Устните на Гидиън се изкривиха иронично.
— О, колко сте настойчива, мадам. Но пак ти казвам, няма защо да се тревожиш за това. Всичко е под контрол. Опитай се да имаш поне малко доверие в горкичкия си съпруг.
— Това не е въпрос на доверие, а на здрав разум — Хариет се втренчи в една точка право пред себе си, някъде между ушите на кобилата. — Позволи ми да отбележа, че в момента не проявяваш и капчица здрав разум — тогава я осени една идея. — Гидиън, има ли нещо, което аз не знам? Да не би случайно пак да действаш според някакъв собствен мистериозен план?
— Наистина имам план, скъпа. Винаги имам план. Но в момента това е всичко, което мога да ти кажа.
— Кажи ми повече! — настоя Хариет.
— Не — отвърна твърдо Гидиън.
— Защо не? Аз съм ти жена. Можеш да ми се довериш.
— Не става въпрос за доверие — усмихна се Гидиън, — а за здрав разум.
Хариет се намръщи.
— Мислиш, че не мога да пазя тайна, така ли? Обидена съм, сър.
— Не с това причината, скъпа. Просто в този случай съм убеден, че е най-добре никой друг освен мен да не знае какво съм замислил.
— Но ти се довери на Епългейт и Фрай, нали? — запротестира Хариет.
— Доверих им се отчасти. Прости ми, миличка. Просто съм свикнал да действам сам. Това е стар навик.
— Вече имаш съпруга — напомни му Хариет.
— Повярвай ми, това го знам отлично.
Две вечери по-късно, когато Хариет влезе в балната зала на Ламсдейлови, веднага чу възбуденото жужене на тълпата и разбра, че я очаква още една горчива доза от влудяващите клюки и слухове. Почувства, че вече едва издържа на нелепостта на цялата история.
От родителите на Гидиън все още нямаше и следа. Вече се чудеше дали писмото не се е изгубило, или пък враждата между Гидиън и баща му е толкова голяма, че графът не би си направил труда да се притече на помощ на сина си дори когато въпросът е на живот и смърт. А може би графът е болен и не може да пътува?
Хрумваха й какви ли не обяснения, но резултатът бе все същият: трябваше да се справи с опасността от дуел съвсем сама.
А засега не бе постигнала никакъв успех в опитите си да разгроми твърдоглавието на Гидиън и авторитарното му решение да се занимава с въпроса сам.
Хариет разговаряше с една групичка приятели от Дружеството за вкаменелости, когато Фелисити я откри.
— Пристигнаха Епългейт и Фрай — съобщи Фелисити. — Мисля, че търсят съпруга ти.
В погледа на лейди Иънгстрийт блесна въодушевление.
— Това е то, значи. Фрай каза, че днес следобед щели да търсят Морлънд, за да го принудят да се съгласи за времето и мястото на дуела.
— Божичко! — възкликна Хариет, която изведнъж се почувства ужасно безпомощна.
— Ще се осмеля да отбележа, че никога не съм чувал един дуел да се организира с такава публичност — измърмори един от членовете на групичката. — Много странно.
Сър Джордж, който бе експерт по бедрените кости, заяви с много мрачен вид.
— Трябва да са по-внимателни, иначе властите ще разберат къде и кога ще се проведе дуелът. Тогава ще има и арестувани.
— Господи! — прошепна Хариет. За миг й се стори, че ще припадне при мисълта Гидиън да влезе в затвора.
Фелисити я потупа окуражаващо по рамото.
— Не се тревожи, Хариет. Не вярвам, че Сейнт Джъстин се е заел с това, без да знае как да приключи историята подобаващо.
— И той все това разправя — Хариет се изправи на пръсти и се помъчи да открие Гидиън сред тълпата. Високият му ръст обикновено доста улесняваше подобна задача.
Сега той стоеше до един прозорец в дъното на балната зала. На Хариет й се стори, че различава плешивото теме на лорд Фрай точно до него.
Сред множеството се понесе вълна коментари, която се бе надигнала точно от дъното на залата и се носеше бързо към мястото, където стояха Хариет и приятелите й.
С приближаването на вълната гласовете ставаха все по-силни.
— Какво има? — попита Хариет Фелисити. — Какво става там?
— Още не знам. Но нещо се е случило — Фелисити чакаше с нетърпение.
Сър Джордж си придаде важен вид.
— Предполагам, че са уточнили мястото и времето. Сигурно са избрали пистолети. Вече никой не използва шпаги. Прекалено старомодно е.
— Ами те най-добре да го организират в театъра Друъри лейн и да поканят целия град! — забеляза лейди Иънгстрийт.
Хариет стисна рамото на Фелисити.
— Какво да сторя? Не мога да оставя Сейнт Джъстин да се бие в този дуел.
— Почакай да разберем какво става — посъветва я Фелисити. Оживените разговори вече бяха достигнали почти до тях.
— Успяха дори да дочуят откъслечни думи и изрази.
— Заминал за континента…
— …нито дума на никого… — Дори прислугата не знаела…
— Проклет страхливец…
— …винаги съм твърдял, че е прекалено хубавичък, за да е добър. И капка храброст няма тоя човек…
Някой се наведе, за да каже две думи на лейди Иънгстрийт. Тя го изслуша внимателно и се обърна към групичката около Хариет, за да направи важното съобщение. Всички чакаха, затаили дъх.
— Морлънд е избягал на континента — заяви лейди Иънгстрийт. — Опаковал си багажа и хукнал да бяга посред нощ. Дори не съобщил на прислугата си. Още утре сутринта кредиторите му ще чукат на вратата.
Всички се впуснаха в оживени разговори. Хариет се чувстваше като зашеметена. Опита се да привлече вниманието на лейди Иънгстрийт.
— Значи няма да има дуел?
— Очевидно не. Морлънд се оказа страхливец, и избяга — каза лейди Иънгстрийт. — Сейнт Джъстин толкова го е изплашил, че го е накарал да напусне страната.
Сър Джордж кимна с мъдро изражение.
— Винаги съм твърдял, че Сейнт Джъстин си е куражлия. И как иначе щеше да издържи на онова, което му се струпа през последните няколко години.
— Очевидно нещата, които разправяха за него, са били лъжи — заяви лейди Иънгстрийт. — Нашата Хариет никога нямаше да се омъжи за него, ако той не бе истински мъж с характер.
Останалите замърмориха в знак на съгласие. Хариет чувстваше такова облекчение, че почти не чуваше какво говорят другите.
— Фелисити, няма да има дуел!
— Да, разбрах — засмя се Фелисити. — Вече можеш да спреш да се караш със Сейнт Джъстин. Всичко свърши. А ако не греша, междувременно съпругът ти успя да изтрие петното от честта си. Забележително!
