доброволно. Тя е направила своя избор. И тъй като ми показа съвсем ясно, че не може да ме понася, защо да си правя труда да те предизвиквам заради нея? И да те бях убил, нищо нямаше да постигна.
— Тя те е излъгала — Морлънд стисна юмрука си и удари по креслото с гняв и отчаяние. — По дяволите, и двете лъжат!
— Жена ми не лъже — тихо каза Гидиън. — И не мога да търпя да я обиждат. Назови секундантите си.
— Няма да назова никакви секунданти — пресипнало каза Морлънд.
— Аха — рече Гидиън, — виждам, че си достатъчно разстроен от днешната си рана, за да мислиш за имената на двама души, на които да повериш организирането и подробностите около дуела ни. Добре тогава, ще ти отпусна малко време.
— Време? — Морлънд внезапно наостри уши.
— Разбира се. Имаш на разположение тази нощ. Ще изпратя секундантите си утре рано сутринта. Дотогава трябва да си намислил две имена. Приятна вечер, Морлънд. Ще чакам с нетърпение следващата ни среща! — Гидиън се обърна към вратата.
— Чакай — Морлънд пристъпи напред, залитайки. Ръката му бутна чашата бренди и тя се преобърна на килима. — Казах чакай, дявол го взел. Не можеш да ме предизвикаш. Само помисли за приказките, които ще тръгнат.
Гидиън се усмихна.
— Уверявам те, вече ни най-малко не се тревожа от слухове. Разполагах с цели шест години, за да свикна с най-лошото, което може да предложи висшето общество в това отношение. О, това ме подсети за нещо. Почти щях да забравя.
Морлънд се стегна, много разтревожен, когато видя как Гидиън се връща към него.
— Какво има? Стой далеч от мен, Сейнт Джъстин!
— Мисля, че за да направим всичко, както е прието, трябва да те зашлевя през лицето с ръкавицата си, нали? Позволи ми.
Гидиън сви ръка в железен юмрук и го стовари право в челюстта на Морлънд.
Морлънд се свлече на пода с приглушен вопъл. Гидиън се изправи над него.
— Извинявам се, че без малко щях да пропусна да изпълня формалностите. Когато човек е бил изхвърлен от обществото толкова дълго време, често се случва да забрави някои от нещата, които се очакват от един истински джентълмен.
Гидиън реши, че сега трябва да намине към някои от клубовете си. Морлънд не беше единственият, който трябваше да назове двама души за секунданти. Гидиън също се нуждаеше от двама секунданти. И тъй като нямаше нито един близък приятел, изборът беше доста ограничен.
За щастие, поне Хариет бе успяла да се сприятели с доста хора.
Гидиън откри младия Епългейт, седнал в главното помещение на клуба на улица Сейнт Джеймс. Фрай беше с него. Двамата вдигнаха разтревожено погледи, когато видяха, че Гидиън се приближава към тях.
— Добър вечер, господа — Гидиън седна до тях и си наля една чаша бордо от бутилката на Фрай. — Радвам се да ви видя тук. Нуждая се от една услуга.
Очите на Фрай се разшириха от тревога. Чашата в ръката на Епългейт лекичко трепереше, но той погледна Гидиън с решително изражение.
— Сър, ако сте тук, за да ме извикате на дуел, аз съм готов.
Гидиън се усмихна.
— Глупости. Жена ми ми обясни как стоят нещата с онова отвличане. Готов съм да обърна гръб на случилото се.
— Охо — Фрай — Наистина ли?
— Да поговорим за нещо съвсем различно.
Епългейт се намръщи объркано.
— За какво става въпрос?
Гидиън се облегна на стола си и огледа Епългейт и Фрай.
— Сигурен съм, че ще ви е много неприятно да узнаете, че жена ми бе оскърбена от господин Брайс Морлънд.
Фрай и Епългейт се спогледаха, след което отново погледнаха Гидиън.
Епългейт се намръщи.
— Никога не съм харесвал този човек. Какво й е казал негодникът?
— Не е особено уместно да споменавам точните думи — промърмори Гидиън. — Мисля, че ще е достатъчно, ако ви кажа, че считам действията му за много сериозна обида и възнамерявам да потърся удовлетворение. Трябват ми двама души, на които мога да се доверя като на секунданти. Някой от вас желае ли да стане мой секундант?
Епългейт примигва и погледна Фрай, който пък от своя страна изглеждаше не по-малко изненадан.
— Ами… — измънка Фрай.
— Предизвикали сте Морлънд? — предпазливо попита Епългейт.
— Нямах друг избор при дадените обстоятелства — обясни Гидиън. — Въпрос на чест, разбира те ли. Този човек обиди жена ми.
Епългейт се намръщи още повече.
— Няма да търпя Морлънд да се мотае наоколо и да обижда лейди Сейнт Джъстин.
— И аз смятам, че е недопустимо — каза Гидиън.
Бакенбардите на Фрай помръднаха.
— Винаги съм смятал, че има нещо гнило в тоя Морлънд. Нещо прекалено мазно и занизано. Не съм изненадан, че е пристъпил чертата на допустимото.
Епългейт кимна трезво.
— Да, понякога плъзваха разни слухове за него. Предимно във връзка с някои негови крайно неприятни навици, свързани с посещенията му по бардаците. Но все пак бяха само слухове. Въпреки това човек винаги трябва да внимава с този сорт хора.
— Смятам да се погрижа повече да не безпокои жена ми — рече Гидиън. — Да разчитам ли на помощта ви?
Епългейт се стегна и изправи рамене. Изглеждаше доста зашеметен, но в очите му проблесна ентусиазъм.
— Никога не съм вършил подобни неща. По принцип се занимавам предимно с вкаменели фаланги и подобни работи. Но мисля, че мога да се справя. Разбира се, сър. За мен е чест да стана ваш секундант.
— И за мен — в очите на Фрай блестеше някакво пламъче. Лицето му изведнъж поруменя. — Ами да. Истинска чест, сър. Можете да оставите подробностите на нас. Ще се отбием при Морлънд още утре рано сутринта.
— Отлично — Гидиън се изправи. — Много съм ви задължен, господа.
Мисълта, че Звяра от Блекторн Хол им е задължен накара Фрай и Епългейт да се чувстват доста слисани. Когато Гидиън си тръгна, те останаха с безкрайно удивени лица.
Когато излезе на улицата пред клуба, Гидиън махна на един минаващ файтон, съобщи адреса на градската си къща и се качи на превозното средство.
Той седеше, загледан в тъмните улици, и обмисляше приготовленията си. Не се съмняваше в лоялността на секундантите си. Епългейт и Фрай явно биха направили всичко за Хариет. Бяха го доказали, когато я отвлякоха и с това рискуваха да си навлекат гнева на Звяра от Блекторн Хол.
Освен това бе съвсем сигурен, че не са в състояние да запазят в тайна ролите си на секунданти. Беше видял ентусиазма в очите им. Нито един от тях не се беше занимавал с дуели. Бяха свикнали да се възприемат като хора на науката, а не като мъже на действието.
Явно това, че са ги помолили да станат секунданти в дуел за честта на една дама, им даваше нова
