крадци.
Гидиън бавно седна на мястото си и се загледа замислено в майка си.
— В началото бях записал името му в списъка, но после го изключих, защото разбрах, че го няма в почти никой от списъците на поканените в онези къщи, в които са станали кражби. Това бе една от причините да задраскам и Морлънд. Човекът, когото търся, трябва да е бил канен в най-богатите къщи в града. Ръштън и Морлънд не се движеха точно в най-висшите среди.
— Господи, но това няма никакво значение — възкликна лейди Хардкасъл. — Когато има голямо соаре или бал, и най-богатите къщи са препълнени до тавана с какви ли не хора. Ако не е претъпкано, домакините ще смятат приема за провал. Естествено всеки трябва да показва поканата си на входа, но нали знаете как става. Стъпалата пред къщата са винаги толкова претъпкани с народ, че човек спокойно може да мине незабелязан.
— Майка ви е права, милорд — бързо каза Хариет. — Точно така си е. Ако човек е облечен прилично и изглежда да е в компанията на някой поканен, никой няма да го спре и съвсем лесно ще се промъкне в
