— Никога не е имало петно на честта му — почти по навик се сопна Хариет. — Всичко бяха само долни слухове.
— Да, добре, а сега явно и всички останали мислят така — Фелисити се усмихна. — Не е ли удивително каква фурнаджийска лопата е общественото мнение? Всеки е готов моментално да застане на страната на победителя. Сейнт Джъстин ще се събуди утре сутринта и ще открие, че сега той е най-великата личност.
Но Хариет вече не я слушаше. Видя как тълпата се раздели на две и разбра, че Гидиън се е запътил към нея през множеството. Няколко души се опитаха да го заговорят, но Гидиън не погледна настрани нито за миг. Блесналият му поглед бе прикован право в Хариет и не потрепна, когато той застана пред нея и хвана ръката й.
— Мисля, че се канят да свирят валс, скъпа. Ще ми направите ли честта да танцувате с мен?
— О, Гидиън, да! — нежно извика Хариет и се хвърли в прегръдката му.
Докато я въртеше шеметно по дансинга, Гидиън се смееше тържествуващо.
Доста по-късно, в каретата на път за дома, Хариет най-сетне се оказа насаме с Гидиън. Едва сега тя реши да му зададе въпросите, които толкова я вълнуваха.
— Наистина ли всичко свърши?
— Така изглежда. На Епългейт и Фрай им отне доста време и усилия, за да разберат какво е станало с Морлънд, но най-после успяха да открият фактите. Мисля, че бяха доста разочаровани, задето е избягал от страната. С такова огромно нетърпение очакваха да изпълнят ролята си на секунданти.
Хариет го гледаше изпитателно.
— Кажи ми, Гидиън, това ли беше първоначалният ти план? Знаеше ли, че Морлънд ще предпочете да избяга, вместо да се изправи лице в лице с теб?
Гидиън сви рамене.
— От самото начало това беше един доста вероятен изход. Знаех си, че е страхливец.
— Трябваше да ми кажеш, Гидиън. Толкова се тревожех.
— Нямаше как да съм сигурен, че всичко ще се случи точно така. Именно затова не ти се доверих, скъпа. Не исках да подхранвам в теб лъжливи надежди. Все още съществуваше възможността да ми се наложи наистина да се дуелирам с него, а знаех, че тази мисъл ужасно те разстройва.
Хариет се разкъсваше между облекчението и гнева.
— Наистина искам да обсъждаш с мен подобни въпроси, милорд. Направо е влудяващо да те държат в неведение.
— Направих онова, което сметнах за най-добро, Хариет.
— Само че онова, което смяташ за най-добро, понякога не съвпада с моите представи — властно заяви тя. — Прекалено много си свикнал да действаш, без да си правиш труда да даваш обяснения. Трябва да се научиш да потискаш този лош навик.
Гидиън леко се усмихна.
— Нима смяташ да прекараш остатъка от нощта, като ми четеш конско, мила? Лично аз имам предвид някои други неща, с които можем да се занимаваме.
Хариет въздъхна и тъкмо тогава каретата спря пред къщата.
— Ако не бях толкова доволна, че си в безопасност, кълна се, щях да ти чета конско не само цялата нощ, но и на сутринта.
— Но ето, че съм в безопасност — провлачено и тихо отвърна Гидиън, докато един лакей отваряше вратата. — А ти си доволна. Затова, какво ще кажеш да пропуснем конското и да си легнем, а?
Хариет го погледна косо, докато й помагаха да слезе от каретата. Гидиън слезе след нея, хвана я под ръка и я поведе нагоре по стълбите. Все още се усмихваше.
Вратата се отвори и се появи Аул. Мрачното му лице изглеждаше дори по-мрачно от обикновено.
— Добър вечер, мадам. Ваша светлост.
Хариет го погледна изпитателно.
— Да не би някой да е умрял. Аул?
— Не, мадам — Аул погледна Гидиън. — Имаме гости.
— Гости ли? — усмивката на Гидиън замръзна. — Кой, по дяволите, си позволява да ни идва на гости толкова късно? Не сме канили никого.
— Пристигнаха родителите ви, сър.
Хариет беше във възторг.
— Чудесно.
— Родителите ми? — избухна Гидиън. Очите му потъмняха от гняв. — По дяволите! Какво, за бога, търсят тук?
Аул премести погледа си върху Хариет.
— Казаха ми, че са получили покана от лейди Сейнт Джъстин.
— Да, наистина — Хариет реши да не обърне внимание на Гидиън, който се бе обърнал към нея, а лицето му изразяваше засилваща се ярост. — Аз ги поканих, защото мислех, че могат да ми помогнат да спра тази ужасна глупост с господин Морлънд.
— Ти си ги поканила? Без мое разрешение? — попита Гидиън, а гласът му не вещаеше нищо добро.
— Направих онова, което сметнах за най-добро, милорд. Щом ти не ми се доверяваш, не очаквай, че и аз ще ти се доверявам за всяко нещо — Хариет избърза покрай него и изкачи стълбите, за да поздрави родителите му.
Граф и графиня Хардкасъл се бяха разположили в библиотеката пред камината. Бяха им поднесли чайник с пресен чай. Когато Хариет се втурна при тях в библиотеката, и двамата я погледнаха с крайно разтревожени очи.
Графът погледна първо Хариет, а след това и Гидиън, който бе влязъл след нея. Той се намръщи на сина си, който пък от своя страна отвърна на погледа му също толкова свирепо.
— Получихме едно писмо — сърдито рече Хардкасъл. — Пишеше нещо за някакви безразсъдни и опасни събития, които заплашват да предизвикат скандал, кръвопролитие и евентуално убийство.
— По дяволите — каза Гидиън. — Хариет винаги е знаела как да пише писма.
18.
Два часа по-късно Гидиън отвори с ритник вратата, която свързваше спалнята на Хариет с неговата и влезе с решителна стъпка. Изглеждаше готов за сурова схватка.
Хариет седна на леглото си и се облегна на възглавниците. Малко или много, тя бе подготвена за тази сцена. Добре знаеше, че откак пристигнаха у дома и завариха родителите му в библиотеката, Гидиън едва успява да сдържа гнева си.
Той се бе държат учтиво с графа и с майка си. Горе-долу. Дори им бе дал кратък отчет за събитията, който явно ги бе слисал.
Но беше пределно ясно, че към Хариет няма намерение да се държи учтиво. Всички бяха много разтревожени от това, всички, освен Хариет.
Гидиън стисна с ръка резбованата колона на края на леглото. Беше се съблякъл и носеше само панталоните си. Светлината на свещта очертаваше мускулите по широките му рамене и гърди, докато той се извисяваше застрашително в сенките. Очите му хвърляха искри.
— Не съм доволен от теб, мадам — мрачно каза Гидиън.
— Да, виждам, милорд.
— Как смееш сама да каниш родителите ми?
— Бях отчаяна. Ти търчеше из целия Лондон да уговаряш дуела си и не искаше да ме послушаш. Трябваше да открия начин да те спра.
— Държах всичко под контрол — избухна Гидиън. Пусна колоната на леглото и се приближи. — Всичко, освен теб. Проклятие, жено. Предполага се, че един мъж трябва да е господар в собствената си къща.
