Сейнт Джъстин. Омъжила сте се за един убиец.
Хариет го гледаше слисано.
— Как смеете, сър?
Ръштън пренебрегна думите й, както и ужасената реакция на групичката ентусиасти по вкаменелостите.
— Докога? — пропя Ръштън с гробовен глас. — Докога ще издържите да развратничите с демона? Колко време остава до мига, когато Звяра ще се нахвърли върху вас? Докога ще сте в безопасност, лейди Сейнт Джъстин?
Ръката на Хариет трепереше. Чашата, която държеше, се разплиска заплашително.
— Моля, сър, очевидно все още сте обезумял от скръб, дори след толкова години, за което наистина ви съжалявам. Но трябва да си вървите, преди Сейнт Джъстин да е разбрал, че ми приказвате подобни неща.
— Прекалено късно е — тихо рече Гидиън, който изведнъж бе изникнал до рамото на Хариет. — Вече го чух.
Трескавият и нагъл поглед на Ръштън се премести върху Гидиън.
— Убиец! Ти я уби! Ти уби дъщеря ми — гласът му се извиси до онзи гърлен рев, който явно бе практикувал достатъчно време от амвона. —
Още преди някой да разбере намерението му, Ръштън грабна чашата шампанско от ръката на лейди Иънгстрийт и плисна съдържанието й право в лицето на Гидиън.
Неописуем гняв се надигна в Хариет.
—
Тя плисна шампанското от собствената си чаша в изненаданото лице на Ръштън и се нахвърли върху него.
Съвсем слисан, Ръштън отстъпи една крачка назад и вдигна ръце, за да се защити.
Лейди Иънгстрийт изпищя. Същото направиха и още няколко дами, които бяха видели случилото се. Мъжете, ужасени и объркани, гледаха безсилно и никой не помръдваше.
Явно никой не бе наясно как точно е прието да се постъпва в случай, че в някоя бална зала една дама първа започва да се бие.
Никой, освен Гидиън.
Той пристъпи напред и хвана Хариет тъкмо в момента, когато започваше да налага Ръштън. Гидиън се разсмя толкова силно, че чак щеше да я изпусне.
— Достатъчно, мадам — Гидиън я метна на рамо, като придържаше с една ръка бедрата й. — Вие успешно защитихте честта ми. Мисля, че милият преподобен Ръштън е разгромен. Не е ли така, сър?
Както висеше през рамото на Гидиън, на Хариет й беше доста трудно да види какво става. Тя успя да извърне главата си достатъчно, за да види гнева, изписан по лицето на Ръштън.
Той не отвърна на закачката на Гидиън. Вместо това се извърна и започна трескаво да си пробива път през изумената тълпа към изхода на балната зала.
Гидиън постави Хариет обратно на земята. Тя пооправи полите си и вдигна поглед само за да види как Гидиън се хили насреща й. Очите му имаха цвят на разтопено злато.
— Още един валс, мадам? — попита Гидиън, като галантно се наведе и целуна ръката й.
Хариет се чувстваше толкова съсипана от събитията тази вечер, че се отпусна в обятията му, без да проговори.
Същата вечер Гидиън дойде в стаята й, след като тя си беше легнала. Държеше се така, сякаш между тях нещата вървяха съвсем добре.
Това направо вбеси Хариет, която смяташе да си почине след събитията на бала у Бъркстоунови. Обърна се с гръб към него, а той бавно се приближи към леглото и.
— Приятно ли прекара тази вечер, скъпа? — попита Гидиън, като остави свещта си на една масичка.
Хариет му отвърна с гробовно мълчание.
— Да-а, беше доста обикновена вечер, нали? Даже направо скучна — Гидиън хвърли халата си на един стол, дръпна завивките й и се вмъкна в леглото до нея. Беше гол. — Но ти, както винаги, беше прекрасна.
Хариет почувства как ръката му се обвива около кръста й, след което спря върху гърдите й. Тя се опита да не му обръща внимание.
— Хариет, сериозно ли говореше по-рано тази вечер, когато каза, че ме обичаш?
Това беше прекалено. Хариет забрави обета си да мълчи.
— За бога, Гидиън, сега въобще не е моментът да ме питаш подобно нещо. Ужасно съм ти сърдита.
— Да, знам, дори не ми говориш — той я целуна по врата.
— Не ти говоря.
— Но сериозно ли го каза?
— Да — призна тя, като вече почти бе забравила яда си. Сега ръката му се плъзгаше по ханша й, а кракът му се намести между нейните бедра. Усещаше как пръстите му очертават мекотата на формите й. Тя лежеше с гръб към него, но този факт очевидно ни най-малко не го смущаваше.
— Радвам се — каза Гидиън. Той издърпа нощницата й до кръста. — Това бе всичко, което исках да обсъдим засега. Няма нужда да казваш друго, щом не желаеш. Ще те разбера.
— Гидиън…
— Шшш — той се надвеси над нея, като я целуна по шията и по онова чувствително местенце зад ухото. Ръката му галеше дупето й. После единият му пръст се плъзна между двете меки полукълба.
Хариет потрепери. Тялото й реагираше мигновено на докосванията му.
— Гидиън, съвсем сериозно ти казах, че вече няма да ти говоря.
— Вярвам ти — пръстът му продължи напред и навътре и бавно се вмъкна в тялото й. Нежно, внимателно той я разпалваше, отваряше я, приготвяше я за себе си.
— Гидиън, нима ми се присмиваш?
— Никога не бих ти се присмивал, сладката ми. Но понякога ме караш да се смея.
Изведнъж пръстът му изчезна и на негово място големия му, твърд член започна да се вмъква в тялото й, бавно, нежно, но настойчиво.
Дори и да искаше да продължи разговора, в този момент Хариет не можа да го направи. Удоволствието бе прогонило всяка мисъл за разговори.
На следващата сутрин Хариет имаше уговорка с Фелисити и Ефи да обикалят магазините заедно. Само че сега идеята въобще не й се нравеше. Знаеше, че Ефи ще й чете конско за събитията на бала на Бъркстоунови.
Когато една прислужница почука на вратата, за да й съобщи, че сестра й и леля й са пристигнали и я очакват, Хариет запечата писмото, което току-що бе завършила.
— Погрижи се това писмо да бъде изпратено още с днешната поща, разбра ли? — нареди тя на прислужницата.
Момичето бързо кимна и излезе, за да потърси някой лакей да свърши поръчката. Хариет с нежелание взе бонето си и слезе на долния етаж.
Но когато стигна в голямата приемна, там нямаше и следа от Фелисити и Ефи.
— Къде са те, Аул?
— Негова светлост ги покани да ви почакат в библиотеката, мадам — при тези думи Аул й отвори вратата.
— Разбирам. Благодаря.
Хариет влезе в библиотеката и видя Фелисити и Ефи, седнали срещу Гидиън. Тя изпъшка с негодувание.
